"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 28 май 2015 г.

1-ят рожден ден

дойде

на 26 май

мислех, че биологическо-емоционалният ми часовник ще ме събуди в 7:05, когато се роди Мая

часовникът ми се успа (и можеше да си спи още)

събуди ни Мая

в 7:30

покатери се от кошарата на леглото при нас и започна да ни ръчка, рита, тъпче и т.н., докато не станем да празнуваме

закусихме, получихме първия подарък, направихме тортата на Мая, сложихме я в хладилника да се стегне и тръгнахме на лов за подаръци

еуфорията се носеше във въздуха около количката на Мая
щом получи първите си плажни аксесоари...

бански, шапка и камион, пълен с кофичка, лопатка и формички (защото всяко момиче рано или късно трябва да получи първия си камион!)...

се успокои, отпусна се напред и без да усетим как и кога - заспа

събуди се в момента, в който нашето празнично похапване край морето приключваше... покрай последните ни хапки отвори очи и ни изгледа с погледа "А аз какво ще ям?!"


естествено, че бяхме подготвени... все пак, детето има рожден ден :)

прибрахме се за час почивка, която мина в игри... с камиона, с цъкане на ключетата на лампите в спалнята, опити за вървене върху татко... докато аз довършвах тортата на Мая

"официалната" част от празника премина с бабите и дядовците, а Мая, разбира се, беше на върха на щастието

същинското настроение дойде, след като Мая превъзмогна факта, че вече е на цяла 1 година...


щом хапна, всичко отново си дойде на мястото


семейному сме доволни, че идеята ни с тортата се получи

по хрумване на Вили спряхме да мислим за сладка торта с "позволени" за Мая съставки и минахме на другия бряг... соления

получи се доста вкусно нещо с блатове от прясно изпечен домашен хляб, "сиропиран" с доматен сок, и 4 пасирани "крема" - авокадо, печен зелен пипер и краставица; авокадо, печена червена пиперка и домат; кисело мляко, краставица и жълтък; сварена тиквичка, картоф, морков, копър и извара... украсата отгоре е с варен морков, печена пиперка и магданоз... които Мая също обра :)





за нас пък мама беше приготвила любимата ми торта "Баба Конка"... която няяяякога отдавна е правила за моя 1-ви рожден ден... дали затова я обичам... или защото е с мнооого ром и шоколад :)


четвъртък, 14 май 2015 г.

Едно краче се подава две седмици преди 1-я рожден ден :)

Времето се затопли и за обедната/ следобедната дрямка на Мая извадихме по-леката пелена.

Зелена, с костенурки и меченца, на която пише "Аз обичам татко". Същата, с която я изписаха, след като се роди. Пелената от т.нар. "комплект за изписване".

(Забележете, че... още преди да се роди... сме орисали Мая да е татковата глезанка)

Та с тази пелена покривахме Мая в по-хладните дни през лятото... а те не бяха никак малко, после и през есента.

Пък сега й се подават крачетата. По някое време намирам пелената метната настрани, Мая вдигнала ръцете и запратила крачетата на различни посоки.

Лятото вече се усеща вкъщи.


Освен, че пелената от изписването вече е мъничка,

бебето-на-почти-годинка

се оказва пълно с куп други изненади...

например току що Маичка за първи път успя самичка да свирне с дървената свирка на мартенското човече с големия нос (което все още е най-ефикасното средство за моментално спиране на плача след цапване на главичката някъде или прискрипване на пръстчетата с чекмеджетата на секцията)... забавното е, че до скоро започваше да плаче от страх като чуе свирката... после й стана интересно да я държи... пък сега си я намери някъде, седна на земята и започна да си свири с нея.

Така че,

въпреки че в неделя видях на календара колко малко остава до рождения й ден,

не ми е носталгично...

напротив,

с всеки изминал ден става още по-забавно и интересно,

осъзнатите усмивки са все повече,

смехът е все по-лесно постижим (става и само като й покажеш пръстче :)),

вече раздава шумни целувки,

милва,

пее,

танцува,

спи в кошарата,

не се буди през нощта,

вчера даже гризна първото си кюфте

и т.н.

Сега еуфорията е в обмислянето и тестването на тортата, която ще може и Мая да яде на 1-я си рожден ден.

събота, 9 май 2015 г.

Г-ца бебе Мая отива на село

В края на миналата година маминка и дядо ни направиха един голям подарък - къщата с двора на село... за да имат Мая и компания къде да играят на чист въздух.

С Вили си бяхме поставили за цел да правим градинарски календар, по който да се ориентираме кога какво да правим. Моите усилия се изчерпаха май само до купуването на всички градинарски списания, които видях... и прочитането на част от тях. Абсолютен аматьор съм. За разлика от Вили, който се оказа доста по-напред.

Обзети от ентусиазъм, вчера отидохме да си засадим предварително подготвените разсади от два вида тиква и малко царевица.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица пътуват към село.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица отварят входната врата.

И, разбира се, навсякъде има трева... дали не беше по-висока от Мая :)

Мама, Мая и количката на Мая тръгнаха на разходка из село...

а татко, тиквите и царевицата останаха да се борят.

По някое време се върнахме да правим компания на Вили.

И... като истински дами... с Мая седнахме на чергата-за-пикник-която-преди-година-и-половина-открихме-в-един-магазин-втора-употреба-и-от-тогава-е-винаги-в-колата-готова-за-изненадващ-пикник.

Мама, татко, Мая, без количката на Мая подишахме чист въздух, заедно с няколко тикви и царевица.

Мая беше във възторг, че най-после никой не й забраняваше да къса и хвърля на поразия... и видя сметката на част от тревата :)



Мая с първите си обувки
В историята трябваше да присъстват и краставици, но тревата ги уплаши и отидоха в Шумен :)

събота, 2 май 2015 г.

Резултатът от едно 30-дневно предизвикателство...

е, че

свърши :)

Преди месец случайно във фейсбук сайтът dama.bg ми хвърли предизвикателно ръкавица с 30-дневна програма за клекове.

Веднага се ентусиазирах. Не защото очаквах да отслабна или да извая невиждани мускули, извивки и т.н. Липсваше ми нещо далеч по-важно - някакъв режим, който да следвам, форма на самодисциплина, която да ме радва. А това се оказа идеално, защото отнема само няколко мънички минутки, които винаги мога да си открадна (на теория).

От сайта предвидливо бяха подготвили месечен график за разпечатване - ето тук.

Разпечатах го. Закачих го на корковата стена, с която вече се похвалих. И така 30 дни в кухнята ни висеше снимка във формат А4 на едно дупе... което уж трябваше да служи за мотивация... дрън дрън... по-скоро ни забавляваше... първия ден... после свикнахме с него и то стана част от обстановката :)

Оказа се, че през деня е невъзможно да отделя тези мънички минутки за клекове. Единствената дрямка на Мая през деня ми стигаше (и то не винаги) само да измия чиниите и да започна да приготвям обяда. През останалото време, докато беше будна, мисията да стоя необезпокоявано и да броя колко пъти съм клекнала се оказа невъзможна.

Така че мъничките минутки за клекове се случваха само и единствено късно вечерта, след като Мая е заспала. Имаше моменти, в които се случваха и в ранните часове... като 3, 4, дори 5 сутринта. Като до тогава сме приспивали Мая... или пък правих козунаците за Великден. Въпреки че умирах за сън, мазохистичната идея да се отвия, да стана, да отида в кухнята и да си клякам... примерно 170 пъти... ме радваше. Защото бях стриктна, самодисциплинирана и спазвах някакво режимче.

Нямаше пропуски.
Нямаше измами.
Нямаше извинения.

Сега съм доволна.
Дупето от снимката, разбира се, си остана само на снимката :)