Пламито

"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

2012-05-27T14:40:00.008+03:00

Мен пък веднъж ме ухапа кон.

И все пак, добър цитат за един дъждовен неделен следобед. Джоко Росич пред Валерия Велева за най-доброто българско списание, на което съм попадала до сега - Biograph.

Изобщо днес започна като много силен ден. Събудих се с варненската ТВ "Черно море", за която още не мога да реша каква точно е концепцията й. Хванах черно-бял анимиран клип, в който се появи Милко Калайджиев, че и мустакът му. Докато се чудех какъв е тоя чалга клип, в който не се чува (почти) никаква чалга, се оказа, че е проект на студентката Елена Петрова от НБУ.

Денят продължи добре. Още с първото проверяване на пощата се натъкнах на непрочетено писмо от гръцко-американски музикант, на когото силно симпатизирам... и който ми обеща интервю.

Докато препичах филийки за закуска, БНТ продължи мексиканската вълна на ентусиазма и показа актрисата Светла Василева. Тъкмо щях да я превключа, защото не ми се слушаше отново за земетресението, но тя първа превключи на друга вълна. Започна да говори за онези инвалиди, които имат ръце, имат крака, здрави са и пак не спират да мърморят колко са нещастни. Онези, които непрекъснато се страхуват. А в дъното на всичките им фобии, в които минава животът им, е ужасът да не се изложат.

След това се озовах с БТВ, докато Петя Дикова вземаше интервю от Мария Статулова. Стана въпрос за приятелството им с Невена Коканова и тяхната парола: "Видиш ли ме с грим - значи нямам и 5 лв. в джоба си". Именно когато били най-закъсали и нямали дори какво да ядат, двете обличали най-хубавите си рокли, правели си прическа, слагали грим, високи токчета и излизали навън. И винаги се намирали приятели, които възхитени от вида им, ги черпели с някой обяд. Който пък продължавал до вечерта. И всички се смеели "до припадък".

Не, няма да си изхвърля телевизора скоро.

Но още не мога да приложа на практика всички тези надъхващи цитати и кадри. Защото неделята почти замина, а с нея и 4-те почивни дни. И пак се почва с новата работна седмица. Ъх.

Обаче как добре звучи...

"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

Четете ли Biograph? Имам само един брой. Чета го вече втори месец и едва го преполових. На това му се вика списание :)

Лов на (дребни) хищници... или за женските номера

2012-05-20T19:36:00.003+03:00

Били ли сте в някой мол на 14-и февруари? Няма по-комична гледка, честно. Пълно е с двойки. И то все от онези "влюбените", в които женската половинка притичва напред и влиза първа във всеки магазин, а мъжката, която (съвсем по мъжки) е с преметната женска чанта на рамо и мъкне всички торби, едва-едва се тътри, като дискретно прави през 2-3 минути "пфуу-у-у".

В такива моменти ми се струва, че жените са лоши. Наистина лоши. После се сещам, че стоически изгледах всички части на "Роки" и на "Рамбо". Без нито веднъж да направя "пфуу-у-у".

По принцип мен не ме огряват внезапни мъжки изблици на романтика от типа "хайде да те водя в мола". Нито на рожден ден (пък бил той и юбилей), нито на годишнина, нито на 8-и март... 14-и февруари има ли смисъл да го споменавам?

Преди 3 или 4 дена хванах някакъв сериал. Русата главна героиня ококори сините си очи и каза на гаджето си "Ще ходим на опера". Той каза нещо от рода на "Гледай си работата". Тя му отвърна "По-добре се съгласи, защото няма да спра да говоря". Той каза "Няма шанс". Русата със сините очи почна да говори. Той се нави. Нищо, че после за малко да припадне в операта. Но там се оказа друга история.

Та аз съм руса със сини очи. Преди 3 или 4 седмици казах "Ще ходим в мола". И той каза нещо от рода на "Гледай си работата". Типично по женски почнах да говоря. Може би за около час изгърмях всичките си козове... "ще ти купя някоя тениска... ще те черпя пица... ще бъда бърза... няма нужда да влизаш навсякъде... ще бъде невероятна бърза... почти няма да пробвам... и за финал - ще те черпя торта в "Неделя". Изобщо не се хвана и нищо не го замота. Накрая го заболя главата и ме отряза тотално. Та явно не е до русата коса, сините очи и думите.

И тъкмо бях решила, че женските номера не са ми силата... днес се случи немислимото. Години след като преминахме етапа, в който правихме щуротии, за да се спечелваме взаимно (напр. гледах "Роки" и "Рамбо", а той обикаля с мен в търсене на обувки), Той се нави да прекараме половин неделя заедно по магазините. Нещо толкова мъничко, толкова повърхностно, ама пък толкова приятно. Нищо, че май скоро няма да се навие отново. А наближава поредният момент... в който пак ще трябва да се търсят сандали... пфууу.

Крилце или кълка? или за погрешните съвети

2012-05-17T18:28:00.003+03:00

В една от най-любимите ми комедии Луи дьо Финес е кулинарен критик. Опитвайки се да унищожи усета му към истински вкусните ястия, приготвени с натурални френски продукти, собственикът на отблъскващо ресторантче насила започва да го тъпче с полуфабрикати и... зеленчуци с вкус на пластмаса :) След това се оказва, че известният кулинарен критик е изгубил изцяло вкусовите си рецептори. Много свежа и актуална филмова класика.

Хрумна ми, след като се усетих, че вече съм изчерпала всички литературни клишета по случай 24 май. И така, както обичам да пиша, вече не ми се гледа нито лист хартия, нито тефтер, нито Word :)

И за не-знам-си-кой-път се убеждавам, че няма по-грешен съвет от този "да работиш това, което обичаш да правиш". Започнат ли да ти плащат, вече ти не си този, който диктува правилата. Което пък лишава всичко от безгрижната му нотка и забавното усещане за свобода отива на кино.

P.S. Всъщност докато съм на вълна "забавни неща"... много е забавно да погледнеш отстрани на ежедневието си, за да си дадеш сметка с какви глупости го пропиляваш. Ако не бях на "вие" с пчелите и осите, щях да започна да си събирам заплатите в буркан с надпис "къща на село".

За страха от високо

2012-05-08T15:45:00.013+03:00

Високо? Не, мерси...

... ама кой ли ме пита :)

Не знам как така се случва, че в последно време всяка екскурзия се оказва тест за моя страх от високо. Все още не са ме "скъсали", но минавам на косъм. Да речем с тройка... ако можеше да има "2 на релси".

Вчера отидохме за първи път до Ловеч. Хареса ми. Всичко течеше по мед и масло... или слънце и сандвичи... докато разглеждахме Ловешката крепост

вървяхме по закрития мост на Кольо Фичето

навлязохме в Деветашката пещера (магическо място)

И стигнахме до Крушунските водопади.

Всичко започна добре - асфалтирани, широки и равни алеи с пейки. Досущ като парк с указателни табели.

Докато асфалтът не изчезна, пътеките не станаха все по-тесни и стръмни, а хората - доста повече. И все още ми беше интересно, дори забавно.

Докато не стигнахме до едни мостове, които се клатеха. Обаче не ме достраша. И тъкмо щях да се поздравя за напредъка, когато... стигнахме до почти отвесни стълби, които отиваха нагоре. Блокирах. И осъзнах какво значи панически страх от високо. Много неприятно усещане. Но ги минах - бясна на Станислав и с уговорката, че няма да се връщаме от там.

Разбира се, върнахме се пак от там :) А аз бях бясна още известно време.

Сега се чудя - дали най-добрият начин да се справиш със страховете си е да се изправиш срещу тях? И дали е подло да се цупиш на човека, който се опитва да ти помогне?

Познавате ли българин, завършил Харвард?

2012-05-01T10:36:00.001+03:00

В момента дясното ми ухо слуша Michel Telo и Ai Se Eu Te Pego, докато лявото наистина се радва да чуе лекция по журналистика в Харвард. Което ми напомня, че тази сутрин се събудих с I'm just a teenage dirtbag... знам ли защо. Та мързелив ден на труда? Не, разбира се.

Да се върнем на Харвард. Преди няколко дни във връзка с изпит трябваше да издиря онлайн курс на обучение, който да разгледам. Понеже до тогава не ми беше хрумвало да се ровя за нещо подобно, след като се върнах от работа, хапнах, гледах "Черешката на тортата", помързелувах, светнах си нощната лампа... та някъде към 22:30 отворих google (който днес е изключителен симпатяга, между другото) и написах първото, което ми хрумна... Harvard online courses. И взеха, че излязоха.

Така установих, че можеш да изкараш дистанционен курс там... стига да извадиш около $2000. Странното за мен беше, че успях да се добера до безплатни видео записи на лекции. Въпреки че никога не съм била фен нито на училището, нито на университета/ въпреки че наближаваше 23:30 часа (а от няколко месеца претърпях коренна трансформация и започнах да си лягам най-късно в 22 часа :))/ въпреки че компютърът ми бръмчи два пъти по-мощно, когато е късно и тихо наоколо, се оказа, че стоя пред монитора и слушам изключително ентусиазирано някаква лекция за редките езици по света.

И сега ми е много любопитно да се запозная с някой, който е бил в Харвард, завършил е дистанционен курс или планира да го направи.

Кариерист?

2012-04-27T18:43:00.001+03:00

Почти преди две години с няколко приятели участвахме в конкурса на EMPOWER за млади предприемачи. Очевидно тогава бяхме повече млади, отколкото предприемачи :), но си изживяхме вълнуващ месец. Много ясно си спомням един разговор от тогава в прословутия автобус 280, когато си казахме "Можеш ли да си представиш, че можем да си бъдем първите шефове?!" Е, сега всички си имаме други шефове.

Две години по-късно. Отново се доближих до този проект. Виждах го вече завършен. И точно в този момент получих примамливо предложение за работа. От където и да го погледна плюсовете не са малко... творческа работа (е, горе-долу) по моята специалност, завързване на доста полезни контакти, пък, кой знае, може би и по-висока заплата :) Недостатъкът е, че работното време се очаква да е нещо относително, задачите никак няма да са малко и най-важното... ще си сменя средата и хората, сред които се чувствам толкова спокойно и приятно. В резултат най-вероятно няма да ми останат време и вдъхновения за моята си идея-мечта.

Въпреки че си се познавам и знам, че на първо четене не съм любител на промените, усещам гъдел в стомаха (или в корема?). И нещо тихичко ми църка в главата "кариерист".

Пролетен студ или защо съм обидена на sinoptik.bg

2012-04-08T15:37:00.002+03:00

Малко преди да тръгна към София реших да погледна каква е 10-дневната прогноза в sinoptik.bg. Каквото и да си говорим, 2 седмици през април и чанта, която трябва сам да мъкнеш, са си предизвикателство от към събиране на багаж. Та тогава се очакваха едни слънца, едни 17-18-19... дори 20 градуса. Щастливо и облекчено, че багажът ми ще тежи по-малко, си взех всички пролетни дрехи. Ха!

Е, имам чувството, че толкова студ не съм събирала до сега. То не беше сняг, дъжд, вятър... Днес тръгнах да си търся пуловер. Ха!

Мол-ът си пуснал всички копринени колекции. Тръпки ме побиваха само, докато ги гледах. По Витошка изкарали шарените летни рокли и потници. А аз искам топъл плетен пуловер. Моля.

И точно когато се бях отказала, се появи един магазин на "Патриах Евтимих"... само с плетени блузи в уникални, ярки цветове. Точно като за Цветница. Та успях да си взема първата жълта блуза. Защото не знам дали вече споменах, но тази година ще ми бъде жълта.

Опитвали ли сте Медената Маца?

2012-04-01T21:36:00.002+03:00

Говорим за онази вафла, която е хем шоколадова, хем медена, хем струва 40 стотинки. Всъщност не е нищо особено. Но понякога една Медена Маца, бутилка лимонада и пейка в Борисовата градина не са за пренебрегване. Особено докато разглеждаш карта-наръчник на младия посетител в София и се светнеш, че за 7 години не си усетил почти нищо от града... кой да знае, че имало гей сауна??

И така. Вчера беше хубав пролетен ден, в който дори ядох и спанак в лятна градина.

Днес заваля сняг. В очакване съм за утре.

12 дена в София. И ден 3-и почти официално приключи.

Пролетна умора? Хм... не

2012-03-25T18:24:00.001+03:00

Най-после, най-после, най-после. Дойде му времето да сме навън по цял ден. От две недели насам обикаляме близките непознати места. Постепенно ще разширяваме периметъра. Миналата седмица видяхме крепостта Овеч.

На връщане разгледахме и Провадия.

Днес се изкачихме към Камен бряг и археологическия резерват Яйлата.

След това, разбира се, минахме през Каварна :)

Междувременно съм подложена на изпитанието да се справя с паническия си страх от високо.

За съжаление другата седмица ще прекъснем серията екскурзии, защото заминавам за 2 седмици в София... пфу! Повече инфо за местата и снимки от тях ще има много скоро.

Рекламна загадка... или 12 от 43

2012-03-18T15:18:00.005+02:00

Вчера всички пощенски кутии във входа се сдобиха с реклама, която размърда съботните ни мозъци. Не за друго - просто до сега не бях виждала толкова грешки на едно място, което не е диктовка на третокласник. Засега преброих 12.

Въпросът е дали:

1) това е нова рекламна тактика;

2) пред-първо-априлски майтап;

3) отмъщение на някоя националистична рекламна агенция;

4) бъгнат Google-преводач;

5) чисто и просто неграмотност?

(Задрасках името, адреса и координатите. Ясно е защо, нали?)

Соц експеримент "Пътнически влак"...

2012-03-10T23:18:00.006+02:00

... или по-засукания начин да кажеш: "Отплеснах се, изтървах си по-бързия влак и ми остана само този".

Шумен - Варна

1 ч. и 29 мин. с бързия влак

2 ч. и 14 мин. с пътническия.

Разликата във времето е малка.

За 2 ч. и 14 мин. обаче имаш достатъчно време, за да ти се скарат, защото си попаднал в последните 8 седалки на общия вагон на (новия) Сименс, което всъщност било 1-а класа.

За 2 ч. и 14 мин. можеш добре да огледаш всичките 25 спирки/гари. И да си напсуваш наум демокрацията... нищо, че не умееш да псуваш... важно е желанието.

За 2 ч. и 14 мин. успяваш да се наслушаш на твърде много разговори за пост-осмо-мартенски-запои по ученически... "ама да не си казала на кака/ батко/Пешо/ Марто и т.н. 'щото нашите не знаят".

След 2 ч. и 14 мин. си даваш сметка, че демокрацията тъпо и упорито се опитва да види сметката на красивия град от твоето детство. И не само на него.

"Брук няма спирачки", а аз искам карамфили!

2012-03-07T17:45:00.006+02:00

Седя си с навита хавлия около мократа коса...

и се сещам за един филм от преди не-знам-си-колко-години, в който главните герои си размениха местата, та мъжът стана жена и жената мъж. 8 минути търсих и го изрових - цък...

та седя си все така с хавлията, усещам, че косата ми е мокра и се чудя дали някой ще ми подари утре карамфил. Сигурно не. Вече кой подарява карамфили? На мен пък ми напомнят за нещо много мило и нежно. За съжаление, не мога да си спомня какво.

За 15 минути се отплесвам 2 пъти. Започнах с идеята да пиша нещо друго... хавлията падна върху клавиатурата... момент.

17 минути по-късно. Някой се прибира... втори момент.

19 минути по-късно минавам по същество, каквото ще да става. Цялото ми вдъхновение дойде от една (не)очаквана реплика преди по-малко от час:

"Брук няма спирачки".

Сещате ли се от къде е?

Почивният ми ден не е същият, ако не се вживея максимално в някой случва-се-и-да-е-тъп сериал. Та днес буквално стоях с отворена уста около половин минутКа пред телевизора, докато установявах, че Брук се целувала със сина на Рич. Ха! След това се смях, леко на глас, около още половин минутКа на себе си. Нали се сещате - че още се връзвам на този сериал.

Планирам тази вечер да се посмея още поне около половин минутКа на глас, та да ги закръгля.

Кое е първото - калпавият журналист или калпавата политика?

2012-03-04T14:33:00.006+02:00

Винаги ме е ужасявала мисълта да пиша за политика. А идеята да интервюирам политик кара дори миглите ми да настръхнат. Ненавиждам цялата тази преливаща простащина и присмех, с която ни заливат всички вкупом всекидневно.

Обаче все някой трябва да го прави, нали?

Днес се оказа, че скандална ТВ тройка е на път - Русата Златка, Черната Златка и Политиката. Първата ми мисъл беше "Събраха се!"

На второ мислене ми хрумна един въпрос - не е ли време да съкратим "звездните журналисти" с техните "фън" разговори на кафе за бюджета, реформите в здравеопазването и проблемите на образованието?

Неделни поздрави от "Стандарт" и Кеворкян (заради когото за първи редовно чета вестник всеки вторник).

"Разбирането за водещия като някаква шушумига, която обаче се държи естествено, отваря още по-широко вратите пред силиконовото занаятчийство. След като ефирът се напълни със силиконови цици, сега е ред на силиконовите мозъци, които ще преливат от естественост. Тези мозъци може би няма да експлоадират като френските импланти, а и ще доведат до много по-оптимистични резултати. Ще настъпи ерата на ведрото хилене." (10 януари 2012)

Междувременно вчера заварихме скелети на нашия плаж. Неделя е. Никой да не търси метафори, моля :)

Внимание! Приказките могат да объркат вашето дете

2012-02-26T11:26:00.006+02:00

Вие сте отличен родител?

Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?

Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?

Та вие си мислите, че сте отличен родител?

Помислете пак.

10 години по-късно вашето хлапе расте весело, угрижено от дребни проблеми като класното по математика, мечтае за Голямата Любов и си върви с широко отворени очи.

15 години по-късно същото това хлапе решава, че трябва да затвори очи, защото е открило Голямата Любов.

18 години по-късно пак това хлапе се ядосва на себе си, защото се случва някое око да се поотвори леко и да погледне в страни. Само от любопитство.

20 години по-късно хлапето изумено осъзнава, че и то, и Голямата Любов, и цял куп влюбени любови наоколо си вървят с отворени очи. Което, да прощават приказките, изглежда по-естествено.

Та вие мислите, че сте отличен родител?

Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?

Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?

А бихте ли рискували някой ден да му почетете Маркес, за когото сърцето имаше повече стаи и от... публичен дом? Да ви видя как ще обяснявате :)

24 градуса по-късно...

2012-02-25T12:40:00.005+02:00

Голям месец беше. Нищо, че има само 29 дни. А от тях са минали само 25.

Видяхме студ, видяхме сняг, видяхме вятър.

Сега виждаме и пролет.

24 градуса по-късно имам най-огромната и удобна възглавница на света.

24 градуса по-късно мога да кажа, че Анджелина Джоли има роля, от която настръхнах (цък). Чудя се дали Брад Пит ревнува от Клайв Оуен, който е в пъти по... уау?

24 градуса по-късно вече знам какво е да те "бомбардира" Народната библиотека в центъра на София с падащи ледени парчета (огромно нещо и огромно разбиване). Посъветваха ме да забравя "културната" журналистика и да се насоча към военната :)

24 градуса по-късно съм шокирана колко топла може да е нощ в Драгалевци, през февруари. Докато вкъщи залагам на числото 3... и си стоя с 3 блузи и 3 чифта чорапи.

24 градуса по-късно, в събота, мързелувам вкъщи, вместо да изляза навън.

Сиренка

2012-02-18T20:21:00.005+02:00

Закусвах кифла. С шоколад. Извънредно вкусна. За съжаление, да пишеш за кифлата днес е опасно начинание. Никога не знаеш кой каква метафора ще изрови.

Всъщност за закуска предпочитам сиренка. Аз не съм сладко момиче. Винаги клоня към соленото.

Но днес закусвах кифла. И ми се услади. Услади ми се, докато си спомнях как вчера бях на фризьор и получавах съвети за масажите и масажистите (напълно непозната област). Услади ми се, докато си мислех как час по-късно ще обикалям магазините, за да си търся дрехи... ей така, без нужда, просто за кеф. Услади ми се, докато се чудех защо пък да не си купя нова чанта... ей така, без нужда, просто за кеф. Та сега се замислям - дали кифлата за закуска не е докопала ДНК-то ми?

Окуражава ме фактът, че вчера закусвах сиренка. Тя ми се услади малко повече. Подсети ме, че с една публикация от блога на Вио - цък, научих 2 неща. Първо колко е интересно да четеш препоръчани книги. И второ как се пазаруват онлайн книги втора употреба. Соленото в мен енергично ви окуражава да прочетете "Сълзите на моята душа" на Ким Хюн Хий, която ще ви разкаже за фрапиращата разлика в живота в Северна и Южна Корея през погледа на млада шпионка. Сладкото настоява да ви се похваля, че празнувах повече св. Валентин, отколкото Трифон Зарезан.

Общо взето, кифлата и сиренката продължават да се борят за надмощие. Горкото ми ДНК.

Не всичко е пари, приятелю... или?

2012-02-05T19:49:00.004+02:00

Стигнахте ли вече етапа, в който срещите ви с приятели не са особено забавни, а преминават или в тягостно мълчание, или в оплакване от липсата на работа/ заплата/ нормална заплата и т.н. все в този дух?

Ако не сте, се надявам да не стигнете. Дано клишираното "финансова криза" стои далеч от вас.

В интерес на истината, лично за мен последните месеци са най-силните ми от доста време насам. Просто, защото преди това не работех и всичко се изчерпваше с месечна стипендия или някоя награда от конкурс, която сладко изчезваше почти веднага :) Сега мога да си позволя такива "екстри" като нови чорапи, ежеседмично при влизане в магазина (всъщност това е протест срещу практиката да се подаряват чорапи за всеки празник само на мъжете). Но не мога да си помисля за собствено жилище в близките поне 10 години. Не мога да си позволя да отлетя до Сингапур и Австралия (6000 евро на човек, само за път и нощувки). Вече 3-и месец пестя за лаптоп.

Въпреки че сериали като "Сексът и градът" ни накараха да мислим, че 40-те са новите 20, истината е, че с мои връстници все по-често си говорим за семейства и деца. За съжаление, умираме от (финансов) страх да се впуснем в такова приключение.

Все пак, не мога да си изкривя душата и да кажа, че сме стигнали дъното. Защото се оглеждам и виждам лукс край мен. И си спомням разказите на баба ми как се гледат 2 малки деца през зимата, без 3-стаен апартамент, без кола, без парно, без топла вода. Тогава се приземявам и си казвам "Колко сме се разглезили, за да мрънкаме ежедневно."

Но ми остава горчиво. От толкова време се самонавивам да направя сайт за хубавите, смислените неща наоколо, не зад граница, а тук. Стойностните неща, които правим ние самите. Докарах си дизайн, но не мога да се накарам да го пусна онлайн. Струва ми се, че съм последният човек, който може би се залъгва, че ще има за какво да пише. И няма да намери други луди съмишленици да се впуснат в тази идея.

И така си ми остава горчиво.

Липсва ли ти нещо?

2012-01-30T19:02:00.004+02:00

Тази сутрин Емо Чолаков се заигра с новото време, като каза, че имаме възможността безплатно да видим какво е в Сибир.

От своя страна, времето се заигра в петък и събота с колите и техните шофьори, решили да минат по съседната улица... която, разбира се, беше заледена и с (не)приличен наклон. Как се въртяха и кривиха не беше най-интересното. По-впечатляващото беше, че въпреки студа и силния вятър, почти цял ден на тази улица стояха няколко момчета, които доброволно бутаха всяка закъсала кола. Т.е. всяка кола.

Днес времето продължи да си играе с нас и да сваля безсрамно температурите си. Сутринта оставих термометър в кухнята. В 18 часа показваше 1 градус. Навън сякаш не беше особено зле, след като вятърът отслабна. Но остава дебелият лед на места. Именно на едно такова място позната се запънала как да мине. Ни напред, ни назад. Изненадващо, непознат, с характерен вид на скитник, подал ръка да й помогне.

Случайно или не, в последните дни подобни примери не са рядкост. Явно хората са добри.

В сряда навлизам в моя месец. Иска ми се 29 дни да раздавам подаръци - вещи, книги, домашно приготвена храна, преживявания... Чудя се. Събирам идеи. И желаещи :) Та липсва ли ти нещо?

Като за начало ще посадя дъб. Виртуално. Всъщност да се надяваме реално. Ето още за инициативата - цък.

Бедствено, бедствено... колко да е бедствено?

2012-01-27T09:29:00.005+02:00

Вчера, тъкмо след обяд, ни разпуснаха от работа. За да се приберем преди да ни тресне червеният код. Очевидно не бяхме единствени, защото за отрицателно време се оформиха задръствания.

Когато завихме към блока, по стара наша си традиция ни посрещна леденият силен северен вятър. Разбира се, сняг нямаше как да се задържи. Благодарение на леда обаче, можехме да си се движим без да включваме каквато и да е мисъл и движение на краката. Първата ни мисъл - да влезем в магазин... за хляб и брашно.

Много обичам моментите, когато във въздуха витае усещането за някакъв си бедствен код. Мисълта, че вече се случва нещо, което те бутва в страни от коловоза, в който попадаш всеки ден. Прибираш се по-рано от работа, мислиш няколко хода напред, даваш си сметка каква зимнина имаш вкъщи и какво още ти трябва, хрумва ти за първи път от много време "имам ли свещи... и кибрит, ако спре токът?"

И така, взехме брашно, взехме хляб, че и лютеница. Ей така, за кеф. Оказа се, че вятърът е специално силен точно пред входа. Чудехме се с коя ръка да държим торби, с коя качулки, с коя шапки. Всичко оцеля.

Вкъщи червеният код трудно се усеща. Топло е, светло е, има интернет, има телевизия, има горещ чай с мед и лимон и шоколадово негърче... ей така, за кеф.

Цял ден духа зверски силно. На моменти, особено в кухнята, ти минават едни такива мисли... възможно ли е да хвръкне някой прозорец? Събудихме се на място. Вятърът сякаш започна да утихва. Сняг при мен няма.

Днес не съм на работа. Ако беше ноември, щях да гледам коледен филм. Януари няма смисъл. Ще ям хляб с лютеница.

Как се купува жилище без кредит?

2012-01-23T17:59:00.004+02:00

След 18 дни ставам на 25.

Преди време се бях заканила, че това закръглено число ще дойде със стабилна работа и собствено жилище. Първото го уредихме. Но как се случва второто? Особено като ти се ще да бягаш от банките възможно най-далеч.

Засега ми хрумват 3 по-бързи начина: да станеш част от порно индустрията, да станеш част от чалга индустрията и да се сдушиш с мафията. За съжаление, нито едно от 3-те не ми е ясно как се случва на практика. И до колко всъщност е печелившо.

Някакви други идеи?

Zомби

2012-01-20T10:29:00.003+02:00

Беше време, когато влизах във Facebook и си казвах "Бре, колко интересно живеят хората около мен... докато аз затъпявам пред компютъра". В един момент се усетих, че същите тези хора са непрекъснато във Facebook. Та си остава мистерия кога успяват да направят толкова снимки и да съберат всички онези впечатления, които публикуват като статуси през половин час.

В последно време влизам доста по-рядко в Интернет. Което не значи, че съм заживяла по-интересно. Просто в последно време флиртувам повече с телевизора. Който пък ми отвръща с "Дързост и красота", "Сделка или не", "Милионер си търси съпруга" и VH1 междувременно (които не спряха да въртят Adele...). Моля, никой да не тълкува телевизионните ми навици. Няма да стигне до никъде.

Нормално за януари, ми липсват разходките късно вечер и неприлично рано сутрин. А да знаете как само си мечтая за една разходка до Мелник.

Крачка напред

2012-01-05T22:57:00.003+02:00

Имате ли си вече календар? Аз изоставам. За кой ли път.

Което ми напомня, че трябва да си взема и рафтове за книги.

На всичкото отгоре си мечтая за дрелка, за да мога да си закача нещо на голите стени.

С други думи - вече е 2012. Честито :)

Живи, здрави и крачка по крачка напред.

Ще започвате ли на чисто или...

2011-12-30T21:53:00.005+02:00

... е изгубена кауза?

От 4-5 години, горе-долу по това време, се заричам, че през новите месеци ще науча френски, ще спортувам поне 3 пъти в седмицата, ще бъда по-активна в реалните си срещи с хора и ще внимавам много да не изпадам в нелогични тъжни състояния. Все още уроците ми по френски си стоят на лаптопа (заедно с празна тетрадка-речник), спортуването през зимата си остава мит, от 2 дена не съм си подавала носа навън и... съм си все така нелогична.

Чудя се дали да се пробвам с новогодишни "обещания" отново?

Иначе извърших голям подвиг тези дни. Да речем, че е било символично, а не наложително.

В превод - напълних и изхвърлих 2 чувала с дрехи, които не съм обличала поне от 6 години, няма да облека и беше време да освободя. Да видим в кой магазин за 2-ра употреба ще попаднат :D

Все още не съм усетила разлика в енергийния ми поток. Чакам.

(Сега му е времето да гледате този филм - Цък)

Коледни хроники

2011-12-26T11:10:00.010+02:00

Обичам Коледа с всичките й западни традиции (дядо Коледа, елени, лампички, елхи, сладки с канела и джинджифил, подаръци в шарени кутии с панделки). На всичкото отгоре, харесвам коледните песни на английски, най-вече тези в изпълнение на Франк Синатра и Боб Дилън. И като нищо бих опитала пълнена пуйка. Изобщо не ми омръзва да гледам "Сам вкъщи" и "Договор за Дядо Коледа", въпреки че трудно ще ги изтърпя от началото до самия край :)

Разбира се, до сега не съм имала нито една филмова Коледа. Обикновено настроението ми идва средата на август и до началото на септември е отминало. Към края на октомври се появява за малко и по график тогава тегля някой новопоявил се празничен филм. Началото на ноември ми идват гениални идеи за подаръци. Понеже още е рано, нищо не купувам. Декември винаги нахлува с куп задачи, които нямат нищо общо с празниците. По правило забравям всички грандиозни идеи и за подаръци, и за украса.

В крайна сметка, всичко започва или на 22, или на 23, или на 24 декември. Тогава се вадят забутаните в килера 3 кутии и 2 торби с играчки, свещници и гирлянди. Задължително! се купува истинска елха. Всяка година настоявам да вземем онази оредяла, леко смачкана и избутана в края, за да не се чувства пренебрегната. И всяка година си казваме колко е красива.

(Тази година получихме борче от планината. Увериха ме, че само си е паднало след буря. Затова всички еколози могат да спрат да ме сочат с пръст. Веднага.)

След като украсим с играчки, абсолютно различни по цвят и стил, метнем артистично необмислено 4-те или 5-те гирлянда, които нямам спомен от кои години са... и всичко това задължително под звуците на 4-те коледни CD-та... та чак тогава започва да се усеща празникът.

(Любимият ми Диско-Дядо-Коледа, който най-вероятно е бил подарък в някое зрънчо. И понеже е толкова шармантен, никога не мога да го фокусирам.)

(Тази снимка реши да си остане с главата надолу. Защото е скучно да си винаги по правилата.)

Пръскаме из стаите вази с елхови клонки (истински!), 5-те коледни свещника...

... и кой-знае-колко зимни фигурки, настаняваме върху някоя табуретка гигантския, разкрачен в шпагат дядо Коледа и... за финал - вадим най-сладкото. Може да не съм много голям фен на шоколада, но точно по това време ми е малко по-сладък от друг път. Затова еуфорично купуваме различни видове шоколадчета и бонбони, които отиват право в 24-те джобчета на празничния календар. И понеже сме тарикати, всяко изядено почти веднага се замества с ново... та календарът си стои пълен до средата на януари.

Обикновено цялата тази подготовка и емоции изморяват доста. Следователно търсенето на подаръци остава за следващия ден. Тази година тръгнах със списък. Въртях се в най-големия студ из мола и го благославях. Намерих всичко необходимо само за около 5 часа.

Бъдни вечер и Коледа посрещнахме в Шумен. Защото, колкото и да украсяваш, най-уютно е винаги при баба и дядо. Където има боб на печка с дърва. Тази година успяхме да улучим и сняг.

В крайна сметка, още не съм правила коледни сладки. Като гледам какъв студ е в кухнята (на север), май няма и да правя. Подаръците се опаковаха в последния момент, 15 минути преди да се разопаковат. На въпроса "Защо, мило, си губиш времето?" отговорът ми беше... за бой... "За да направим снимки". Фейсбук поколение, какво да го правиш.

Накратко - още не съм гледала през прозореца как вали сняг на парцали, не сме правили домашни коледни сладки, не сме пили домашно топло какао, не съм гледала нито един нов коледен филм, не съм писала писмо до Дядо Коледа, още дори не съм разпратила коледните картички по пощата (но ще го направя и ще зарадвам всеки, на който му знам адреса :D). Въпреки всичко, си прекарвам един вълшебен празник. Очакван... от около 6-7 години.

Още е Коледа. Иска ми се да не й се ядосвате. Ако не харесвате традициите, ги променете. Ако не понасяте песните и филмите, дръпнете си безплатно други. Ако нямате пари за подаръци, разменете си преживявания. Ако изобщо не ви се празнува, не празнувайте. Направете каквото е необходимо, за да сте спокойни и усмихнати.

(Снимките са абсолютно невзрачни и носят духа на празника по мой вкус - реален, индивидуален и забавен.)

Нещо нетипично за блога

2011-12-14T22:17:00.005+02:00

Като цяло тук няма (много) място за проблеми и тъжни настроения. Тази вечер обаче съм шокирана, и натъжена, и обезверена... въпреки че не ми се искаше да си го признавам.

През изминалите 3 седмици в София някак много неочаквано за мен разговорите ми с различни хора кръжаха около политика, липсата на регионална такава, измами на очевидни и не толкова места и нива. Всъщност всички тук си го знаем на теория, все повече го научаваме и на практика.

След това тази вечер изгледах един коментар на Емил Кошлуков относно лекарските грешки и поставянето на всички лекари под общ знаменател - ето тук.

И за финал научих развръзката на една зловеща история, засегнала семейството на позната. Става въпрос за умишлен, планиран опит за убийство на момче, тъкмо завършващо елитна гимназия в града. Оказва се, че са замесени негови съученици, заедно с бащата (!) на единия. Вече две години всичко се прикрива (поради "сблъсък на интереси"... в превод замесени са хора с някаква власт и пари). Естествено, родителите на момчето са решени да търсят справедливост и ако не дойде от съда, минават на по-горна инстанция - медиите. След като научих подробности за отвличането и нападението, ми е пределно ясно, че става въпрос за поне един човек от тази група със сериозни психични отклонения. И те всички са на свобода и прикривани от полицията.

Все още не ми се емигрира. По-скоро искам някой да ми даде акъл как се оправя тази държава, в която медиите са единственият шанс да се надяваш да се възползваш евентуално може би, ако котка не ти мине път, от някакви твои си права и да постигнеш справедливост.

Тематична музикална усмивка към Велко Кънев - цък.