"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 27 април 2016 г.

24 часа мама

Ако се случват великденски чудеса,

моля,

нека започнат довечера

с 8-часов сън!

Всеки ден се изненадвам колко е наближил празникът.

А още нямаме яйца, не сме измислили как ще ги боядисаме

(кой пусна мухата за вредните бои за яйца?),

не сме избрали рецепта за козунак.

Едно кръгло великденско нищо.


***
Междувременно, имаме нови съседи над нас - с куче.

Разбрахме, когато снощи се разлая и Мая,

докато си играеше на земята,

толкова се стресна, че веднага се качи върху дивана.

Уж обяснявахме, че "бау бау" не е вкъщи, уж се успокои.

3 часа по-късно Мая уж отиде да спи в спалнята.

4 часа по-късно заспа и Ради.

Още половин час по-късно отидох да проверя дали Мая спи,

за да пренеса и Ради.

Госпожицата веднага скочи и ми вика ухилено "Мамоуу!"

После посочи празното местенце от леглото до нейната кошарка и ми вика "тук! тук!"

Наместих се до нея и се почнаха едни разкази, един смях, молби за приказка...

Пък аз,

"лоша мама",

си мислех, че вече е 0:30 ч.

и ми се спи, а трябва да се къпя... и да подреждам, и да мия, и да изчакам пералнята...

и да спя, преди Ради отново да огладнее.

Но на Мая й се приказва

и иска да ме гушка,

и да ме целува - по едната бузка, по другата бузка, по нослето и по челцето.

В този така задушевен момент

кучето над нас започна да тича...

явно е голямо, защото се чу едно внушително "тупур-тупур"

и за финал тракане на нокти по плочки.

Мая скочи и седна в кошарата.

Започна да гледа нагоре уплашено, все едно ей сега ще дойде при нас.

Набързо ме изпрати да доведа Ради при нас, за да не е самичка в хола.

След това ми хвана и двете ръце и

заспа.

***
Измъкнах се тихо и подхванах задачите.

Някъде след 2 и 30 сгъвах един милион миниатюрни бебешки дрехи,

докато чаках втората пералня да свърши,

вече ми се затваряха очите

и мислено се бях пренесла в леглото,

когато

Вили дойде с будна Ради.

Ухилена.

Не толкова гладна, колкото

разсънена.

И тъкмо стигнахме момента на унасяне,

когато

дойде центруфугата,

а пералнята поиска да се разходи из кухнята.

За щастие, се отказа от по-дълги маршрути,

но Ради отново се разсъни.

Докато заспи отново,

аз вече бях бодра.

Четох книга в леглото.

Стана ми интересно.

Не разбрах на коя страница съм заспала.

***
Ради се събуди към 6 ч.

Рев.

В суматохата изтърва биберона между кошарата и леглото.

Днес карахме без.

Чудя се дали да го вадим.

Към 7 ч. вече всички бяхме в хола, готови за закуска.

И започна нов ден.

"арт-заниманията" започнаха от сутринта
хвърлихме око на новия-стар кът за игра, в който най-после се престрашиха да влязат


понеделник, 18 април 2016 г.

Лесното беше до 6-я месец...

... когато на Ради й беше достатъчно да спи, кротко да си лежи, да си докопа някоя дрънкалка, да хапне и да й се смени памперса.

2 дни преди 7-я месец положението е различно.

Ради не иска да спи.

Ради не иска и да лежи.

Ради иска да е седнала, но все още не може сама.

Ради иска да се разхожда, но все още не може сама.

Ради иска по цял ден някой да я разхожда :)

Ради иска да играе.

При това с играчките на Мая.

Щеше да бъде идилия,

ако

Мая беше съгласна Ради да играе с нейните играчки.

Вчерашният ден може да се опише само с "борба за играчки".

Имаше толкова много писъци и непрекъснато някой беше разплакан.

Добрата новина е, че при всяко разплакване на Ради

Мая отиваше да я целува, да я помилва, да й каже "няма, няма"

и,

щом Ради тъкмо се е успокоила,

пак да й грабне играчката.

И всичко започва отначало :)

Два дни преди 7-я месец промените са все по-осезаеми:

кошчето на Ради скоро ще бъде превърнато в кошче за куклите

(Мая няма търпение това да се случи).

На негово място вчера се появи легло.

А тези дни започваме и захранването.

Хайде, да се почва и с пълзенето, че циркът да е пълен.

***

Първи срещи с леглото.

Спорно е кой е по-щастлив: Ради... или Мая?







сряда, 13 април 2016 г.

Етажерки за детски книги с подръчни материали

Необходими са само чифт стари дънки и 4 метални тръби.


***
Ради навърши заветните 6 месеца и вече я броим за пораснала.

А порастването идва с... ново, по-голямо легло.

За да дойде новото, по-голямо легло, се налагат някои размествания и промени.

И така, от петък насам първата обща мебел на Ради и Мая, техният временен гардероб от плат, остана в историята.

Покрай разместването, пренаредихме и нашите дрехи и набързо оформихме една купчина "за разкарване".

***
Накратко - имаме куп тръби от гардеробчето, приготвила съм стари дънки за изхвърляне, искам да освободя още малко място от секцията за новите играчки, а Мая е навън и играе с баба и дядо. Всичко е ясно - с Ради ще правим етажерки за книжките на Мая.


Първата и най-важна стъпка беше Ради да заспи.

Щом това се случи, отразях крачолите с размерите на тръбите.

След това разполових всеки по дължина, така че да се получи по едно голямо парче плат. Едно парче плат е една етажерка.


Увих единия края около тръбата и с креда отбелязах до къде се прегъва плата. След това заших, така че да се получи отвор с този размер.



Това се повтаря и с другия край.

Щом са готови отворите, тръбите са мушнати вътре и платът се прегъне, така че тръбите да дойдат отгоре като дръжки - се оформя един голям правоъгълен джоб от плат, който е и нашата етажерка.

И идва ред на декорацията.

От старите ми доста изстрадали дънки за бременни, които категорично отказвам да нося повече, отразях задния джоб.


Приших го в единия край на първата етажерка - за съхраняване на малките книжки.


Първоначалната ми идея беше да изрежа цялата азбука от плат и, понеже изобщо не ме бива с шиенето, да ги залепя със силикон.


Стигнах до "Е" и Ради се събуди. Сложих я до мен, затрупах я с играчки и продължих.


Докато стигна до "И", Ради вече се беше наиграла с всички играчки и пищеше... силно.

Време за хранене, гушкане и смяна на мястото за игра.


Стигнах до "Н" и осъзнах, че:

първо - трябва да си пълен мазохист, за да се занимаваш със силикон;

второ - през живота си не съм имала по себе си толкова силикон;

трето - силиконът ми е на привършване;

четвърто - дразни ме миризмата на силикон;

пето - по цялата етажерка имаше следи от силикон;

шесто - нямаше да ми стигне мястото за цялата азбука.

Пълен силиконов провал.

Надявам се това да е последната публикация, в която обръщам толкова сериозно внимание на силикона.

Махнах каквото можах от буквите и лепнах парчета дебела бяла хартия. Все пак, ще се редят книги... нека да е тематично.

На единия лист изписах буквите от азбуката, а на другия - част от детско стихотворение на Леда Милева за книжките.




И първата импровизирана етажерка беше готова.

***
Докато се подготвях да започна втората, се сетих, че е време да сложа да се готви вечерята.

Тъкмо, когато всичко беше наред, и след поредната атака от писъци с Ради се преместихме на дивана - тя затрупана с играчки, а аз - с крачол, игла и конец... всичко отново се обърка.

Писъци, рев, мятане.

Щом не е гладна, не й е скучно и не й се спи, отговорът е очевиден - код "пълен памперс".

Имахме си и бонус - код "смяна на всички дрехи".

Минути по-късно се опитах отново да започна втората етажерка.

Писъци, рев... този път без мятане.

Още няколко минути по-късно и Ради заспа.

***
Заших набързо двата отвора.

Достатъчно време Ради да се събуди свежа и готова да играе.

Обратно на шезлонга до мен. Затрупване с играчки.

За декорацията на втората етажерка използвах илюстрациите от книжка, която Ради накъса преди месеци. И понеже така и не се реших да я изхвърля, ми свърши идеална работа.



***
Сложната част дойде със закачването.

Всъщност още не съм го измислила.

Идеалният вариант би бил платът да е малко по-къс от тръбите, така че поне 1-2 см от краищата им да се подават и да се сложат на закачалки на стената, разположени на съответното разстояние.

Засега прокарах прежда през тръбите и окачих етажерките на стойката на музикалната въртележка, закрепена за кошарата за игра.




вторник, 5 април 2016 г.

Чувството за вина

Броени дни преди да започне захранването на Ради,

ежедневието ни е подчинено на... храната.

Няма ден, няма нощ - през час, понякога и по-често, човечето иска да яде.

Докато не отмине и този период, пълноценният сън от поне 4 часа си остава мираж :)

Но това не е трудната част.

Вече свикнах с будуването в неприлични часове. От днес започнах и мисия "изтегли весели филми и сериали за през нощта, за да не гледаш убийствата по reality, зловещите диагнози по tlc и турските истории по всички други канали".

Трудната част, за която не бях подготвена, се оказа чувството за вина.

На практика си е денонощно чудене дали показваме еднакво и на двете колко много ги обичаме. И е едно безкрайно раздаване на усмивки, целувки и прегръдки... ту на едното, ту на другото. Да не забравя и старанието да снимаме по равно и двете :D

Но чувството за вина се проявява най-силно всеки път, когато Мая си играе с бабите и дядовците, за да мога аз "да си почивам с Ради". Тя е нетърпелива да тръгне. Редовно подскача от щастие пред входната врата и от рано започва да ми маха и вика "каууу, пякай!" ("чао, приятно прекарване"). Само да се отвори и скача навън, защото знае, че я чак цял ден на угаждане - люлеене по площадките, колкото й душа иска, всякакви лакомства и... много игри.

Хем знам колко й харесва, хем не спирам да се чувствам виновна, че извеждам на разходка само Ради. И Мая ми липсва цял ден (не, че тя би искала да се вози в количката или разхожда с часове).

Обаче...

след като установихме, че от "първото на зелено" в неделя имаме само няколко снимки, и то единствено с Мая...

се появи още едно чувство за вина.

Днес веднага се реванширах на Ради и я наснимах в Морската градина - доволна и щастлива, тъкмо хапнала и опитваща се да грабне телефона.









неделя, 3 април 2016 г.

Ден навън - в резултат 2 бебета спят :)

Обожавам как пролетта налазва все по-смело вкъщи.

Започваме да излизаме по-късно, след като Вили се е върнал от работа.

В събота дори направихме немислимото до скоро и обходихме града с новата двойна количка. И това не е всичко - забравихме категорично за колата и продължихме с количката към мама и татко. Даже разбрахме, че се побира и в асансьора.

Изобщо цялото това нарастващо пешеходство много ме радва.

Толкова много, че в пристъп на еуфория се снабдих с 2 нови чифта пролетно-летни обувки... а 3-ят е на път.

Все пак, да не бъдем груби - днес обърнахме внимание на колата. И така, с нейна помощ се отдадохме за първи път на преживяването "на зелено" с Мая и Ради.

След 29 години живот във Варна, днес за първи път разбрах, че хората не ходели само в Морската градина. Още съм шокирана :)

Имало и други "зелени" места, но пък не на съвсем пешеходни разстояния. Нашето се оказа поляна близо до Аладжа манастир.

Имаше храна, имаше дървени маси и столове, имаше огън, имаше одеяло на тревата, имаше куче, което се опитваше да изяде кюфте, оставено върху одеялото, имаше я силно впечатлената Мая "Бау, бау, штола, бау, ам ам, кай!" (така се опита да ми обясни, ръкомахайки, как кучето се опитало да яде от одеялото, но го изгонили). Имаше я и Ради - за първи път от месеци без космонавт, само по анцуг, шапка и вълнени чорапки. Наслаждаваща се на слънцето и една ябълка.

В резултат - двете с Ради заспахме още в 19 ч. Вили се позанимава с Мая, хапнали, облекли пижамата и към 22 ч. дойдоха при нас. Мая веднага легна в кошарата, хвана ни за ръцете ("татиии, мамооо") и за минутка заспа.

Наближава полунощ.
Мая и Вили спят.
Ради промърмори, че е гладна. Дори не отвори очи. Хапна и продължава да спи.
Аз съм бодра.

И всички сме със зачервени бузки :)

(След няколко дни ослушване, вече със сигурност можем да отбележим в архивите - първата дума на Ради е "тати".)






петък, 1 април 2016 г.

Връща ми се тъпкано...

... за всички пъти като малка, в които се преструвах, че от игри съм забравила да подредя стаята... и мама се прибираше от работа и заварваше пълен хаос.

Мисля си го всяка нощ, когато към 1 ч. започвам да събирам всички играчки, да вадя бутнатите под дивана, кошарата за игра, масата и секцията. После, докато мия чиниите, вече ми става смешно - всяка нощ едно и също.

Но на сутринта е много важно всички играчки да са налични и готови за игра.

И започва нов ден :)