"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 26 септември 2011 г.

102 кестена...

... + 1 в ръката.

Причината да събираме кестени в Шумен събота следобед Не беше моето непреодолимо увлечение по лъскавите топки. Намигам към Чакърова и Доди :) Нито желанието да си направим подобни абсурдни снимки, които не показват почти нищо (освен нашата упорита НеСериозност):

Всъщност идеята се роди вторник. Тогава научихме, че било препоръчително във всяка стая да има по една купа, пълна с кестени, която да отнема всичко негативно. Малко по-късно разбрахме, че не е лошо да се слага и под възглавницата по един кестен, надупчен с игла на няколко места. След като поеме твърде много отрицателн мисли, емоции и космически вълни :) , той се сбръчква. Тогава е добре да се смени.

И така. Посрещнахме есента с есенна декорация - дървена купа, пълна с кестени. А в средата - гордостта на моята шуменска баба. Мини тиква, която порастна в двора, пред блока :)

И за да стане съвсем есенно... музикален поздрав от музикалния блог Our Music Project, в който е препоръчително да се отбивате ежедневно - цък ;)

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Романтични филми по никое време... (doh)

Хора, срам ме е.

Но естествено всичко ще си кажа :)

В момента е четвъртък (честит празник!). Навън още е светло, защото е следобед. Телевизорът си стои на Бтв. И за кой ли път се просълзявам на "Тетрадката". То бива романтика, бива любов, бива драма... ама чак пък толкова :) Отивам да пия студена вода, че да си върна "пословичното хладнокръвие".

Между другото, усетихте ли се, че днес е последният ден от лятото? Утре настъпва есента. В 12:04. Някой смята ли да отбележи подобаващо този факт?

Ето я и последната лятна снимка.

(Второ просълзяване на драматичната музика на финалните надписи...)

(doh) (doh)


неделя, 18 септември 2011 г.

Х+Y+Z = Първата заплата

Вече имам (малко) по-малко от месец, докато стане време за първата заплата. Проблемът е, че от 3 месеца съм я запланувала. И в момента тя, милата, прави майсторски шпагати между пасатор, възглавници за новото ми легло, стол, спестявания за лаптоп и (най-новото) прахосмукачка. Определено не се чувствам готова за първата заплата :)


Моля, някой да ме похвали за идейната снимка :D

понеделник, 12 септември 2011 г.

Нови неща... ретро неща... и разни блог неща

В събота се видяхме най-после с адаша по фамилия, блогъра Доди Марков. Това е първата ми реална среща с някой от тук. Най-подробна инфо за воайори и любопитци (че и голяма реклама на моята руса особа... която изключително ме умили) тук - цък. Като цяло, моите наблюдения са сходни с тези на Доди. И двамата се оказахме май доста сходни с представата, която създаваме тук, и разговорът ни течеше толкова гладко, колкото си е вървял и в скайп.

Стигнахме до извода, че би било интересно да организираме една среща на блогърите. Понеже аз не съм била на такова чудо, опипвам почвата. Ако някой има желание или опит за споделяне... полето за коментари е малко по-долу ;)

В събота Доди ми се извини, че ще си сложи слънчевите очила, докато се разхождахме. Той смяташе, че мога да го сметна като проява на неуважение. Представете си за колко съобразителен човек говорим. Аз обаче... нали съм си джаста-праста... не бих се сетила. Ще ме прощавате, ако ви се изтипосам с очила. Причината е, че...

Вчера си купих големи слънчеви очила с бели рамки. Обожавам ги.

Та с новите очила, пак вчера, метнах 4 очи на автомобилното изложение в "грандиозния" Гранд мол. Очаквано за мен, не схванах еуфорията около черните и белите БМВ-та, Мерцедес-и, Ауди-та и т.н. Което, разбира се, не ми попречи да се наредя примерно за снимка.

За сметка на това, ретро колите са тези с настроение :)


сряда, 7 септември 2011 г.

Гигантски скакалец или чернобилско буболече?

Имам си кандидат за домашен любимец.

Което е странно, като се има в предвид, че никога не съм гледала нищо. Не, грешка. В зората на демокрацията (т.е. когато бях съвсем дребна) си отглеждах охлюв. И не - целта ми не беше да го изям. Почти се привързах към него... говорех му, хранех го с най-хубавите листа и го държах на терасата в най-уютния буркан. На втория ден спря да яде. Усетих го, че тъгува и го пуснах в двора. До тук с лирическото отклонение.

Вчера на прозореца ми кацна едно голямо насекомо с дълги крачета и антенки. Не обичам насекоми. Никак. Дори и шарените бръмбарчета не ме умиляват. И калинки не обичам. Щом видях този-ми-ти гост, изтръпнах. На пръв поглед прилича на комар, уголемен 56 пъти (точно). (Току що до него кацна комарът, който дебнем от 2 дена да уловим...)

При втори, детайлен поглед прилича на голям скакалец с глава на богомолка. Колкото и да го гледам, по-хубав не става. Изобщо не е страхлив. Или просто ме харесва.

Тази сутрин пак кацна. Изпрати ме на работа. И преди малко ме посрещна. Стои си на прозореца и не мърда, дори и докато убивах комара на 3 сантиметра (точно) от него. Трогната съм от привързаността му, но се радвам, че имам мрежа и (засега) не се е промъкнал в стаята.

неделя, 4 септември 2011 г.

Светлина в панела

Изминалата седмица беше пълна с новини. Безспорно най-голямата е, че от 1-и започнах първата си напълно сериозна работа. Вече имам (истински) трудов договор, дори и длъжностна характеристика... че и се уча да стоя часове наред на едно място :D До тук бяхме с работата на хонорар и господарстването над времето и пространството. Засега пускам котва във Варна.

На всичкото отгоре добрият стар компютър, който мъмрих от месеци, днес претърпя пълна промяна. След преместване в друга стая и преинсталиране се оказа симпатягата, когото помня от 8 години. Съмнявам се да продължа да страня от интернет, както се бях заканила :)

И въпросът на седмицата: кой ми хакна профила във Фейсбук и ме върна обратно онлайн?