"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 29 октомври 2014 г.

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме...

... но си го гледаме всеки ден (понякога по цял следобед... засрам)

Сядаме на земята върху килима й за игра.

Докато тя би трябвало да играе, аз би трябвало да гледам.

Обаче...

дай й на Мая да гледа телевизия. Пък на мама - да се бори с това.

Документиран резултат от една предшестваща много сериозна атака, докато Мая постигне целта си


Резултатът е, че всяка серия се връща назад често... и пак не съм разбрала по нещо.

Да си дойдем на думата.

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме, е "Малки сладки лъжкини" или Pretty Little Liars.

На Мая й е забранено, защото е бебе и има ощеееее много памперси да смени преди да ми се заплесва по екрана.

Аз би трябвало да се откажа, защото никой над 15 години не би трябвало да се заплесва по американски тийн "психо" сериал, в който мистериозният неизвестен А знае всичко за всички, разпраща по 4-5 смс-а в секунда и винаги е стотина крачки пред всички. Мишените му са 4 гимназистки, които, въпреки че вече три сезона ги тормозят и се опитват да ги убият, не спират да се разхождат сами през нощта в някакви забутани насред нищото гори... за да подишат въздух... алоууу!? И най-тъпото от всичко - вече съм на 3-и сезон, а в момента снимат 7-ми. И никой не знае вижда ли му се краят.

Пфу.

Но

пусто любопитство

зарибена съм.

И единствената песничка, която пея всеки ден на Мая (освен глупавите, които измислям аз), е от сериала. Цък.

Странно ли е, че си пеем по няколко пъти всеки ден това:

Got a secret
Can you keep it?
Swear this one you'll save
Better lock it in your pocket
Taking this one to the grave
If I show you then I know you
Won't tell what I said
'Cause two can keep a secret
If one of them is dead

?

Хубавото е, че могат да пищят колкото си искат, да пускат всякаква "настръхваща" музика и Мая пак ще спи като пън (стига да й се спи).

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Денят На Падащия Чорап

Стана студено.
Цял ден търсим ту левия, ту десния вълнен чорап на Мая.
Все по един калпазанин.
Не обичат да пътешестват по двама.
Под новия шарен килим за игра.
Под дивана.
В чекмеджето с дрешките.

Мая рита, хили се и не й пука.
Пък аз все й пипам носа... дали е студен.
Тя пък ме гледа и пак се хили.

Вчера стана на 5 месеца.
Личи си, че е голяма.
Заспа (полу)седнала на масата на обяд.
И вече всеки ден изяждаме заедно по една ябълка (за да държим лекарите на далеч) - аз я отхапвам, а тя ме хваща за ръцете и ближе. Показва голям апетит за ябълки. Нищо чудно, след като засега това й е единственият "гевезелък" за похапване - и чипса, и шоколада, и хамбургера, и пържолата, и пърженият картоф... и всичко друго, по което ще залита след известно време.

На 5 месеца и един ден вече знам как да я накарам да се хили на глас.
Като по команда.
Продължава да не спи през деня... откакто сме станали сутринта, се отчете само с две дрямки по 10 минути.
Продължава и да се буди по два пъти през нощта.
И продължава да е сладур. Да бърбори на новата си кукла в кошарата. И да прави "ббббррр", докато не стане цялата мокра.

сряда, 22 октомври 2014 г.

За първи път в София... в 5 снимки

В събота Маичка замина. Първите й 400... и нещо си километра към София. Ако се е метнала на майка си (че и на баща си), това ще бъде само началото.

Оказа се, че дългото спокойно пътуване на Маичка се дължи точно на 3 неща - облачно и прохладно време, фаст фууд на една ръка разстояние и куп играчки за забаламосване.


В неделя Маичка направи първата си разходка до центъра на София. За първи път присъства на сватба и стоически издържа целия ритуал, след като се заигра (благодарности към непознатата жена до нас, която доброволно дари показалеца на дясната си ръка за каузата). Безценни бяха реакциите, когато отговорът на въпроса "Как се казва малкият юнак?" беше... "Мая" :)


Пак в неделя Мая влезе за първи път в църква. Почти веднага изпадна в... дълбок и спокоен сън. Амин! Определено засега няма нужда да мислим за кръщене - малкото човече няма и да разбере какво се случва, което обезсмисля цялата работа. А и аз съм си леко негативна към всичко, което включва попове и "тарифи"...


Час по-късно Мая беше вече бодра. Направи една парадна разходка върху татко си покрай гвардейците пред Президентството и се ухили пред Народния театър. Културно ще ни е хлапето...


След това опищя фонтаните пред театъра. Набързо се изнесохме към колата... с една кратка спирка в шоколадовия магазин на Линдт. И, о чудо, пищящото до преди малко бебе, се кокореше и усмихваше на продавачките. Явно някой-който-в-момента-е-на-4-почти-5-месеца ще обича шоколад...

В понеделник тръгнахме към вкъщи. Преди да напуснем София се отбихме до университета, за да си взема дипломата... половин година по-късно, вече съм магистър черно на бяло. Демонстрирайки ентусиазъм, колкото и този на майка си, Маичка проспа историческия момент в колата.

Та в понеделник тръгнахме към вкъщи. Лошо, много лошо време за пътуване с малка Мая. Слънчево и горещо. Наложи се да й сглобя първата детска стая. На колела.


Вече два дена се опитваме да влезем отново в релси. И да спрем да си играем в 3 ч. сутринта.

събота, 11 октомври 2014 г.

Г-ца бебе Мая отива на фризьор

Днес си правихме снимки.
Имаме си цяла папка.
Казва се Day out.
'Щото цял ден бяхме навън.
Кеф.

Първата, предиобедната, разходка в Морската градина, я изкарахме изцяло в количката. Почти. Към средата Маичка се усети, че имаше и друг начин. Гушнахме я и... се възползвахме от ситуацията да си направим есенни снимки.

След това семейному се отбихме при фризьорката. Беше предупредена от предния ден. В резултат на дълго мислене, премисляне и организация от предния ден, в крайна сметка се вредихме. При това без да се налага да чакаме. Ура. Най-после успях да се боядисам... 5 месеца по-късно. До сега Маичка беше присъствала на 2 наши постригвания, така че не й беше първият път. Но пък за първи път изчака цяло боядисване на мама.

Следователно...

...трябваше да я забавляваме...

...като я оставяме да се любува на красотата си в големите огледала в салона, като я оставяме да се хили на намацаната коса на мама, вдигната във въздуха, със забучен гребен в нея, като се върти на стола, подскачайки върху краката ми...

...трябваше да има и награда за търпението и усмивките...

...безплатна фризура от професионалист...

...първата.



четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Ииии смехЪТ на деня отива при...

... ей това изречение, част от стихотворението "Гости" на Леда Милева:

"Ежко хитро се подсмива: 
- Поизцапахме ти доста, но и ти си, Лисо проста!"

След като днес се очерта поредният слънчев ден, с Маичка излязохме на разходка сутринта. Въпреки че вече се отказахме от коша за новородени, в който бебчо изобщо не се застояваше, и новият вид на количката издържа геройски на една дълга разходка, днес май не ни беше ден. Започнахме с мащабни планове да отидем до един магазин на центъра, близо до театъра. След като някой беше напечен от слънцето, отиде на сянка и омрънка света (казано с много любов :D), че му е студено, се завъртяхме из района... поседнахме в нашата си близка градинка... някой омрънка мама и се прибрахме обратно вкъщи. 

Вкъщи пък се оказа скучно. Все пак, може ли холът да се сравнява с улиците, пълни с хора, коли и дървета, към които Маичка непрекъснато се кокори? В опит да преборим скуката започнах да чета на бебчо стихчета на Леда Милева. Първо се кокори към картинките, но, щом стигнах до ей онова изречение горе, се извъртя към мен учудена, протегна си ръчичката към устата ми и започна да се хили с глас :))) 

След това реши сама да си позяпа картинки.





За архива:
Началото на нашето книжно мишле беше положено на 21 септември 2014 г., когато заедно с татко и леля я заведохме за първи път в книжарница.


След като огледа недоверчиво Хорхе Букай, се спря на Леда Милева.