"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 25 юли 2012 г.

Да си търсиш дебелите чорапи през юли...

... или преживяването "на палатка"

Знаем си, че има някои дребни моменти, които са безценни и вероятно ще помним цял живот с умиление. Като онзи път, когато гаджето ти клъцне бретон по домашному (и ти наистина се харесваш, докато не видиш снимки години по-късно :D). Или моментът, в който чакаш първия си изгрев... на терасата, докато не разбереш, че тя не гледа... точно към изгрева. Да не забравяме и най-най-първия домашен сладолед, който попадна право в боклука, придружен от "убедително" лъжесвидетелстване, че в хладилника никога не е имало литър прясно мляко и всичко е лятна халюцинация.

В този ред на умилителни мисли, да преспиш на палатка се оказа много весело преживяване. И всъщност се спи много сладко, дори и без матраци. В случая обаче не знам кой да похваля - палатката, тревата на поляната или завоите, които минавахме цял ден.

Да оставим на страна липсата на матраци, възглавници (които всъщност можеше и да се сетим да вземем) и сгъваеми столчета за пиене на коктейли до язовир Доспат... голямото ми чудене си остава как се справят хората по няколко дни без баня?

вторник, 24 юли 2012 г.

Дим да ни няма... и дим да ни има

Когато си от Варна, някак си изглежда логично да не отскачаш редовно до Мелник. В нашия случай... даже нито веднъж.

Но когато е лято и радиото не спира да върти като че ли само 2 песни - химна на Траката или "така та" и Графа с "дим да ме няма", му идва времето да забиеш и там крак (по изключение, лакиран в синьо).

Преди 3 седмици започнахме да планираме упорито.

Първоначалната идея да забегнем само за събота и неделя се оказа трудно постижима. Изхабихме доста листчета с примерни маршрути, километри и часове, докато го разберем. В крайна сметка, се подсигурих и си пуснах извънредна отпуска в понеделник и вторник.

Финалният маршрут се оказа следният:

Варна - с. Сливито (Стара планина) - Стара Загора - Асеновград - Бачковски манастир - Чудните мостове - Чепеларе - Пампорово - Смолян - Широка Лъка - язовир Доспат - Гоце Делчев - Банско - Сандански - Роженски манастир - Мелник - (по грешка почти Гърция) - Петрич - Рупите - Велинград - Батак - Пещера - Пловдив - Стара Загора - Варна

Дължим благодарности за неговото обогатяване в последния момент на всички, които решиха да ремонтират пътища в неделя и бяха поставили табели с обходни варианти.

Няколко бързи извода:

1. Родопите са далеч по-висока и внушителна планина, отколкото си я представях.

(а Асеновата крепост е в ремонт до декември, та нищо почти не видяхме... освен колко щеше да ме е страх, докато стигна до нея :))

2. Вярно в Асеновград имало много магазини и ателиета за сватбени рокли. За първи път виждам място, където има нещо в повече от банки и аптеки, взети заедно.

3. Няма по-вкусна царевица от бачковската.

4. Ако искате обаче да посетите манастир и да усетите неговата специфична атмосфера, Бачковският не е за предпочитане. С всичките си налични две ръце ви препоръчвам Роженския.

5. Най-вкусните пържени картофи (със сирене) са в Широка Лъка.

6. Много било хубаво да спиш на палатка. И да чакаш залеза над язовир Доспат.


7. Ама, че жега е в Мелник...

Обаче си струваше на 100 %. И не само заради ужасно вкусния боб на фурна и любовното вино (което всъщност не сме опитвали). Този блог е на път да стане кулинарен...

8. Всъщност в Петрич е дори по-голяма жега. Но има едно място, което е просто райско.

Храмът, построен от Ванга, и манастирският комплекс в Рупите.


9. Генералният извод: на абсолютен късмет е, когато екскурзията започне с 13 градуса и черна котка ти мине път пред колата рано сутринта.

Общо взето, на пътуването му трябваха само една петъчна вечер след работа, събота, неделя и понеделник следобед. И близо 400 снимки, които доказват, че не ми е писано да имам сериозен кадър.

А поводът за цялото пътешествие всъщност не беше Графа. В неделя станахме "първолаци", т.е. изкарахме 7-годишнината. Сега тепърва подкарваме "ученическите години".

вторник, 17 юли 2012 г.

"А ти мене уважаваш ли ме?"

Понеже е лято.

И понеже ми е много горещо.

Та ме избива на аматьорска философия.

Докато днес на работа ни вдъхновява Лейди Гага... и имитирайки я заприличахме на пияни... дойде и традиционното провлачено "а ти мене уважаваш ли ме".

От няколко месеца ме зачовърка една мисъл, която от 22 години (поне) човърка куп народ.

Що е то приемственост и има ли тя почва у нас?

Признавам си, че от скоро започвам да срещам интересни образи, напълно реални, но на мен ми се струва, че са излезли от скеч или някоя комедийна пиеса. Честно. Хора, които са тотално убедителни, докато говорят различни неща пред различни слушатели... и при различни ситуации. Изключително колоритни образи.

Но най ми е "любимо" с колко лека ръка се подменят хора. И се слага край на тъкмо заработили модели. За да се започне от нулата по нов начин.

Мълча си. Трудно ми е, защото понякога ме сърби езикът да говоря (от мен да знаете, че сърбенето на езика няма да е на пари със сигурност). В тези моменти се разминавам с леко подсмихване. Но не винаги е смешно. Понякога е твърде жалко.

Е, виждате ли надежда за приемственост у нас? Аз не. Мъчно ми е, че никога няма да видя паметника на Бузлуджа в някогашния му блясък.

Междувременно съм все по-склонна да споря с всички "мис...", които обичат да казват, че най-мразят лицемерието. Ако не беше то... тежко ни :)

А колко са дребни всички ни "грижи" на фона на наближаващия край на света.


събота, 7 юли 2012 г.

В какво "дете" ме превърна преходът

Помните ли 1997-ма?

Аз тъкмо трябваше да стана на 10. Юбилей. Трябваше да се отбележи подобаващо. Понеже бях сериозно дете, започнах по-отрано да пестя. Та имах си една "пачка" с пари-подаръци и се чувствах голямата работа. На 10 години се светнах какво значи инфлация. Февруари се оказа, че с "пачката" пари мога да си купя мини парче салам.

Покрай тази история мога да направя 2 заключения:

1. преходът е виновен, че не мога да спестя нищо от заплатата;

2. преходът е виновен, че почти не обичам салам.

Напук на идиотската жега днес, обиколих всички магазини, които си набелязвах от месец. И понеже реших да бъда спестовна, всички бяха 2-ра употреба... плюс един китайски с истинска китайка-продавач, което го прави по-скоро екзотичен. Резултатът - 3 маркови блузи за по 5 лв, една шокиращо добра китайска гривна в синьо за 2 лв. ... и ненужно спиране в дребно магазинче за твърде скъпо бельо... което се оказа с една от най-сладките баби-продавачки. В момента, в който излязох, всичките доводи, които си повтарях на ум, докато плащах, изчезнаха.

Та виня прехода. Виня и жегата. Защото не се отказах. Влязох в "Пикадили". Купих си ДЗП (да заколим прасето... Данон за пиене, животни такива!) с вкус на диня, банани, царевица за варене, авокадо (за да изпробвам рецепта за снежанка с краставици и авокадо) и боб... защото много ми се яде.

Край. От другата седмица... не, май по-другата, щом дойде заплатата, започвам да пестя. Ще си взема един лист, в който ще си записвам всички разходи. И, каквото остане, ще отиде директно в буркан... под надслова "ще ви изхарча за лаптоп!" Ще види той, преходът...


вторник, 3 юли 2012 г.

Извън матрицата

Понеделник вечер на концерт. Кеф.

Сигнал. На открито. В Летния театър. Техният концерт вече се превърна в лятна традиция.

Та понеделник вечер на концерт. Кеф. Да се прибереш след обичайния час за лягане в делнична вечер (22-22:30). И да не ти се спи, защото в ушите ти пищи "като ключе от пощенска кутия".

Понеделник вечер на концерт. Кеф. Особено, когато на другия ден очите ти сами се затварят :D