"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 27 август 2010 г.

Не всеки иска нов телефон

Още по-малко пък всяка блондинка.

Ето го моя (любим) GSM.


Вече е на 7 години, кажи-речи първолак. По-миналото лято заспа... уплаших се и реших, че е технологичният вечен сън. Наложи се инцидентно да го заменя. Не че не си харесах и новия почти безплатен апарат (преди седмица се разрових в едни от първите списания, които съм си купувала като ученичка... тогава телефонът ми е струвал някакви пари, хаха :D), но химията така и не се появи. Ден по-късно - добра новина, първолакът ми само се отдал на дрямка. Все още работи. Днес обаче го хванах пак да спи в работно време. Как не ми се сменя...

Не всеки иска нов телефон.
Или съм само аз?

вторник, 24 август 2010 г.

Да пристъпим към коледно-новогодишните подаръци

Който си мисли, че смятам да го питам от сега какъв подарък иска... си личи, че не ме познава (но ако му се споделя - ще мине без бой). Не, става въпрос за моя подарък, и то от вече отминалите Коледа и Нова година.

"Подаръчни празници 2009-та" преминаха под знака на пътешествията. Наред с другите чудесни пакети, под елхата ме чакаше и "1001 исторически места, които непременно трябва да посетите"... "малко" нощно напътстващо четиво. Месеци наред броих, премислях, пресмятах и се реших.

Тази събота, 21 август, едното място падна в боя - Национален историко-археологически резерват "Мадара".


(търсете конника ;)

Сега остават само някакви си 1000 места, които непременно трябва да посетя!

Всъщност... така и така вече съм на традиционната коледна вълна - кой ще се престраши да си поиска подарък? Кой знае, може да ми дойде музата и да се превъплътя в джудже.

Супер интересна публикация с множество снимки щрак веднага тук... млъквам... леле днес съм в много бъбриво настроение... ;)

петък, 20 август 2010 г.

"Махнах небрежно с ръка и заявих...

... че смисълът на живота е да се забавляваш с живота."

Милан Кундера из сборника с разкази "Смешни любови"

Пълно двустранно подравняване
Коя съм аз да споря с моя вече любим Милан Кундера?

Затова махнах небрежно с ръка...

и последните дни претърпях тотален провал с опита за гаспачо, преживях мини Армагедон в кухнята, след като изтървах диня на земята, а след вчерашното си интервю за малко да затрия файла от диктофона, но в крайна сметка вече всичко е под контрол и...

махам небрежно с ръка, забавлявайки се с живота.

вторник, 17 август 2010 г.

Къде си, беше ли щастлива?

Всеки път, когато се чуя с някой, дежурната реплика е "как си" или "какво правиш". Защо не се питаме "а щастлив/а ли си"?

Поздрав - Ваня Костова и "Къде си, беше ли щастлива"

петък, 13 август 2010 г.

За жегите, падащите фасове, нережисиринатите снимкосесии и вечерните плажове

Задъхах се. Първото ми дълго, дълго заглавие. Последният да (не) затваря прозореца.

Жегите последните дни (знам, знам - вече става досадно да изтъквам очевидното, все пак е август, не декември... обаче продължавам) ни наведоха на любопитната идея за седмичен плаж вечерта.


Сигурно куп народ вече го е правил... на мен ми беше за първи път. И стигнах до извода, че това е идеалното време за плаж. Защото:
-> тълпите по пясъка и в морето са изчезнали (три пъти ура!);
-> водата разбира се е топла;
-> навън е топло, но слънцето вече го няма;
-> действително човек може да се отпусне и да се наслаждава на морето, без да се разсейва от скачащи край него малчугани/ голи жени/ мъже с царевица и т.н., докато се чуди от къде ли му се подава някой целулит или нещо подобно...
-> при малко повече късмет, вечерните плажуващи могат безплатно да се радват на гръцка музика на живо от близкото заведение.


Дребен недостатък е фактът, че е абсурд да се изсъхне, но това не е проблем, защото:
-> е горещо!
... или...
-> ако плажът не е централен, най-вероятно ще е почти безлюден... та защо да не падат бански (за задръжките е въпрос на вкус)?

Щом има празен плаж, щом има и жеги... ще има и някоя такава снимка

Наистина опитах да се въздържа, казвах си наум "не, не, не, стига безсмислени снимки!", но уви. Всъщност кой слуша реално вътрешния си глас?! После наистина се опитахме да се "режисираме", но е време да приемем, че не ставаме за модели, затова единият се е помъчил да докара най-милата си физиономия, а другият е залитнал към своята "най-страшна" :))

Междувременно вчера цял ден се вълнувах от факта, че вечерта ми беше в кърпа вързана първата падаща звезда (инфо тук). В 22:58 излязох на терасата. Гледах, гледах, гледах, мислех си желания, пак гледах... И се започна - на сантиметри от мен полетяха падащи... фасове. А те изпълняват ли желания?

понеделник, 9 август 2010 г.

Този ми ти мой живот...

В този ми ти мой живот последните дни са сигурни две неща:

1) че е горещо;

2) и ми е неописуемо мързеливо...

Та този ми ти мой живот е застрашен от тотално августовско пропиляване, ако не прибягна до малко организация. Затова вчера за втори път успях да стана в 5:30 и да посрещна новия ден по хладно.

Равносметката от 08.08.2010 - 1 ранна разходка до близкия плаж, 2 "плажа" на по-далечния, 5 предложения да ме учат да плувам (от един и същ ентусиаст), 5 отказа, 3 сериозни опита да ме катурнат в морето, 3 още по-сериозни увисвания на врата на ентусиаста и само някакви си 40 прочетени страници от подхванатата книга, която трябваше да свърша вчера. С две думи - хубав ми ти неделен мой живот, който започна...


... и завърши на плажа.

вторник, 3 август 2010 г.

По график

Няма какво да се лъжа, че лятната почивка е времето да бъда импулсивна. Какви ти импулси, когато навън е поне 40 градуса?! Затова се налага да ставам в 5:30, ако искам да следвам някакъв график... засега се получи само веднъж :D

неделя, 1 август 2010 г.

Той се завърна в кухнята

Отново със сладка кулинарна изненада.

Изяви се, справи се и каза

Чао, пак в кухнята на... нова година :)

Повече снимкови подробности - тук


И вече е август. Много, много хубав и топъл месец.