"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 20 ноември 2011 г.

И два дена търсили...

Преди няколко дни ми споменаха за някакво чудо на хипермаркетите - Jumbo. Въпреки че го свързвах само с детски играчки, ме увериха, че там имало какво ли не... включително домашни потреби, дрехи и коледна декорация. Последното ме накара да се заканя "Щом взема втората заплата - отивам там."

Вчера се падна Денят. От една страна ми казаха, че е близо до Метро. А в Интернет открихме, че е около Кауфланд... срещу "поляната пред бл. 4". Тъй като и двата ориентира водеха към един и същ тотално непознат за мен район, се доверих на кимването на шофьора Стънчо. Което значеше "Да, разбрах". В крайна сметка вчера се въртяхме, въртяхме, въртяхме. Спряхме. Включихме GPS. Опитахме се да въведем "бл. 4"... шах и мат :) Извадихме добрата стара карта. Забелязахме някакъв блок 4. Тръгнахме към него. И отново се въртяхме, въртяхме, въртяхме. Писна ни и се отказахме.

По-късно бат' Гугъл ни светна, че имало и друг, непознат ни Кауфланд. Та с нови сили днес открихме Jumbo!

Два съвета - не отивайте там без пари и в никакъв, ама в никакъв случай не влизайте вътре с дете :D

С други думи - да, търсенето си струваше. Говорим за гигантски магазин, пълен с толкова цветни и идейни стоки на достъпни (да не кажа даже ниски) цени. И наистина много коледно настроение.

Най-забавното е, че този Jumbo го знам къде е в Бургас, а тук... търсихме 2 дена :)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

“Music is a safe kind of high”

Jimi Hendrix

На 16 години получих първия си голям и неочакван подарък - китара.

На 18 години дойде и вторият - песен, написана за мен.

Случи се с хора, които почти не познавах тогава.

Как да не обичаш музиката и тези, които я носят в себе си?

Знам, че ще ме заобичате, щом чуете този поздрав - цък :)

петък, 11 ноември 2011 г.

Събота сутрин

Едно време се случваше да си напиша част от домашните петък вечерта, за да мога на спокойствие да си гледам детските през почивните дни.

Вече разкарах трайно домашните, но от своя страна и телевизиите разкараха (трайно?) хубавите детски филмчета. Както и да е, няма да се жалвам.

Важното е, че днес случайно се натъкнах на нещо много... хм, умиляващо? Почти колкото любимите детски от Канал 1.

"Писмото на едно бебе за родителите му" от книгата "Как да станем щастливо семейство" от д-р Дона Еви.

"Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте.

1. Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

2 Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди.

3. Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам.

4. Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете.

5. Не очаквайте твърде много от мен, новороденото бебе, не очаквайте твърде много и от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм, и шест седмици за вас, за да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си.

6. Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача все по-малко и ще ви радвам с компанията си.

7. Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът.

8. Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре.

9. Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече.

10. Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да се науча да обичам хората.

Може би в момента съм объркал живота ви, но не забравяйте, че това е временно."


сряда, 9 ноември 2011 г.

Окончателно

Въпреки че резнахме тиквата...

... и извадихме якета и шапки...


... едва преди дни усетих, че лятото наистина си отиде. Окончателно за тази година. И докато някои домакини бършат прах, аз събирам пясък от гардероба. Кой го знае защо все се трупа там :)