"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 9 март 2014 г.

Едно едро нещо в блога за дреболии

На някоя от лекциите по журналистика едно време ни бяха отправили предизвикателство - да започнем да си водим дневник, в който всеки ден да отбелязваме по някое изречение. Това е идеалното упражнение, с което можеш да тренираш някакъв буден поглед към околното... нещо.

Мисля, че някъде в този период се появи блогЪТ. Въпреки че е абсурд да си спомня точно кога беше. Като цяло отразявах стриктно доста от дреболиите, които си харесвах не само в околното... нещо, но и в моето вътрешно. И така от-само-себе-си се появи един блог за дреболии.

Сега, напук на традициите, ще кажа нещо едро.

Толкова едро, че ме изправи пред немислимото за всяка средностатистическа (БГ) дама - да започнат да ти отесняват дрехите... за бременни.

Толкова едро, че преначерта в ума ми пътищата при всяка разходка... с едно на ум къде из града има прилични тоалетни (само срещу 50 ст. в подлеза пред Катедралата може даже да гледате ТВ).

Толкова едро, че не успях да отида до София... да се подпиша до снимката си в новата диплома и така да "задействам сложните машини на висшето образование" и да си получа дългоочаквания документ. Е, вече съм магистър, но засега без диплома.

Толкова едро, че преоткрих смисъла на йогата при всяко обуване на чорапи (при събуването има други трикове).

Толкова едро, че прегръдките изискват предварителна хореография с акцент към напасване на отсрещната коремна област.

Толкова едро, че финалните (кило)метри на над 3-часовите разходки ощастливяват всички пейки в района.

Толкова едро, че вече рита... и мести корема... и в крайна сметка го отнася най-неприкосновеното - пъпчето.

Но пък толкова хубаво.

Толкова хубаво, че се хиля като изтървана тиква, докато се боря за място в банята.

Толкова хубаво, че без (първоначални) угризения си правя за небрежен десерт филийка с масло, домашно! сладко и сирене...ммммм.

Толкова хубаво, че си фантазирам как поне веднъж ще събудя в 2:45 бъдещия татко с писък: "Искам манго!!!" И след като се е облякъл... тъкмо се обува в коридора... ще прошепна "Шегувам се..." Тържествено обещавам това да си остане само фантазия.

Толкова хубаво, че имам още само 3 седмици на работа... и после ваканция.

Всъщност толкова хубаво, че се смееш на всички едри неща... макар и понякога мъничко през сълзи.