"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 25 март 2012 г.

Пролетна умора? Хм... не

Най-после, най-после, най-после. Дойде му времето да сме навън по цял ден. От две недели насам обикаляме близките непознати места. Постепенно ще разширяваме периметъра. Миналата седмица видяхме крепостта Овеч.
На връщане разгледахме и Провадия.
Днес се изкачихме към Камен бряг и археологическия резерват Яйлата.
След това, разбира се, минахме през Каварна :)
Междувременно съм подложена на изпитанието да се справя с паническия си страх от високо.
За съжаление другата седмица ще прекъснем серията екскурзии, защото заминавам за 2 седмици в София... пфу! Повече инфо за местата и снимки от тях ще има много скоро.

неделя, 18 март 2012 г.

Рекламна загадка... или 12 от 43

Вчера всички пощенски кутии във входа се сдобиха с реклама, която размърда съботните ни мозъци. Не за друго - просто до сега не бях виждала толкова грешки на едно място, което не е диктовка на третокласник. Засега преброих 12.

Въпросът е дали:

1) това е нова рекламна тактика;
2) пред-първо-априлски майтап;
3) отмъщение на някоя националистична рекламна агенция;
4) бъгнат Google-преводач;
5) чисто и просто неграмотност?

(Задрасках името, адреса и координатите. Ясно е защо, нали?)


събота, 10 март 2012 г.

Соц експеримент "Пътнически влак"...

... или по-засукания начин да кажеш: "Отплеснах се, изтървах си по-бързия влак и ми остана само този".

Шумен - Варна

1 ч. и 29 мин. с бързия влак
2 ч. и 14 мин. с пътническия.

Разликата във времето е малка.

За 2 ч. и 14 мин. обаче имаш достатъчно време, за да ти се скарат, защото си попаднал в последните 8 седалки на общия вагон на (новия) Сименс, което всъщност било 1-а класа.

За 2 ч. и 14 мин. можеш добре да огледаш всичките 25 спирки/гари. И да си напсуваш наум демокрацията... нищо, че не умееш да псуваш... важно е желанието.

За 2 ч. и 14 мин. успяваш да се наслушаш на твърде много разговори за пост-осмо-мартенски-запои по ученически... "ама да не си казала на кака/ батко/Пешо/ Марто и т.н. 'щото нашите не знаят".

След 2 ч. и 14 мин. си даваш сметка, че демокрацията тъпо и упорито се опитва да види сметката на красивия град от твоето детство. И не само на него.


сряда, 7 март 2012 г.

"Брук няма спирачки", а аз искам карамфили!

Седя си с навита хавлия около мократа коса...

и се сещам за един филм от преди не-знам-си-колко-години, в който главните герои си размениха местата, та мъжът стана жена и жената мъж. 8 минути търсих и го изрових - цък...

та седя си все така с хавлията, усещам, че косата ми е мокра и се чудя дали някой ще ми подари утре карамфил. Сигурно не. Вече кой подарява карамфили? На мен пък ми напомнят за нещо много мило и нежно. За съжаление, не мога да си спомня какво.

За 15 минути се отплесвам 2 пъти. Започнах с идеята да пиша нещо друго... хавлията падна върху клавиатурата... момент.

17 минути по-късно. Някой се прибира... втори момент.

19 минути по-късно минавам по същество, каквото ще да става. Цялото ми вдъхновение дойде от една (не)очаквана реплика преди по-малко от час:

"Брук няма спирачки".

Сещате ли се от къде е?

Почивният ми ден не е същият, ако не се вживея максимално в някой случва-се-и-да-е-тъп сериал. Та днес буквално стоях с отворена уста около половин минутКа пред телевизора, докато установявах, че Брук се целувала със сина на Рич. Ха! След това се смях, леко на глас, около още половин минутКа на себе си. Нали се сещате - че още се връзвам на този сериал.

Планирам тази вечер да се посмея още поне около половин минутКа на глас, та да ги закръгля.


неделя, 4 март 2012 г.

Кое е първото - калпавият журналист или калпавата политика?

Винаги ме е ужасявала мисълта да пиша за политика. А идеята да интервюирам политик кара дори миглите ми да настръхнат. Ненавиждам цялата тази преливаща простащина и присмех, с която ни заливат всички вкупом всекидневно.

Обаче все някой трябва да го прави, нали?

Днес се оказа, че скандална ТВ тройка е на път - Русата Златка, Черната Златка и Политиката. Първата ми мисъл беше "Събраха се!"

На второ мислене ми хрумна един въпрос - не е ли време да съкратим "звездните журналисти" с техните "фън" разговори на кафе за бюджета, реформите в здравеопазването и проблемите на образованието?

Неделни поздрави от "Стандарт" и Кеворкян (заради когото за първи редовно чета вестник всеки вторник).

"Разбирането за водещия като някаква шушумига, която обаче се държи естествено, отваря още по-широко вратите пред силиконовото занаятчийство. След като ефирът се напълни със силиконови цици, сега е ред на силиконовите мозъци, които ще преливат от естественост. Тези мозъци може би няма да експлоадират като френските импланти, а и ще доведат до много по-оптимистични резултати. Ще настъпи ерата на ведрото хилене." (10 януари 2012)

Междувременно вчера заварихме скелети на нашия плаж. Неделя е. Никой да не търси метафори, моля :)