"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Следколедно... диетично подсладено

Пък на Запад било модерно да ти опаковат подаръка заедно с касовата бележка. За да си го върнеш в магазина после.

Пък аз не получих нито един подарък с касова бележка. Защото живея на Изток, където хората си правят труда да се опознаят. Та подаръците ми са право в десятката. Ще прощаваш, мода!

Днес беше първият междупразничен работен ден в живота ми. Не съм очарована и не очаквам да стана фен. Поне се съсредоточих да си направя следколедна равносметка:

Истинска елха - даже две.

Когато задуха абсурдният вятър в сряда сутринта и стана толкова абсурден в четвъртък (че си стояхме принудително вкъщи), вече виждах как това чудо ще се спре чак на 25-и сутринта. Т.е. никой луд нямаше да излети да купи елха. Евала на лудия човек, който още в четвъртък вечерта купи елха! Истинска и миришеща, разбира се. И, за да бъде още по-забавно, тази година празнувах за първи път Коледа в Стара Загора... където имаше още една елха. Истинска и миришеща :)




Голямо празнично преяждане - половин... клонящо към никакво.

Не знам при вас как е коледната ситуация, но аз не обичам усещането, че току що съм изяла Дядо Коледа, заедно с всичките подаръци, шейната, че и елените. Тази година само коледният обяд успя да се промъкне покрай (желязната ми) воля... но успяхме да си върнем надмощието.  

Коледни пожелания - срам!

Искрено се извинявам на всички, които пропуснах да поздравя първа... може би това са всички? И картички не съм пращала. Но пък ще ви изненадам, когато най-малко очаквате (хЪхАхО).

Коледни подаръци - о, да!

И списък направих, и колички пълнихме, и кошнички разнасяхме из магазините. Предколеден кеф.

Следколеден комар - един!

Току що ми бръмна на ухото. Комарите не живееха ли само през лятото? Може би радиаторът в стаята ми мистериозно е достигнал температурата от 27 градуса? Коледно чудо?

сряда, 26 декември 2012 г.

ХъХаХо! Весела БДЖ Коледа :)

Не знам защо бях убедена, че никой луд няма да пътува с влак на 26-и.

С други думи - че днес ще съм единственият луд да пътува с влака.

ХъХаХо, наивно-аз!

По груби статистически данни 1/10 от Стара Загора се изнесе към Варна тази сутрин... и 1/5 от Карнобат. Говоря си глупости, разбира се, но хората не бяха малко.

За щастие, годините БДЖ-тренинг ми се отплатиха и успях първа да се кача в празния 1-и вагон и да се настаня прилично удобно, преди да нахлуят тълпите. Но едно нещо нямаше как да очаквам...

... че ще пътувам в един пълен вагон насред пълния влак с 2-3-годишно диване, което точно на Коледа ще е решило да си прекара два часа в бясно пребиване на двете си червени колички, докато крещи с пълно гърло. Безценно коледно преживяване. Почти колкото майка му, която на всяка по-голяма гара се втурваше на бегом да слезе, прегазвайки краката ни... за да се похвали после, че е успяла "да си дръпне два пъти". Явно като по-дисциплиниран, таткото успя да "намаже" само на Карнобат.

Обаче ми хрумна коледно желание:

Мили Дядо Коледа, дано по някое време на пушачите им писне да се (излагат и) унижават и откажат цигарите, прецакат държавата и тя се сети да започне да субсидира производството на вкусни нашенски домати и краставици... и череши... и дини... и царевица!

БДЖ действа идейно.

Весела ви Коледа! ХъХаХо!


сряда, 19 декември 2012 г.

За всеки случай преди 21 декември...

... си изтеглихме първите новогодишни късмети :)

Като най-малкото коледно джудже на работа, бях натоварена със сладката работа да напиша 13 късмета. Общо взето, всички получиха това, което ми се иска на мен... като "здраве в алчно изобилие", "нова кола с опитен шофьор" и "нова къща с градина". Май всички се зарадваха. Разбира се, че и аз.


Понеже ще ме чака пътешествие до горещо Мексико, предпочитам да си продължим и след петъка. Да си го кажа.

Дори и да пренебрегнем късметите, днес беше чудесн-о-шеговит-о-коледен ден. Като за начало си бях наумила, че точно тази сутрин ще отида на фризьор, сутринта преди работа. Ей така, за разнообразие... а и защото май скоро няма да има кога. И, като по поръчка, точно тази сутрин навън духаше познатия ни зимен вятър ала "да живееш в блок накрая на света". И, като по още една поръчка, точно преди да тръгна заваля сняг.

За щастие, вятърът утихна, а снегът се усили. Така че, докато стане време да си тръгна от работа, навън вече беше кротко и бяло (колкото мен в разгара на лятото). В коридора си се чуваха коледни песни, имаше украса, включително и елха, а навън си валеше сняг. Най-приятното ми тръгване от работа.



3 пъти "Ура!" за фотоапарата ми (споко, няма да те сменя скоро за Канон),

който

за пореден път демонстрира артистичния си поглед

и снима падащия сняг като...

добра подготовка за петък, 21-ви :)

понеделник, 17 декември 2012 г.

Поискай да ти кажа...

... коя е думата на 2012

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Пътешествия

Много хубава година беше. Видях дългоочакваните Мелник и Дунав, близки и далечни крепости, въртях се из завоите на Родопите, почти качих Мальовица :)

И да не забравяме най-важното - спах за първи път на палатка. И искам пак.

Отлично беше. Планирано до последния километър.

Поискай да ти кажа коя искам да е думата на 2013

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Импулсивно

вторник, 4 декември 2012 г.

Моите първи договори за авторски права

Пристигнаха днес. И изведоха до някакъв финал действията ми (базирани почти само на "женска интуиция") през последните хм... 3 месеца.


Уточнявам - не, не продавам авторските права на текстовете в блога. Позволявам ви да плачете.

Ситуацията е много интересна - живот и здраве, след неопределен период от време нашето варненско университетско медицинско издателство ще издава едни от най-добрите книги, свързани с хирургията, на български език. Кажете всички "уау"! И съчувствайте на преводача.

Миналата седмица намерих до бюрото си колет, право от офиса на издателството в Ню Йорк. След като открих 3 екземпляра от гигантската хирургия на мое име, ми мина точно една мисъл през главата: "абе аз за права ли преговарях през цялото време или без да искам си купих 3 книги?" За щастие, към тях имаше писмо с най-готиния печат на света - подарък от издателството :)


 3 бързи съвета от мен:

заложете на "изпробван" e-mail за обратна връзка, вместо служебния (нещо дребно, което изяде месец време)

не подценявайте силата на facebook, за да получите бърз отговор... наистина бърз

не се поддавайте на изкушението да скъсите дистанцията след n-я на брой среднощен e-mail и да започнете да се подписвате на галено... Плами... защото след това ще се озовете така по разни що годе официални писма

неделя, 2 декември 2012 г.

Пица, шоколад и гръмотевици

Започват коледните публикации. Да са ви честити.

1 декември 2012

(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)

Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!

Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".

Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!

Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.

Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.

Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.

Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?

1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.

Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.

2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.