"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 21 октомври 2011 г.

Всеки ден ли се разделяте с любимите си?

Мислите ли, че е минала модата на дългите връзки?

Поводът дойде от статия в сп. "Блясък" с "бляскавото" заглавие "Ексклузивно! Емилия признава какво ги раздели с Коко". Та ето какво пише в края:

"По мнение на певицата в 21 век раздялата между двама души не трябва да се приема както едно време. "Днес това се случва всеки ден и е нещо естествено, така че няма нищо толкова... стресиращо"

Не знам как е било едно време. Но мен и сега, в 21 век, би ми било тъжно, че и стресиращо. Може би вече не е модерно и да се "обвържеш по любов"? Само докато го пиша се чувствам ретро...


вторник, 18 октомври 2011 г.

Морски полъх

Преди 3 седмици бяхме на плаж, а тази сутрин ни събуди сняг. Октомври... какво да го правиш. Та преди 3 седмици тази снимка беше много умилителна.
Тези дни обаче "морски полъх" доби друго значение.
48 часа така ни полъхна, че в момента улиците са покрити с паднали цели дървета, във входа ми текат реки, а 2 нощи спах доста неспокойно, докато вятърът блъскаше дъжда в прозореца ми. Като резултат - в стаята ми се появи локва, която заплашително доближи компютъра. За щастие към обяд морският полъх се укроти и дори изгря слънце. (и компютърът оцеля)

петък, 14 октомври 2011 г.

Пълно мълчание

По принцип аз съм много мълчалив човек.

Ако сте ме виждали на живо и не ви се е наложило да ми вадите думите с ченгел, значи съм ви почувствала особено близки.

Но дори и с най-близките хора се случва да изгубя ума и дума. Случва се винаги, когато съм подтисната. Като снощи. Не стига, че заваля дъжд, ами и гледах във ФКЦ победителя от фестивала "Златната роза" - новият български филм "N1". Ужасен филм. От онези любимци на критиката, които се ровят само в най-грозното, най-долното и отблъскващото.

Иска ми се поне един нов бг филм да се откаже да бъде черна хроника и да си спомни, че киното, като изкуство, трябваше да бъде фабрика за мечти.

За щастие, днес съм ок. И ми е слънчево. Нищо, че отдавна вече е тъмно :)


вторник, 11 октомври 2011 г.

Бъ-бъ-ъ... внимание - леко политическо

В събота споменах, че ще бъда на една сцена с Бойко Борисов (който ще наричам вече Бъ-бъ-ъ). В неделя видях не само, че не е кой знае какво, но и че става въпрос за едно егоцентрично и невъзпитано същество. Всъщност това вече не е изненада за никой, нали?

Тъй като умишлено бягам от всякакви разговори за политика, ще вметна само едно: срещала съм се няколко пъти с предишния министър-председател. Има съществена разлика. Бъ-бъ-ъ остава усещане за сърдито малко детенце, на което рано или късно ти писва да угаждаш. Срещата с бившия премиер все още ми е приятен спомен.


По-горда съм, че бях на една сцена с The Unique Voices или "тримата тенори на България". Изключително добри. Ето и нещо за тях - цък.

(снимките са на Красимира Донева)

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Клишето "блогърКа"

Имам един мътен-смътен спомен как в някакъв филм определиха Катрин Хейгъл като типичната блогърка, т.е.

скучна скучаеща леко глуповата романтичка

Тази вечер аз съм живата дефиниция на клишето "блогърКа".

(нищо - утре ще ми мине)

"Не зная

дали любовта е сляпа,

но винаги има

светло начало...

Любов от пръв поглед.

Любов от първа чаша.

Любов от първо "ало"...

Как се казвате?

Ще се видим ли пак?

Мога ли да взема

номера на джиесема?

Ще чакам! Ало!

Романтично начало.

И край необясним...

Влюбваш се

в непознат.

Намразваш

любим."

Георги Константинов

събота, 8 октомври 2011 г.

Варна, морето и... първите ни зъболекари

Новината на деня е, че днес се дипломира първият випуск варненски стоматолози. Т.нар. промоция мина тази сутрин в зала 1 на ФКЦ. Разбира се, тържествено (и леко сковаващо за моя свободолюбив вкус).


Кой знае дали ако обстановката не беше малко по-непринудена, бъдещите доктори нямаше малко повече да се замислят в какво се заклеват...

Хипократова клетва

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Празненствата по случай 50-годишнината на Медицински университет-Варна продължават и утре. Ако на някой му се иска да види как Бойко Борисов и Пламито ще стъпят на една сцена... да заповяда на концерт с безплатен вход - утре, Спортна зала, 11 часа. А ако е в настроение за разходка, може да се включи в празничното шествие, което ще тръгне от Катедралата в 10 часа. Повече инфо - цък.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Чао, Лято!

Случвало ли ви се е да ви събудят неделя сутрин в 6-и-нещо с думите "Хайде към Морската градина". Само до преди няколко седмици нямаше да е проблем. Тогава щеше вече да е светло и приятно прохладно. Сега е тъмно и неприятно хладно (а под завивките най-после стана уютно топло).

В крайна сметка, решихме да оставим разходката за след закуска... и още 2-3 часа, докато понапече слънцето. Та някъде към 9 започна голямото Чудене - какво ще се облича? Хем ни се искаше да съчетаем една пешеходна разходка по плажа (Кабакум в посока към Златни пясъци), хем да я завършим с един октомврийски плаж, хем при всяко излизане на терасата ми ставаше все по-студено. Към 10 бяхме готови.

Случихме почти идеално време за прощаване с лятото... почти... с малко излишен вятър на моменти.

Иначе морският курорт през октомври е леко носталгично място.


За щастие, бяхме ние да разведрим обстановката :)


Тази публикация изказва специални благодарности на тази песен - цък, под вдъхновението на която се написа ;)

И едно неделно блог-предложение за разходка по света в "Мързеливите минути" - цък.

И един съвсем съвсем последен финал...

... абе на никой ли не му се ходи да тичаме в Морската градина привечер?