"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 19 ноември 2013 г.

Мисия "На обяд в обедната почивка"

Знам, че да се яде не е модерно. Особено, ако си от женски пол, с руса коса и сини очи. Обаче... може би, защото нямам неприлично дълги крака... се случва да огладнявам. От време на време... и така всеки ден.

Сутрин задължително закусвам вкъщи. Още по-задължително хапвам вечер. Традицията повелява да ям и на обяд.

Но...

... обедната ми почивка е 30 мин. Понеже съм почитател на топлия, да речем току що сготвен обяд, в последните месеци предпочитани бяха най-близките 2 заведения до работа. Само на 2-3 минути път, с разнообразно обедно меню... и примамливи ръжени пърленки със сусам. Разбира се, 30 мин. никога не стигат. Особено, ако се стараеш да ядеш бавно и спокойно. Което всъщност би трябвало да е идеята на етикета "обедна почивка". (Представяте ли си едно стадо животинки, които се движат... хапват... мърдат опашки, ушички и т.н. по график.)

Обаче...

... от тази седмица категорично бойкотирам двете заведения на 2-3 минути път от работа. Става въпрос за Рандеву (както и да се пише) и West Site. Вече повече от месец тези места за хапване си прибраха масите и столовете, изнесени отвън. С тях вкараха под покрива и пушачите... със запалените им цигари. Първо се успкоявахме, че уж има обособена "зона за непушачи" и работеща вентилация. Дрън-дрън. След всяко прибиране усещах, че цялата съм се омирисала.

От миналата седмица пушачите явно се увеличиха и без проблем си пушеха и на съседната маса. Отговорът им: "Ама персоналът ни разреши..."

Гледката вчера категорично ме убеди да не стъпвам в тези 2 заведения повече. Не само, че видимо беше доста задимено. На една маса, точно до входната врата, бяха седнали 4 млади жени, които си пушеха кротко над 4 колички с бебета. Съжалявам, че точно тогава не си носех апарата, за да ги снимам и изтипосам навсякъде.

Засега...

... си намерих друго обедно заведение. По-далеч е и, естествено, онези абсурдни 30 мин. вече съвсем не стигат. Засега никой не пуши вътре, над пилешката си супа. Ако персоналът и там се издъни, се отказвам от идеята за топла, сготвена храна. И ще си нося студена, сготвена храна от вкъщи.


Снимката е от лятото. Тук мадамата, която между другото беше с малката си дъщеря, не нарушава правилата, защото си пуши навън. Просто ме ядоса, защото димът й идваше точно към моята маса :)