"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 21 септември 2012 г.

За дзен настроението и крем супата от грах

Обичам петъка.

Много обичам петъка.

Междувременно си представяйте сладкото бебе, което рекламира пуканки (единствената реклама, която не превключвам или заглушавам).

Да се върнем на петъка.

Днес започнах много добре. Наспах се. Не сънувах кошмари или поне нямам спомен. Станах с 5 минути по-рано от обичайното. Навън беше студ и веднага се сетих за Коледа, която е на две крачки. Закусвах ананас, който вече ми е един от любимите плодове. Извадих си любимия син шал. Смених си лятната чанта с есенно-зимната. На път към работа слушах Ghostbusters и буквално усещах как се смея на ум. Само при спомена за песента (и филма) се настройвам на дзен вълна и ежедневните простотии далеч не ми изглеждат толкова сериозни.

Планираната работа за днес изобщо не беше свършена. Дори и започната. Защото беше изместена от друга. И с най-прекрасно настроение няма да си мръдна пръста почивните дни. Защото съм дзен. И слушам Ghostbusters.

Обядът беше наистина феноменален. Като за петък. Топла крем супа от грах с крутони. В кутийка "за вкъщи" от заведението, изтъпанчено в двора.

След работа нацелихме нов магазин (първа употреба!) с ниски цени. Мама ми подари блуза. Кеф. Утре ще й подаря обувки.

Сега си готвим леща... за да залеем ориза от сутринта, който не смогнахме да приготвим навреме, за да хапваме през деня. Преди 2 седмици тествахме рецептата инцидентно - след като изгорихме лещата. Беше най-вкусното нещо, което съм яла... с аромат на скара. Сега подкукуросвам (боже, как се пише това?!) мама да загорим пак лещата. Този път нарочно.

Много поздрави на този, който е измислил петъка.



Снимка "2 в 1" - тествам си зомби погледа, в случай, че зомбитата ни нападнат края на 2012, и... си тествам камерата на новия лаптоп...

което беше дискретния начин да спомена, че тактиката с касичката подейства (цък) и вече си имам нов лаптоп.

четвъртък, 13 септември 2012 г.

1 година трудов стаж... или:

да ми се ненадява човек колко съм постоянна :)))

Няма лъжа, няма измама - днес си преподписах договора и вече най-официално имам увеличение на заплатата с... 1.5%... кой иска да го черпя?

В рамките на първата си година трудов стаж установих, че абсолютно всичко, което някога някъде съм учила ми влезе в употреба. И, честно казано, благодарих за взискателните учители, които съм имала още от основното училище. То не беше математика във всичките й етапи и форми, география, история, международна политика, статистика, биология... че даже и химия... нещо, което винаги съм била сигурна, че няма да ми послужи.


неделя, 9 септември 2012 г.

Имаше един човек на една тераса

Почти всеки ден миналото лято с мама минавахме покрай него. Някъде към 7 без нещо, на връщане от разходката до Морската градина. Живее на първия етаж, а пред неговата тераса бяха посадени цветя. Всяка сутрин този сравнително млад човек ни дебнеше и следеше (наистина зорко) да не откъснем някое. Един от най-сърдитите и дисциплинирани хора, за които мога да се сетя. До толкова ни беше интересен, че си фантазирахме истории за него. Сюжетите бяха все близки до романтичните фантазии на Никълъс Спаркс с дрматичен финал... например, че цветята са били посадени от неговата голяма и единствена любов, която го е напуснала внезапно точно в 6:35 и от тогава той не може да спи по това време (за разлика от мен :))).

Това лято щорите на терасата му са спуснати. Няма кой да ни дебне, но ние и не късаме цветя. Малко ми липсва. Може пък човекът да се е успокоил и да е започнал да си поспива до по-късно.

И сега време за плавен преход...

Като говорим за промени,

Вече си имам съвсем мое си работно място. Уютно и достатъчно просторно, за да могат всички папки, тефтери, листи и листчета да ми бъдат на една ръка разстояние.