"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

"Преживяването О...

...бувки... високи обувки... наистина високи обувки"

Една публикация, посветена на "кифленското" в мен

От месец и половина имам най-безумно високите обувки, които съм обувала извън магазин за обувки. Те са черни, те са прекрасни, те са маркови (до толкова, че чух реклама по радиото), те разбира се бяха на разпродажба, но най-важното...

те са на токчета... а токчетата се извисяват на 9... почти 10 см.

От месец и половина тези обувки са виждали свят точно 4 пъти.

При първото обуване предвидливо излязох 15 минути по-рано от обичайното, за да си дам преднина. Преживяването беше прекалено разсейващо - от една страна виждаш света от нов ъгъл, от 9, почти 10 см. по-високо. От друга, се опитваш да медитираш с мантрата "аз съм стабилна, аз съм стабилна, аз съм стабилна". И за първи път си даваш сметка, че по улиците наистина има дупки.

При второто обуване се случи нещо неочаквано. В 8:30 сутринта, докато аз естествено си вървях в полузаспало състояние, моите нови обувки привличаха мъжко внимание. Винаги съм подозирала, че и те разбират от мода.

При третото обуване... хм, всъщност не стана нищо интересно.

Днес обаче им беше най-официалното освещаване, след като вървях 2 часа... плюс още 10-15 минути на обяд.

И сега се чудя нещо - защо твърдят, че истинските жени били на високи токчета, след като с тях се чувствам като спъната кобила, която сякаш прави една крачка напред и две назад?

Обаче, въпреки че в момента не си усещам краката, продължавам да обожавам обувките си.



Интересен факт: в последните 7 години живях със спомена, че на абитуриентския си бал съм била с най-безумно високите обувки. Ей сега ги премерих - нищо и никакви си 8 см. Ужасно красиви обувки, с които обаче е невъзможно да се върви.

Време за интелектуална минутка:

Минавам на Пабло-Неруда-вълна. Днес започнах с автобиографията му "Изповядвам, че живях". Сега издирвам и "Сто сонета за любовта".

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Преживяването "понеделник сутрин"... безценно

Ставаш половин час по-късно от необходимото. Докато се опитваш да си нацелиш крака в чорапа, главата ти още се опитва да се адаптира към Земята, след като цяла нощ е летяла из Космоса в някакъв абсурден сън. Така става като глътнеш аналгин преди сън. (Долу грипа!)

Кракът е в чорапа. Денят може вече да започне. (С една закуска по-малко.)

Всичко си тече типично понеделнишко. Спи ти се.

Докато не ти звънва телефонът. Обажда се някой си Мохамед от Лондон. Получава се забавен разговор, в който ти се струва, че се надпреварвате кой е по-по-най-смешен с английския. След около 5 минути успяваш да схванеш от къде и защо се обажда. Мил човек, който се чувствал... добре... като за понеделник. Та Мохамед от Лондон е толкова любезен и отзивчив, че изпълнява молбата ми от петък и е готов да ми изпрати на имейл безплатно статия от (тузарско) английско списание, иначе с платен достъп.

Всичко е ок. Аз съм велика. Светът е в краката ми. Вече не ми се спи. И все така в тоя дух. Кой каза, че е понеделник?!

До момента, в който Мохамед от Лондон ми поиска да му продиктувам имейл. И се усетих, че в понеделнишката ми глава няма абсолютно никакво място за "кльомба" и "тире" на английски. Кой каза, че съм велика? Светът е в краката на гугъл преводача. 


петък, 15 февруари 2013 г.

За датите с любов

 Мина и този 14-и февруари. Общо взето мина предказуемо - цял ден хората се застраховаха, като казваха (без някой да ги пита) "О, аз празнувам само Трифон Зарезан!", по улиците засрамено бързаха момчета с плюшени играчки, мъжете носеха цветя... Забавно като всяка година. Хем ни се иска, хем ни е срам. Защото е много страшно да пренебрегнем виното и зарязания Трифон. За да си кажем, че ще бъде ден за любов. Не дай си боже, някой да не помисли, че през останалото време не се обичаме.

А всъщност е готино като идея - ден, в който да бъдем нетипични, леко екцентрични и доста по-дръзки.

Разбира се, че няма нужда да е точно на 14-и февруари. Ако вчера сте се отплеснали да гледате някой турски сериал или сте заспали пред Шоуто на Слави, имате още 10 месеца да се отчетете.

Та, ако някой още не е разбрал, аз не празнувам Трифон Зарезан. Защото предпочитам бира. А и това е един от редките моменти през годината, когато може да ми мине номерът да гледаме тайландски романтичен филм с елементи на азиатска кулинария.


сряда, 6 февруари 2013 г.

Досадна? И какво, след като е моята седмица?!

Най-хубавото на рождения ден е, че можеш да си окупираш колкото време искаш.

Тази година започвам със седмица, но вероятно ще отиде целият февруари.

Та моята седмица започна. Разбира се, в отпуска съм. И досаждам на всички посоки с:

"Моята седмица!"

Заминахме към Стара Загора. Изтеглих не-знам-си-колко филми, с предварителното обезпокояващо заявление, че ще бъдат романтични. Отидохме на планина и покрай печката с дърва гледахме... Одри Хепбърн, Рапунцел, Рататуй, Чарли Шийн на млади години и немска психария в Африка. Мисля, че не бях чак пък толкова лоша.

И откритието на седмицата:

Февруари не е най-доброто време да отскочиш до Шипка... особено, когато не си подготвен с топли обувки.


Като изключим студения вятър и преспите от втвърден сняг с неясна дълбочина, не беше никак лошо.