"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 28 януари 2015 г.

Сънят на 8-месечната Мая е...

... задължително да влезе в бебешкия й архив от спомени

Първо

той продължава да настъпва късно... винаги след 23 ч.

Второ

той все така настоява да се случва при нас, а не в кошарата

Трето

той насочва спящия пръст на Мая със завидна точност я в някой-мамин-или-татков-нос, я в някое-мамино-или-татково-уше

Четвърто

той кара и Мая да се движи, така че по няколко пъти през нощта връщам едни малки непослушни краченца на мястото им... което уж не е върху възглавниците ни

Пето

той не спира да бъде непредсказуем

Миналата седмица Мая си изгради някакъв режим и към 6 ч, вече беше бодра, готова да бърбори и да играе. Което пък ни позволи да се върнем към един позабравен ритуал - да закусваме с Вили и да го изпращаме на работа.

Днес обаче Мая искаше да спи. Без значение, че звънна телефона. Без значение, че мих чиниите. Без значение, че някой някъде извади дрелката. Мая беше решена да спи - щом положението загрубееше, само започваше да се върти, докато си напипа биберона, лапваше го и продължаваше. Докато... не реших да си направя закуска. Ококоро се веднага. И сънят свърши... чак в 10:30 :)


понеделник, 19 януари 2015 г.

Една порочна мисъл

"Бебе Мая, дали да не си играем цял ден?

А после да кажем на татко, че сме имали много тежък ден

и затова не сме

изчистили, измили и сготвили?"

Такива едни мисли минават понякога през ума. 

Добре, че Мая е желязна и не дава да лъжем.

Понякога ми отказва да играем, 

заспива 

и ми дава достатъчно време, за да

изчистя, измия и сготвя. 

"Още само 5 минути и почваш да подреждаш"

петък, 16 януари 2015 г.

"Пакост или лакомство" и БДЖ

Преди няколко дни... към 22 ч. по някоя от телевизиите даваха филм, който така и не можах да разбера ужаси ли беше или брутална черна комедия. С две думи - по Хелоуин в някакво градче разни хора увисваха мъртви по колове в дворовете, част от страховитите декори, някакви деца ги убиваха, за да ги направят на фенери... и подобни идиотщини. Гледах около половин час.

Филмът се казваше "Пакост или лакомство".

Все за него се сещам, докато слушам тези дни новините за продължаващото съсипване на БДЖ. Криво ми е, не само, защото обожавам да пътувам с влак. Това е поредната гигантска глупост, която се случва пред нас. И в един момент ще се окаже, че няма връщане назад. 

Ако научихме нещо, то е, че мирните седящи протести на по кафе не действат.

Дали ще се роди някое "гражданско движение", на което ще започнат да му хрумват разни пакости, докато "лакомствата" му намаляват все повече? 




сряда, 7 януари 2015 г.

Кратко съобщение

Мая упорито се придържа към режима си

Сутрин спи до 10... 10:30

На обяд спи около час

Следобяд спи около час

Вечерта заспива към 21

И се събужда в 23

Бодра, ухилена, бъбрива и много чаровна

Заспива трудно към 1

Буди се в 3

Бодра, ухилена, бъбрива и много чаровна

Заспива трудно към 5

Буди се към 7

Заспива сравнително лесно

Буди се към 10

И всичко почва отначало

Преуморени и прегладнели, снощи бяхме на крачка да поръчваме пица през нощта

Край на краткото съобщение

"Кой, аз?"

понеделник, 5 януари 2015 г.

5 януари 2015 - Денят, в който...

... Маичка за първи път се качи на люлка

Денят започна съвсем лежерно

Спахме до 10

Слушахме музика, докато гледахме ТВ и междувременно борихме код "Пропуснал памперс"

Хвърляхме по едно око на голямото слънце навън и прехвърляхме всички "за" и "против" разходките извън вкъщи

Незнайно как и защо... може би, след като един-мистериозен-блогър-с-кодовото-име-морков звънна и каза, че ни чака пред входа за разходка... решихме все пак да излезем

Грешка

Опаковах Мая

Дали защото беше в розово, дали защото шапката й скриваше очите, дали защото ръцете й бяха дълбоко скрити под няколко пласта дрехи

Мая не беше никак доволна

Писъци, рев, сълзи и т.н.

Излязохме

Слънце

И ние сме навън

Ура

Слънцето пекна в едва подаващите се очи на Маичка

Писъци, рев, сълзи и т.н.

Направихме едно кръгче през нашата градинка и

просто беше немислимо да пропуснем

4 празни люлки

нещо невиждано през лятото

Документирахме събитието... да се радва един ден голямата Мая...

и... няколко минути по-късно... бегом на топло вкъщи

Следващото излизане на разходка ще бъде при минимум 10 градуса

"И кво толкова се радва мама?"
"Хайде, хайде, хайде да се връщаме да спим на топло"
"Ок, целувка и се прибираме..."

събота, 3 януари 2015 г.

15 "искам" от 2015

да се стопли времето... до към 15-16 градуса... и да спрат да ми замръзват краката

да разуча всичките 400 здравословни рецепти от голямата нова книга, която е вече в кухнята (ура)

и отново - да се стопли времето, за да започна да тичам най-после... толкова съм сериозна, че Вили-в-ролята-на-мъжо-Коледа ми донесе сини слушалки, за да слушам музика... докато тичам

да прочета първата си книга на Тери Пратчет

и пак - да се стопли времето... и да приключат с ремонта на центъра... и да кръстосваме Морската градина

да вляза в Планетариума... да гледам планети

да видя поне една падаща звезда... за първи път

да посрещна Джулай морнинг

да отида на концерт

да се науча да правя малки кексчета, пълни с плодово сладко, и покрити с капаче от домашен крем

да се сбъднат новогодишните ни късмети... и Мая да има "топли крака цяла година, все едно ги грее пред запалена камина"... Вили "сам да си връзва панделки на буйния перчам", а аз "да казвам от раз: Вили с Лили сини сливи свили"

да пътуваме до поне 3 нови места

да се справим с градинарството, което семейно ще подхванем за първи път тази година... и да ни порастнат царевицата, морковите, краставиците, ягодите...

да успея да прочета поне 10 книги

да направим поне още 15 селфита от типа "а някой не иска да го снимат"

"Мамо... мамо... остави ме... бе"