"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Есента дойде със странен сън:

Бях пропуснала рождения си ден, никой друг не се беше сетил за него и се чувствах ужасно подтисната, че съм оставила да ми се изплъзне толкова важен момент.

Не за първи път сънувам нещо подобно. Подозирам, че става въпрос за подсъзнателна аларма, нещо като дискретно бибипкащо напомняне "Нов сезон, ново начало - събуди се!"


Доволна съм, че есента не дойде намръщена, а с едно хубаво слънце. Обнадеждено ми е :)

сряда, 22 септември 2010 г.

Две завивки и нашествието на чорапите

Подозирам, че лятото чевръсто завърза лявата си обувка и е все по-близо до вратата.

В превод - студено ми е.

На всичкото отгоре есента напира да идва с нейните си предвидими и непредвидими все още промени.

Нищо, аз си имам хубав "хороскоп" днес: "Изберете нов път, но го следвайте неотклонно, като се лишите от използването на думата "невъзможно". (abv.bg) Приятно разнообразие след безкрайните "напътствия" да не излизам от вкъщи, да не споря с шефа и да не купувам имоти...

Ха! Слънцето изгря - явно лятото се запъна на дясната обувка ;)

понеделник, 20 септември 2010 г.

"Цялата къща ухае на ванилия и коняк...

... карамелизирани ябълки и горчив шоколад."

Това е първото изречение, на което ми падна погледът, след като отворих на посоки подаръка си от Nezzo. Не само ме зарадва, но и ме трогна много. Защото Nezzo не изпраща книга. Тя изпраща едно красиво преживяване, придружено с позабравена разходка до пощата, "Шоколад" на Джоан Харис, послания, сгушени из страниците, и едно предизвикателство (към мен и моята книго-скъперническа душа :)), за което ще говорим пак след няколко дни ;) Искрено ти благодаря!

Дари заради сладката си природа, дали заради нещо друго, но "Шоколад" видимо се почувства като у дома си ;)

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Да речем, че повредата е в моя телевизор

Иска ми се.

Много ми се иска да прехвърля вината върху някой друг. В крайна сметка съм убедена, че ще се намери някой ентусиаст (я от клуба на Zeitgeist, я от фен групата на Майкъл Мур), който да докаже, че корпорациите са виновни за всичко - за това, че още не съм подхванала ново хоби; че цяло лято се успивах и само два пъти се озовах насред Морската градина, тичайки; че любимите ми дънки мистериозно отесняха след двумесечна забрава в дъното на гардероба...

Да, мога да метна топката в противниковия лагер. Но докато чакам да ми я върнат с прикачено обезщетение към нея, няма смисъл да бездействам.


Затова се застраховам от отказване от новата мисия като я оповестявам - драстично намалявам (бягам от думата"спирам", разбира се) всякакви готови изкушения от семейството на вафлите, шоколадите, тортите, зрънчовците, чипсовете, солените и мазни ядки, колбасите. В добавка поне два пъти седмично тае бо или тичане.

Как беше песничката - "и така до края на света..." или поне докато не се прехвърля към нова мисия :)

(една безсрамна похвала - днес сготвих първата си зелева супа, която се оказа вкусна... аз и зеле?! кой да повярва)

понеделник, 13 септември 2010 г.

Мисията

На кратко - мисията е да си намеря хоби.

Наред с "фотографията", кулинарните експерименти, периодичното преподреждане на гардероба, случайното въвеждане на думи из youtube, колажите, четенето на книги, гледането на филми, страницата с игрите в "Телеграф"...

Вчера опитах и открих - колите не са моето хоби. Може би, защото... цък тук

За щастие, оказа се, че и шоколадът не е. След като миниатюрното "алпийско село" на Милка вчера ме отказа с километричните си опашки. Ще ме прощавате, но щом не получих и един безплатен шоколад, нямаше начин да не дръпна кравата за ухото (леко де, леко)


Мисля си да започна да плета... Сега издирвам наръчник... плетене for dummies :)

П.П. О, боже, наистина имало "Плетене for dummies" :D Ама, че "дъми" ден...

четвъртък, 9 септември 2010 г.

В какво се състои добрият мъж?

Преди няколко дни Nezzo питаше какъв е перфектният мъж.

Първото, което ми хрумна - "холмаркски джентълмен" (ХД). Който е гледал поне един романтичен филм по Hallmark, веднага ще се сети. ХД е винаги с костюм (ако е (леко) болен, може да си позволи небрежен кашмирен пуловер), косата му е или изрядно загладена, или много премерено разрошена, в 99% очите му са сини, а тялото - стройно и мускулесто. Но не се залъгвайте, дами и господа - зад тези мускули се крие безумно (не, наистина безумно) чувствителна душа. ХД не прекарва по седем часа дневно във фитнеса (да речем, че мускулите са му подарък от Дядо Коледа). Неговото ежедневие е запълнено до последната секунда (защото ХД не е мързел!) - като се започне със ставане в ранни зори, за да приготви апетитна закуска, която да поднесе в леглото на любимата (и не говорим за филия, мацната с лютеница!), след това час-два в офиса, където заема изключително високо заплатена длъжност, която обаче не му отнема почти никакво време, после обяд с любимата, след него - обиколка с нея из любимите й магазини (с неговата кола и кредитна карта), и обратно вкъщи за изненадваща романтична вечеря на... свещи.

ХД е толкова перфектен, че дори ако (не дай си боже!) го блъсне камион с 300 км/ч, той не се "изнизва" просто така. Неее, първо ще дочака любимата, след това ще й каже колко е красива (та той е джентълмен!), после ще я посъветва да си намери друг, ще й каже, че я обича, ще я целуне и чак тогава... ще заспи перфектно.

Второто, което ми хрумна - ХД е скучна работа.

Аз съм до тук с перфектността.

Но ми се стори интересен един друг въпрос - в какво се състои добрият мъж?

Ето и отговор -> цък

вторник, 7 септември 2010 г.

"Но лятото още е тук!"

Да, да.

Дойде ли септември, никой не може да ме заблуди, че лятото вече не се сбогува с нас, докато се протяга към закачалката за големия си дървен жълт чадър. Възможно е, разбира се, някой да не му обърне внимание, замислен за своя си чадър. И своя път.


Да, лятото е тук. Но вече се отдръпва от закачалката и се навежда да завърже лявата си обувка. Малко му остана и ще излезе през вратата ни.

Защо да не го забавим с... цък.

петък, 3 септември 2010 г.

Нов месец, ново преживяване

И без джакпота се справям.


Ето я моята първа кола.

Реших да я паркирам на сигурно, поне докато не взема книжка.

Да, трабант е. И да, това е моята Кола от детството.

Идея от този (уникален) сайт -> цък.

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Джакпотът мина 4 милиона, но честно казано...

... днес ми е (не)логично весело и без него.


Голямата новина е, че от вчера библиотеката пак работи (край на месечната ваканция) и след броени часове отивам с вече подготвен списък на лов за книги. Както вече съм споменавала, това е "топ любимото" място в града. И едно от малкото почти безплатни удоволствия.

(Така и така ми е добре - отказах се днес да попълвам фиш, хайде от мен да мине - отстъпвам 4-те милиона на останалите желаещи...)