"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 27 юни 2011 г.

Искам друга пропаганда

Месеци наред ми говорят за "Стъклен дом" и колко пропускам като не го гледам. Понеже съм една от най-примерните девойки, които познавате, от известно време поправям тази грешка. Вече наближавам средата на третия сезон и спокойно мога да кажа, че съм доволна. Доволна и съм и от новите български филми, които гледах по кината последната година. Доволна съм даже и от непринудено-невзрачно-забавния "Забранена любов" по Нова Тв (който свърши съмнително). Като цяло съм една от най-примерните и доволни девойки, които познавате.

Съвет от мен - когато се захванете с нещо като изкуство, не се поздравявайте, ако някой е доволен от труда ви. Започнете отначало. Защото нещо куца.

Какво ми накуца най-много в "Стъклен дом" - сюжетът с българските проститутки в Италия.

Какво ми накуцва най-много в новите български филми - комунизмът и, разбира се, преходът :) За съжаление, колкото и да си говорим за раздвижване, все още тъпчем на едно място и гледаме надолу като жертви.

Та така... ще се радвам, когато се натъкна на нов български филм, който да бъде безгрижен, весел, цветен, дори и да е нереален. Пука ми. Искам друга пропаганда. Защото сегашните филми са твърде далеч от мен и моя живот... цък.


Понеже е лято... пропагандирам малко непросташко балканско настроение с квартета Елина Дуни - цък.

сряда, 22 юни 2011 г.

Като кучето-с-бирената-бутилка...

... така си представям най-добрия начин да се посрещне лятото.

Кучето-с-бирената-бутилка е един игрив двойник на онова смешното на Джим Кери в "Маската". Тази сутрин то беше най-щастливият ранобудец в Морската градина и си личеше, че не може да си намери място от вълнение... не му хареса дори и върху крака ми, докато се опитвах да тичам. Остава въпросът дали толкова много обича лятото. Или просто така му действа пластмасовата бутилка на Шуменско, в която си беше заврял муцуната. И съвсем по темата напомням кога ще стигнем американците - когато и ние обявим 22 юни за "ден за водене на домашния любимец на работното място". Разбира се, изниква пореден въпрос - защо ни е да ги стигаме?

И така, най-oфициално вече е лято. Издишвам затаения от преди месец дъх и влизам в час.


Припомням, че е позволено да се носи бански, дори и на работа, стига да е в тон с костюма.

Припомням на квадрат, че днес е рожденият ден на Ремарк. Който прочете дори и едно изречение от него днес, получава виртуално парче торта от мен.

петък, 17 юни 2011 г.

Медийна конкуренция? Хъ хъ хъ...*

Едно време ни учиха колко важна е конкуренцията, как голямото К се грижи нашите (консуматорски) нужди да бъдат задоволявани качествено, как същото това голямо К е двигател на прогреса. Дрън дрън.

Не знам дали все още някой се лъже да гледа телевизия. За негово добро, се надявам да си прави труда да цензурира съдържанието. Защото то не е за ежедневна консумация. Като за начало е много важно да си непрекъснато с дистанционно в ръка, готов да бягаш от рекламите. Добре поне, че са в регламентирани часове и лесно можеш да маневрираш покрай тях. В противен случай рискуваш да закусваш, докато ти пеят веселата песничка на разстройството или хита на превръзките, бабата да ти описва как си залепва здраво ченето, за да не плаши внучето, или просто да те информират, че без ежедневната доза лекарства Х вече си пътник - кратко, точно и ясно.

Но, разбира се, рекламите са просто необходимото зло. Защо обаче и сутрешните блокове се оказват такова? На практика черните хроники са единственото, което се предлага в комбинация със сутрешното черно кафе всяка сутрин. Още от 6:30 "големите ТВ медии" преповтарят едно към едно съдържанието си. Което е или зверски дразнещо с всички празнодумни политически диалози, или тотално параноизиращо с репортажи за катастрофи, изнасилвания, убийства, злоупотреба с власт, нелепо умиращи и т.н. Поредното медийно "добро утро".

След това вече почти всичко е предвидено само за любителите на сериали - "сапунки", криминални и лекарски. Което мен лично продължава да ме отегчава, параноизира или подтиска.

Та къде остана градивната конкуренция? Общо взето, колкото повече учех журналистика, толкова повече се убеждавах, че няма да правя такава. Не и в този вид. И до гуша ми е дошло да ме убеждават, че няма място за друга, защото хората получавали това, което искат.

И понеже лятото вече тропа шумно по вратата - нещо неангажиращо, което никоя медия няма да си позволи да покаже... преди да е показала всички кандидати за кмет на София, залюбили се Златки и футболисти и дебютиращи чалгаджии.

* Хъ хъ хъ - моят виртуален фалшив смях.

петък, 10 юни 2011 г.

Социален експеримент "Жълти стотинки"

Какво прави човек с жълтите стотинки, които се трупат в портмонето му и тежат?
Кой знае защо, оказа се, че аз ги събирам в едно чекмедже и забравям за това. Преди два дни открих остатъците от ресто в продължение на 5 години, които съм връщала от София във Варна всяко лято.


Какво представлява социален експеримент "Жълти стотинки"?
Нещо много просто - грабваш шепа от тях, изброяваш 1... максимум 2лв. (повече би било грубо) и отиваш на пазар. Разбира се, идеята е да наблюдаваш реакциите.

И така, с друг палав по душа съмишленик отидохме за хляб. Със сигурност мястото има значение. В малките квартални магазинчета е много по-вероятно да си навлечем неприятно преживяване, освен ако не познаваме продавача. Големите вериги за щастие се опитват да наложат култура на обслужване. Препоръка: никога да не се експериментира по време на някой празник, когато на всяка каса се заформят километрични опашки.

И какъв беше резултатът?
Усмихнахме се на продавачката, изсипахме шепа жълти стотинки, тя ги преброи завидно бързо, усмихна ни се на свой ред и ни пожела приятен ден. Доволна съм.

Предисторията...
Преди 15-16 години изпробвахме "номера" с жълтите стотинки на сервитьорка в Шумен. Тогава преживяването беше... почти рисковано.

За щастие, за някои неща няма нужда дори и от жълти стотинки. Като намерената съвършена шишарка в парка рано сутрин, която "отваря" телевизора вече втора седмица.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Крачка по крачка... keep on moving

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.


Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.