"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 20 юли 2013 г.

Червеят-Атлет

Ако някой ви каже, че да работите през юли си е абсолютна излъгация, не му вярвайте. Защото през това мързеливо време се случват ей такива неща...

Четвъртък. Следобяд. Седя си на бюрото и гледам зомбирано в монитора. По някое време периферното ми зрение улавя нетипично движение. Оказва се, че до бюрото ми се е добрал малък бял червей от породата "аха-да-те-изям-заедно-с-черешата". Симпатяга от където и да го погледнеш.


Понеже аз животни не убивам, освен ако не са кацнали по мен комари... го пуснах "на свобода" на перваза на прозореца. С идеята, че ще схване намека и ще си намери друга пътека, до някое друго бюро.


Петък. Отново следобяд. Седя си на бюрото и гледам зомбирано в монитора. По някое време периферното ми зрение улавя познато движение.


Близо 24 часа по-късно червеят се завърна. Същият симпатяга, какъвто го помня от предния ден. Този път му организирах по-интересна екскурзия и го изпратих до една по-далечна просторна саксия на голяма палма. Мисля, че до понеделник ще е успял да допълзи обратно до бюрото ми.   

Уточнение: В сезона на плодовете на работното място съществува теоретична вероятност към мен да пълзят различни червеи. Все пак, предпочитам да си мисля, че говорим за един същ... червей-атлет, който ми е хвърлил око.  

петък, 12 юли 2013 г.

Ухилена като тиква... днес.

На света се появи още един магистър.

И той е доволен, че най-после се свърши и... горд, че успя да напише нещо любопитно и интригуващо (в следработно време). Изцяло практически насочена магистърска теза, посветена на въпроса "как се печелят пари от култура".

Във вторник мина защитата. Не много бързо, но успешно. От сряда до края на седмицата съм се посветила на активна почивка.

Днес обаче тотално се отдадох на удоволствия. Обяд с мама във вече любимия ми руски ресторант (където сметката пристига в матрьошка). Който не е бил, да се обажда да го водя.

А след обяда навън най-после се заоблачи и леко захладня. Кеф. И ей така, без да търся, открих перфектната рокля. Тя е цветна, тя е дълга (не, аз не съм ниска)... и май леко ще се скъсява. Но най-важното, голямото търсене на рокли мина и замина преди седмица... или две? Разбира се, взех я. Без да правя опит да се пазаря, намалиха цената. Странен ден.

След това тръгнах към второто място (след морето), където мога да стоя с часове и да достигна до нещо близко до състоянието на нирвана. Библиотеката. Купища книги, които можеш безплатно да си прибереш вкъщи. Кеф на квадрат. Ей сега вече мога най-после да си чета само и единствено за удоволствие. Докато оглеждах рафтовете, се усетих, че от месеци (всъщност от март) не съм идвала да си избирам книга. Бях точно като онази класическа картинка - дете в магазин за бонбони. Ухилено като тиква с широко ококорени очи.


Тръгнах си с "De Profundis" на Оскар Уайлд и "Париж, моят Париж" на Димо Райков.

И, за да бъде денят наистина перфектен, заваля. Точно като се прибрах... с най-вкусната поничка с шоколад, която от седмици дебна да улуча в близката пекарна. Омазах се до уши с шоколад. И, на всичкото отгоре е петък ;)