"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 20 юни 2010 г.

Изненада!

Какво дойде след цяла година очакване...

Чаках... чаках... да я напечатат и ето, че вече си имам - само и единствено моя диплома от Софийски университет. Вече най-официално, подписано и подпечатано, полято с обилен дъжд, скрепено с мощни гръмотевици, съм бакалавър по журналистика.

(и как няма да се радвам като само аз си знам колко ми костваше)

Готова съм да пия (и ям) с всеки, който иска да празнува :D

събота, 19 юни 2010 г.

Много синьо, много арт

По желание на Онди


Синьо ми е, защото лятото дойде, а още не съм виждала морето (поне от месец, ако не и повече)

Арт ми е, защото си купих 1-вата мексиканска книга(май) и съм повече от доволна (благодарности към момчето, което продава книги 2-ра употреба ту в Студентски град, ту на Орлов мост, защото ми я препоръча). За малко да пропусна - "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел

И ми е синьо, защото морското в мен напълни гардероба почти само в... морско синьо

И ми е арт, защото искам.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Вятър някъде из косите и... модерно

Мина това време. Сега е жега.

От днес усещам, че ме завладява предколедната треска. Странно, защото обикновено се случва към края на август. Чудя се - остарявам или се подмладявам?

Иначе днес може да се каже, че съм почти на "ти" с лятото. След като събота "Модерно" по бтв заяви, че нито една уважаващ себе си жена не може да излиза без педикюр, днес дадох малко повече от обичайното от себе си и... си купих лак. В момента съм с отровно сини нокти на краката (нещо като коремчетата на онези огромни мухи - всъщност и те са летен символ) и, разбира се, нямам лакочистител. Благодаря ти, "Модерно"!

събота, 12 юни 2010 г.

Обратно на земята

Днешният ден премина общо взето в това:

Взиране в размазани снимки (да, мое дело...) на стари броеве на в. "Култура". Все още съм насред нищото, а срокът ми изтича понеделник.

Нещо не ми е позитивно.

И вече съм на коледна вълна. Стига с тея жеги.

неделя, 6 юни 2010 г.

За спомен

от първото ми свежо и 100% позитивно интервю.

С кой, кога, за какво и за къде е все още производствена тайна :) Усмихната седмица!

(поздрав от варненска градинка, 3 юни)

сряда, 2 юни 2010 г.

Имало едно романтично време...

... когато Пламито чакала да стане 19:50.


Пускала ефирния варненски канал, защото знаела какво ще види. И знаела, че за момента само там може да го види. И да си попее: "Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук."


Сега вече може да го види само с едно-две щраквания. По всяко време. Дори може и да ви поздрави. Лошото е, че тръпката вече я няма.



(пореден снимков поздрав от Пловдив, 31 май)