"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 14 май 2014 г.

"Вие често ли се разхождате тук? Ние с моята приятелка Бонка често се разхождаме...

... ама тя умря. И нейният мъж също. Сега съм тръгнала на среща с нея."

Мисля, че това бяха накратко думите на една странна баба с много бръчки и детско излъчване. Кой знае как и от къде, но дойде при мен и започна да ми разказва... може би цялата си биография. Аз само това успях да разбера.

И по правило се случва да срещнеш подобен образ, точно когато си се настанил наистина удобно някъде. Тъкмо си бях намерила удобна пейка в Морската градина...

с облегалка, частичен изглед към морето и разкошен музикален фон от вълните...

планирах да започна най-после да чета Захари Карабашлиев и неговата "18% процента сиво", която тъкмо си бях купила (и от която засега съм завидно доволна)...

бях си приготвила бутилката с минерална вода до мен (при вземането на която получих коментар от продавачаката: "О, да не би да чакате близнаци?!"... тцъ)...

и бях твърдо решена да остана там поне още 2 часа.

Когато дойде странната баба с много бръчки и детско излъчване. Имаше нещо психарско в цялата работа... в моя защита, от 8-9 месеца съм отказала Стивън Кинг и Туин Пийкс.

 ***

Всъщност това трябваше да бъде само едно дребно въведение към непланирания ден, който имах в понеделник. Един от онези, в които се съобразяваш само със себе си и решаваш всичко на момента. Мога да го обобщя в няколко "К"-та:

Катмите... да, всичко започна с внезапно хрумване за излизане за обяд. И взех, че хапнах катми (всъщност катма)... за първи път. Мммм, голяма палачинка... колкото повече, толкова повече. Ооообаче, с кашкавал и топено сирене се оказа не толкова добра комбинация... твърде мазно, та поничката, планирана за този месец, се отложи за следващия.

Къщата... след хапването разходката продължи към къщаТа, която в момента е заплюта на дневен ред. Признавам, че малко ми е гузно, че изневерявам на разкошния апартамент с големи заоблени прозорци. Ооообаче, периодично го навестявам и по саксиите с цветя виждам, че още не са го освободили. А тази къща е видимо освободена. От доста време. И е на крачки от Морската градина. Време е да задвижа някакъв гениален план за бързо забогатяване.


Книгите... колкото и да е весело да си огромно бременно човече в 9-я месец, съществуват някои дребни неудобства. Например, необходимостта от бързи идеи за тоалетни по маршрута. Засега фаворитът ми е позициониран във Фестивалния комплекс. На теория е безплатна. На практика... няколко стъпала в дясно от нея има книжарница с мноооого книги. Та този път поредното отбиване до тоалетната беше придружено от пазар на книги. Сега си имам Захари Карабашлиев и Любомир Левчев.

Курабията... шоколадовата. След като странната баба с много бръчки и детско излъчване изгони желанието ми да седя на пейката, се насочих към едно кафене/ сладкарница (от типа "малко импровизирано мезонетче с леко ретро атмосфера"), близо до Катедралата. Толкова е празно и уютно на 2-я етаж, че си представям как може човек да седне и да напише някой вълнуващ роман... на чаша студен чай с лимон и, разбира се, шоколадова курабия, изпечена на място.


И, за финал, гръмотевичен Кеф. Какъв по-хубав край на деня от дъжда и гръмотевиците, които най-после се появиха?