"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 27 юни 2012 г.

В матрицата

Тази сутрин, докато (леко) притичвах на път за работа в опит да не закъснея, минах през любимата си градинка. По правило, когато се прибирам към 17 часа, тогава е пълно с дребен бебешки народ и придружители. Сутрин обаче е празно и, ако човек има време, може дори да се вреди до люлка.

Та тази сутрин си минавах от там и погледнах към единия край на градинката, където оградиха част от пространството и стана зона, запазена за кучешки народ и придружители. Там на пейка стоеше един човек, на видима възраст някъде около моята, който си пийваше бира, хвърляше една топка и гледаше как кучето я гони, лапва и му я носи. Идилия.

Миналата година, някъде по това време, се радвах, че имам работата-мечта, която ми позволяваше да спя до колкото часа си искам, да тичам в Морската, да си взема куче, да си го разхождам с лимонада под мишница по всяко време (не, че го направих де), да ям по график тъкмо приготвени кулинарни изкушения, да пиша за неща, които са ми интересни и т.н. Малкият недостатък - бях си бедно църковно мишле, с по-минимално и от минималното заплащане :D

Станах на 25 и влязох в матрицата. Вече всичко е стриктно по график. Общо взето, си спазвам дългогодишния план.

(при заснемането на този кадър не пострада нито един модел по бански)

неделя, 24 юни 2012 г.

Имам си една мечта... еньовденска

Казват, че в нощта на 23 срещу 24 юни цялата природа притихва в очакване на изгрева, докато се вихри поредната борба между светлината и тъмнината. Ако настъпи, това значи, че за пореден път печели ние-си-знаем-кой. Междувременно хората гадаят по какво ли не, пеят песни, играят хора в кръг, палят огньове и ги прескачат.

Преди да настъпи изгревът се събират 77 билки, които имат магическата сила да излекуват всичките 77 болести, които някога хората са познавали. Именно на Еньовден се появява и онази мистериозна билка, която единствена може да излекува "половината" болест, с която никой не знаел как да се справи. От днес нататък вече не се берат билки.

С изгряването на слънцето идва ред на задължителното окъпване във водата. За здраве и щастие. Казват, че именно от днес започва сезонът на морските бани. (Малко съгрешихме в това отношение.)

Тази година ни беше генералната репетиция. Станахме към 4 и половина. Отидохме до плажа. Сложихме хавлиите на пясъка и зачакахме. Много бавно изгрявало това слънце. Но щом започна да се появява... леле мале. Как само си струваше. Моят най-първи морски изгрев.

Та имам си една мечта. Другата година да съберем съмишленици. И да сложим "джулай морнинг" в малкия джоб на Еньо.


събота, 23 юни 2012 г.

"За последен път идваме на нашето море!...

... До сега винаги сме почивали в чужбина. И от другата година пак така!"

Тук последва дълъг монолог за минусите на родното и плюсовете на чуждото.

Не съм била на чуждо море и не споря. Обаче, докато подслушвах с едно ухо, другото си слушаше вълните и не му пукаше особено, че трудно се намират места за паркиране наоколо, а закуската в хотела е била само един кроасан. Сигурно, защото съм лош човек от морето, който си донесе топла баничка от кварталната закусвалня. И беше много щастлив да направи първата си баня :) (Дори и водата беше завидно чиста и бистра.)

Изненадващо за мен, не всички обичат да си носят пясък от плажа вкъщи :D

петък, 15 юни 2012 г.

Г-н Европейско, благодаря!

Европейското започна. Пием бира с лимон. Ядем шоколади за десерт (което всъщност май няма нищо общо с него). И съм обещала да отстъпвам вечер дистанционното. Та така, мачовете си вървят поне като звуков фон... защото кой ти има нерви и интерес да гледа от до? Но вечер филми няма. Само европейско. И съм много доволна. Защото след една доста голяма пауза отново започнах да чета. Снощи изчетох Ориана Фалачи и "Писмо до едно неродено дете". Тази вечер, без да очаквам, се оказах на подобна вълна със Стефан Цвайг и "Писмо на една непозната". Много въздействащ разказ. Докато англичаните вкарват гол на шведите, аз щях да се разплача. Иди, че обяснявай, че не са футболни страсти...

Затрупана съм с препоръчана литература, която нямам търпение да прочета. Сега ме очаква "Лице" на Блага Димитрова и "Розов храст и сладко от смокини" на Красимира Кубарелова.

Г-н Европейско, моля те, продължи по-дълго, защото от двете страни на телевизора са се заредили доста книги, които си чакат реда. Като любимецът ми Тони Парсънс и "Краят на нощта", "Някога бях принцеса" на Жаклин Паскарл-Гилеспи и "Записки под възглавката" на Сей Шонагон.

Това европейско е тъпо. Всички, за които бях до сега, паднаха безславно.


сряда, 13 юни 2012 г.

Ода за големите обедни почивки

Първата ми обедна почивка беше някъде около 1 час. Чудех се какво да правя и къде да обикалям. В крайна сметка, отскочих до Морската градина, седнах на пейка и примерно си изядох сандвича, който си носех от вкъщи. После продължих да обикалям и точно след час бях обратно на линия.

Сега имам два пъти по-миниатюрна обедна почивка. Едва ми стигна днес да отскоча до морето... да му усетя аромата и на забързан ход да се върна на линия, докато успея да хапна някой и друг бадем, който си носех от вкъщи.

Сещам се за филма Julie & Julia, в който мъжът на едната Джулия на обяд се прибираше вкъщи, за да хапне домашно сготвена храна и да си подремне. Ех. Ах. Ъх.



Уточнение - първата баня още не се е състояла. Да видим дали ще е тази събота :)