Пламито

Липсва ли ти нещо?

2012-01-30T19:02:00.004+02:00

Тази сутрин Емо Чолаков се заигра с новото време, като каза, че имаме възможността безплатно да видим какво е в Сибир.

От своя страна, времето се заигра в петък и събота с колите и техните шофьори, решили да минат по съседната улица... която, разбира се, беше заледена и с (не)приличен наклон. Как се въртяха и кривиха не беше най-интересното. По-впечатляващото беше, че въпреки студа и силния вятър, почти цял ден на тази улица стояха няколко момчета, които доброволно бутаха всяка закъсала кола. Т.е. всяка кола.

Днес времето продължи да си играе с нас и да сваля безсрамно температурите си. Сутринта оставих термометър в кухнята. В 18 часа показваше 1 градус. Навън сякаш не беше особено зле, след като вятърът отслабна. Но остава дебелият лед на места. Именно на едно такова място позната се запънала как да мине. Ни напред, ни назад. Изненадващо, непознат, с характерен вид на скитник, подал ръка да й помогне.

Случайно или не, в последните дни подобни примери не са рядкост. Явно хората са добри.

В сряда навлизам в моя месец. Иска ми се 29 дни да раздавам подаръци - вещи, книги, домашно приготвена храна, преживявания... Чудя се. Събирам идеи. И желаещи :) Та липсва ли ти нещо?

Като за начало ще посадя дъб. Виртуално. Всъщност да се надяваме реално. Ето още за инициативата - цък.

Бедствено, бедствено... колко да е бедствено?

2012-01-27T09:29:00.005+02:00

Вчера, тъкмо след обяд, ни разпуснаха от работа. За да се приберем преди да ни тресне червеният код. Очевидно не бяхме единствени, защото за отрицателно време се оформиха задръствания.

Когато завихме към блока, по стара наша си традиция ни посрещна леденият силен северен вятър. Разбира се, сняг нямаше как да се задържи. Благодарение на леда обаче, можехме да си се движим без да включваме каквато и да е мисъл и движение на краката. Първата ни мисъл - да влезем в магазин... за хляб и брашно.

Много обичам моментите, когато във въздуха витае усещането за някакъв си бедствен код. Мисълта, че вече се случва нещо, което те бутва в страни от коловоза, в който попадаш всеки ден. Прибираш се по-рано от работа, мислиш няколко хода напред, даваш си сметка каква зимнина имаш вкъщи и какво още ти трябва, хрумва ти за първи път от много време "имам ли свещи... и кибрит, ако спре токът?"

И така, взехме брашно, взехме хляб, че и лютеница. Ей така, за кеф. Оказа се, че вятърът е специално силен точно пред входа. Чудехме се с коя ръка да държим торби, с коя качулки, с коя шапки. Всичко оцеля.

Вкъщи червеният код трудно се усеща. Топло е, светло е, има интернет, има телевизия, има горещ чай с мед и лимон и шоколадово негърче... ей така, за кеф.

Цял ден духа зверски силно. На моменти, особено в кухнята, ти минават едни такива мисли... възможно ли е да хвръкне някой прозорец? Събудихме се на място. Вятърът сякаш започна да утихва. Сняг при мен няма.

Днес не съм на работа. Ако беше ноември, щях да гледам коледен филм. Януари няма смисъл. Ще ям хляб с лютеница.

Как се купува жилище без кредит?

2012-01-23T17:59:00.004+02:00

След 18 дни ставам на 25.

Преди време се бях заканила, че това закръглено число ще дойде със стабилна работа и собствено жилище. Първото го уредихме. Но как се случва второто? Особено като ти се ще да бягаш от банките възможно най-далеч.

Засега ми хрумват 3 по-бързи начина: да станеш част от порно индустрията, да станеш част от чалга индустрията и да се сдушиш с мафията. За съжаление, нито едно от 3-те не ми е ясно как се случва на практика. И до колко всъщност е печелившо.

Някакви други идеи?

Zомби

2012-01-20T10:29:00.003+02:00

Беше време, когато влизах във Facebook и си казвах "Бре, колко интересно живеят хората около мен... докато аз затъпявам пред компютъра". В един момент се усетих, че същите тези хора са непрекъснато във Facebook. Та си остава мистерия кога успяват да направят толкова снимки и да съберат всички онези впечатления, които публикуват като статуси през половин час.

В последно време влизам доста по-рядко в Интернет. Което не значи, че съм заживяла по-интересно. Просто в последно време флиртувам повече с телевизора. Който пък ми отвръща с "Дързост и красота", "Сделка или не", "Милионер си търси съпруга" и VH1 междувременно (които не спряха да въртят Adele...). Моля, никой да не тълкува телевизионните ми навици. Няма да стигне до никъде.

Нормално за януари, ми липсват разходките късно вечер и неприлично рано сутрин. А да знаете как само си мечтая за една разходка до Мелник.

Крачка напред

2012-01-05T22:57:00.003+02:00

Имате ли си вече календар? Аз изоставам. За кой ли път.

Което ми напомня, че трябва да си взема и рафтове за книги.

На всичкото отгоре си мечтая за дрелка, за да мога да си закача нещо на голите стени.

С други думи - вече е 2012. Честито :)

Живи, здрави и крачка по крачка напред.

Ще започвате ли на чисто или...

2011-12-30T21:53:00.005+02:00

... е изгубена кауза?

От 4-5 години, горе-долу по това време, се заричам, че през новите месеци ще науча френски, ще спортувам поне 3 пъти в седмицата, ще бъда по-активна в реалните си срещи с хора и ще внимавам много да не изпадам в нелогични тъжни състояния. Все още уроците ми по френски си стоят на лаптопа (заедно с празна тетрадка-речник), спортуването през зимата си остава мит, от 2 дена не съм си подавала носа навън и... съм си все така нелогична.

Чудя се дали да се пробвам с новогодишни "обещания" отново?

Иначе извърших голям подвиг тези дни. Да речем, че е било символично, а не наложително.

В превод - напълних и изхвърлих 2 чувала с дрехи, които не съм обличала поне от 6 години, няма да облека и беше време да освободя. Да видим в кой магазин за 2-ра употреба ще попаднат :D

Все още не съм усетила разлика в енергийния ми поток. Чакам.

(Сега му е времето да гледате този филм - Цък)

Коледни хроники

2011-12-26T11:10:00.010+02:00

Обичам Коледа с всичките й западни традиции (дядо Коледа, елени, лампички, елхи, сладки с канела и джинджифил, подаръци в шарени кутии с панделки). На всичкото отгоре, харесвам коледните песни на английски, най-вече тези в изпълнение на Франк Синатра и Боб Дилън. И като нищо бих опитала пълнена пуйка. Изобщо не ми омръзва да гледам "Сам вкъщи" и "Договор за Дядо Коледа", въпреки че трудно ще ги изтърпя от началото до самия край :)

Разбира се, до сега не съм имала нито една филмова Коледа. Обикновено настроението ми идва средата на август и до началото на септември е отминало. Към края на октомври се появява за малко и по график тогава тегля някой новопоявил се празничен филм. Началото на ноември ми идват гениални идеи за подаръци. Понеже още е рано, нищо не купувам. Декември винаги нахлува с куп задачи, които нямат нищо общо с празниците. По правило забравям всички грандиозни идеи и за подаръци, и за украса.

В крайна сметка, всичко започва или на 22, или на 23, или на 24 декември. Тогава се вадят забутаните в килера 3 кутии и 2 торби с играчки, свещници и гирлянди. Задължително! се купува истинска елха. Всяка година настоявам да вземем онази оредяла, леко смачкана и избутана в края, за да не се чувства пренебрегната. И всяка година си казваме колко е красива.

(Тази година получихме борче от планината. Увериха ме, че само си е паднало след буря. Затова всички еколози могат да спрат да ме сочат с пръст. Веднага.)

След като украсим с играчки, абсолютно различни по цвят и стил, метнем артистично необмислено 4-те или 5-те гирлянда, които нямам спомен от кои години са... и всичко това задължително под звуците на 4-те коледни CD-та... та чак тогава започва да се усеща празникът.

(Любимият ми Диско-Дядо-Коледа, който най-вероятно е бил подарък в някое зрънчо. И понеже е толкова шармантен, никога не мога да го фокусирам.)

(Тази снимка реши да си остане с главата надолу. Защото е скучно да си винаги по правилата.)

Пръскаме из стаите вази с елхови клонки (истински!), 5-те коледни свещника...

... и кой-знае-колко зимни фигурки, настаняваме върху някоя табуретка гигантския, разкрачен в шпагат дядо Коледа и... за финал - вадим най-сладкото. Може да не съм много голям фен на шоколада, но точно по това време ми е малко по-сладък от друг път. Затова еуфорично купуваме различни видове шоколадчета и бонбони, които отиват право в 24-те джобчета на празничния календар. И понеже сме тарикати, всяко изядено почти веднага се замества с ново... та календарът си стои пълен до средата на януари.

Обикновено цялата тази подготовка и емоции изморяват доста. Следователно търсенето на подаръци остава за следващия ден. Тази година тръгнах със списък. Въртях се в най-големия студ из мола и го благославях. Намерих всичко необходимо само за около 5 часа.

Бъдни вечер и Коледа посрещнахме в Шумен. Защото, колкото и да украсяваш, най-уютно е винаги при баба и дядо. Където има боб на печка с дърва. Тази година успяхме да улучим и сняг.

В крайна сметка, още не съм правила коледни сладки. Като гледам какъв студ е в кухнята (на север), май няма и да правя. Подаръците се опаковаха в последния момент, 15 минути преди да се разопаковат. На въпроса "Защо, мило, си губиш времето?" отговорът ми беше... за бой... "За да направим снимки". Фейсбук поколение, какво да го правиш.

Накратко - още не съм гледала през прозореца как вали сняг на парцали, не сме правили домашни коледни сладки, не сме пили домашно топло какао, не съм гледала нито един нов коледен филм, не съм писала писмо до Дядо Коледа, още дори не съм разпратила коледните картички по пощата (но ще го направя и ще зарадвам всеки, на който му знам адреса :D). Въпреки всичко, си прекарвам един вълшебен празник. Очакван... от около 6-7 години.

Още е Коледа. Иска ми се да не й се ядосвате. Ако не харесвате традициите, ги променете. Ако не понасяте песните и филмите, дръпнете си безплатно други. Ако нямате пари за подаръци, разменете си преживявания. Ако изобщо не ви се празнува, не празнувайте. Направете каквото е необходимо, за да сте спокойни и усмихнати.

(Снимките са абсолютно невзрачни и носят духа на празника по мой вкус - реален, индивидуален и забавен.)

Нещо нетипично за блога

2011-12-14T22:17:00.005+02:00

Като цяло тук няма (много) място за проблеми и тъжни настроения. Тази вечер обаче съм шокирана, и натъжена, и обезверена... въпреки че не ми се искаше да си го признавам.

През изминалите 3 седмици в София някак много неочаквано за мен разговорите ми с различни хора кръжаха около политика, липсата на регионална такава, измами на очевидни и не толкова места и нива. Всъщност всички тук си го знаем на теория, все повече го научаваме и на практика.

След това тази вечер изгледах един коментар на Емил Кошлуков относно лекарските грешки и поставянето на всички лекари под общ знаменател - ето тук.

И за финал научих развръзката на една зловеща история, засегнала семейството на позната. Става въпрос за умишлен, планиран опит за убийство на момче, тъкмо завършващо елитна гимназия в града. Оказва се, че са замесени негови съученици, заедно с бащата (!) на единия. Вече две години всичко се прикрива (поради "сблъсък на интереси"... в превод замесени са хора с някаква власт и пари). Естествено, родителите на момчето са решени да търсят справедливост и ако не дойде от съда, минават на по-горна инстанция - медиите. След като научих подробности за отвличането и нападението, ми е пределно ясно, че става въпрос за поне един човек от тази група със сериозни психични отклонения. И те всички са на свобода и прикривани от полицията.

Все още не ми се емигрира. По-скоро искам някой да ми даде акъл как се оправя тази държава, в която медиите са единственият шанс да се надяваш да се възползваш евентуално може би, ако котка не ти мине път, от някакви твои си права и да постигнеш справедливост.

Тематична музикална усмивка към Велко Кънев - цък.

След 3 седмици в София...

2011-12-11T11:33:00.008+02:00

... отново съм във Варна, заредена със значително коледно настроение.

Като задочен магистърски студент, който на практика изкара 1/3 от следването си за 3 седмици, мога да си позволя малко празничен ентусиазъм. Иначе времето мина... не много бързо... но интригуващо. Най-интересното е, че никога през живота си не съм била толкова редовна и сериозна - всекидневно и целодневно присъствие на лекции. Голямо "браво" за свободолюбивия водолей в мен. Установих, че студентският стол наистина бил нещо вкусно, че и евтино (с 1-во, 2-ро и 3-то за 2 лева). Признавам си, че се изложих и нито веднъж не успях да си изям всичко...

Видях миниатюрни книги (които учудващо се четат и без лупа).

Този така увлекателен "роман" всъщност е реч на Тодор Живков :)

Най-малкият френско-английски речник.

За първи път видях София рано сутрин... в неделя :)

И изкарах един алтернативен 8-и декември. С лекции в Народната библиотека, празничен обяд с палачинки, бира и... сняг на парцали. И следобедно посещение на "тайните лаборатории за реставрация и дигитализация" в библиотеката. Плюс една леко самодвижеща се машина за дигитализация... плод на изпитата бира :)

И е време за първия коледен музикален поздрав... Queen и Thank God It's Christmas - цък.

И два дена търсили...

2011-11-20T18:35:00.005+02:00

Преди няколко дни ми споменаха за някакво чудо на хипермаркетите - Jumbo. Въпреки че го свързвах само с детски играчки, ме увериха, че там имало какво ли не... включително домашни потреби, дрехи и коледна декорация. Последното ме накара да се заканя "Щом взема втората заплата - отивам там."

Вчера се падна Денят. От една страна ми казаха, че е близо до Метро. А в Интернет открихме, че е около Кауфланд... срещу "поляната пред бл. 4". Тъй като и двата ориентира водеха към един и същ тотално непознат за мен район, се доверих на кимването на шофьора Стънчо. Което значеше "Да, разбрах". В крайна сметка вчера се въртяхме, въртяхме, въртяхме. Спряхме. Включихме GPS. Опитахме се да въведем "бл. 4"... шах и мат :) Извадихме добрата стара карта. Забелязахме някакъв блок 4. Тръгнахме към него. И отново се въртяхме, въртяхме, въртяхме. Писна ни и се отказахме.

По-късно бат' Гугъл ни светна, че имало и друг, непознат ни Кауфланд. Та с нови сили днес открихме Jumbo!

Два съвета - не отивайте там без пари и в никакъв, ама в никакъв случай не влизайте вътре с дете :D

С други думи - да, търсенето си струваше. Говорим за гигантски магазин, пълен с толкова цветни и идейни стоки на достъпни (да не кажа даже ниски) цени. И наистина много коледно настроение.

Най-забавното е, че този Jumbo го знам къде е в Бургас, а тук... търсихме 2 дена :)

“Music is a safe kind of high”

2011-11-14T19:40:00.005+02:00

Jimi Hendrix

На 16 години получих първия си голям и неочакван подарък - китара.

На 18 години дойде и вторият - песен, написана за мен.

Случи се с хора, които почти не познавах тогава.

Как да не обичаш музиката и тези, които я носят в себе си?

Знам, че ще ме заобичате, щом чуете този поздрав - цък :)

Събота сутрин

2011-11-11T22:32:00.004+02:00

Едно време се случваше да си напиша част от домашните петък вечерта, за да мога на спокойствие да си гледам детските през почивните дни.

Вече разкарах трайно домашните, но от своя страна и телевизиите разкараха (трайно?) хубавите детски филмчета. Както и да е, няма да се жалвам.

Важното е, че днес случайно се натъкнах на нещо много... хм, умиляващо? Почти колкото любимите детски от Канал 1.

"Писмото на едно бебе за родителите му" от книгата "Как да станем щастливо семейство" от д-р Дона Еви.

"Скъпи родители,

Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте.

1. Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

2 Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди.

3. Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам.

4. Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете.

5. Не очаквайте твърде много от мен, новороденото бебе, не очаквайте твърде много и от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм, и шест седмици за вас, за да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си.

6. Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача все по-малко и ще ви радвам с компанията си.

7. Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът.

8. Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре.

9. Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече.

10. Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да се науча да обичам хората.

Може би в момента съм объркал живота ви, но не забравяйте, че това е временно."

Окончателно

2011-11-09T21:33:00.007+02:00

Въпреки че резнахме тиквата...

... и извадихме якета и шапки...

... едва преди дни усетих, че лятото наистина си отиде. Окончателно за тази година. И докато някои домакини бършат прах, аз събирам пясък от гардероба. Кой го знае защо все се трупа там :)

Всеки ден ли се разделяте с любимите си?

2011-10-21T18:32:00.004+03:00

Мислите ли, че е минала модата на дългите връзки?

Поводът дойде от статия в сп. "Блясък" с "бляскавото" заглавие "Ексклузивно! Емилия признава какво ги раздели с Коко". Та ето какво пише в края:

"По мнение на певицата в 21 век раздялата между двама души не трябва да се приема както едно време. "Днес това се случва всеки ден и е нещо естествено, така че няма нищо толкова... стресиращо"

Не знам как е било едно време. Но мен и сега, в 21 век, би ми било тъжно, че и стресиращо. Може би вече не е модерно и да се "обвържеш по любов"? Само докато го пиша се чувствам ретро...

Морски полъх

2011-10-18T19:52:00.000+03:00

Преди 3 седмици бяхме на плаж, а тази сутрин ни събуди сняг. Октомври... какво да го правиш. Та преди 3 седмици тази снимка беше много умилителна.

Тези дни обаче "морски полъх" доби друго значение.

48 часа така ни полъхна, че в момента улиците са покрити с паднали цели дървета, във входа ми текат реки, а 2 нощи спах доста неспокойно, докато вятърът блъскаше дъжда в прозореца ми. Като резултат - в стаята ми се появи локва, която заплашително доближи компютъра. За щастие към обяд морският полъх се укроти и дори изгря слънце. (и компютърът оцеля)

Пълно мълчание

2011-10-14T18:00:00.005+03:00

По принцип аз съм много мълчалив човек.

Ако сте ме виждали на живо и не ви се е наложило да ми вадите думите с ченгел, значи съм ви почувствала особено близки.

Но дори и с най-близките хора се случва да изгубя ума и дума. Случва се винаги, когато съм подтисната. Като снощи. Не стига, че заваля дъжд, ами и гледах във ФКЦ победителя от фестивала "Златната роза" - новият български филм "N1". Ужасен филм. От онези любимци на критиката, които се ровят само в най-грозното, най-долното и отблъскващото.

Иска ми се поне един нов бг филм да се откаже да бъде черна хроника и да си спомни, че киното, като изкуство, трябваше да бъде фабрика за мечти.

За щастие, днес съм ок. И ми е слънчево. Нищо, че отдавна вече е тъмно :)

Бъ-бъ-ъ... внимание - леко политическо

2011-10-11T18:42:00.005+03:00

В събота споменах, че ще бъда на една сцена с Бойко Борисов (който ще наричам вече Бъ-бъ-ъ). В неделя видях не само, че не е кой знае какво, но и че става въпрос за едно егоцентрично и невъзпитано същество. Всъщност това вече не е изненада за никой, нали?

Тъй като умишлено бягам от всякакви разговори за политика, ще вметна само едно: срещала съм се няколко пъти с предишния министър-председател. Има съществена разлика. Бъ-бъ-ъ остава усещане за сърдито малко детенце, на което рано или късно ти писва да угаждаш. Срещата с бившия премиер все още ми е приятен спомен.

По-горда съм, че бях на една сцена с The Unique Voices или "тримата тенори на България". Изключително добри. Ето и нещо за тях - цък.

(снимките са на Красимира Донева)

Клишето "блогърКа"

2011-10-10T19:05:00.003+03:00

Имам един мътен-смътен спомен как в някакъв филм определиха Катрин Хейгъл като типичната блогърка, т.е.

скучна скучаеща леко глуповата романтичка

Тази вечер аз съм живата дефиниция на клишето "блогърКа".

(нищо - утре ще ми мине)

"Не зная

дали любовта е сляпа,

но винаги има

светло начало...

Любов от пръв поглед.

Любов от първа чаша.

Любов от първо "ало"...

Как се казвате?

Ще се видим ли пак?

Мога ли да взема

номера на джиесема?

Ще чакам! Ало!

Романтично начало.

И край необясним...

Влюбваш се

в непознат.

Намразваш

любим."

Георги Константинов

Варна, морето и... първите ни зъболекари

2011-10-08T14:11:00.005+03:00

Новината на деня е, че днес се дипломира първият випуск варненски стоматолози. Т.нар. промоция мина тази сутрин в зала 1 на ФКЦ. Разбира се, тържествено (и леко сковаващо за моя свободолюбив вкус).

Кой знае дали ако обстановката не беше малко по-непринудена, бъдещите доктори нямаше малко повече да се замислят в какво се заклеват...

Хипократова клетва

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Празненствата по случай 50-годишнината на Медицински университет-Варна продължават и утре. Ако на някой му се иска да види как Бойко Борисов и Пламито ще стъпят на една сцена... да заповяда на концерт с безплатен вход - утре, Спортна зала, 11 часа. А ако е в настроение за разходка, може да се включи в празничното шествие, което ще тръгне от Катедралата в 10 часа. Повече инфо - цък.

Чао, Лято!

2011-10-02T15:08:00.007+03:00

Случвало ли ви се е да ви събудят неделя сутрин в 6-и-нещо с думите "Хайде към Морската градина". Само до преди няколко седмици нямаше да е проблем. Тогава щеше вече да е светло и приятно прохладно. Сега е тъмно и неприятно хладно (а под завивките най-после стана уютно топло).

В крайна сметка, решихме да оставим разходката за след закуска... и още 2-3 часа, докато понапече слънцето. Та някъде към 9 започна голямото Чудене - какво ще се облича? Хем ни се искаше да съчетаем една пешеходна разходка по плажа (Кабакум в посока към Златни пясъци), хем да я завършим с един октомврийски плаж, хем при всяко излизане на терасата ми ставаше все по-студено. Към 10 бяхме готови.

Случихме почти идеално време за прощаване с лятото... почти... с малко излишен вятър на моменти.

Иначе морският курорт през октомври е леко носталгично място.

За щастие, бяхме ние да разведрим обстановката :)

Тази публикация изказва специални благодарности на тази песен - цък, под вдъхновението на която се написа ;)

И едно неделно блог-предложение за разходка по света в "Мързеливите минути" - цък.

И един съвсем съвсем последен финал...

... абе на никой ли не му се ходи да тичаме в Морската градина привечер?

102 кестена...

2011-09-26T18:04:00.005+03:00

... + 1 в ръката.

Причината да събираме кестени в Шумен събота следобед Не беше моето непреодолимо увлечение по лъскавите топки. Намигам към Чакърова и Доди :) Нито желанието да си направим подобни абсурдни снимки, които не показват почти нищо (освен нашата упорита НеСериозност):

Всъщност идеята се роди вторник. Тогава научихме, че било препоръчително във всяка стая да има по една купа, пълна с кестени, която да отнема всичко негативно. Малко по-късно разбрахме, че не е лошо да се слага и под възглавницата по един кестен, надупчен с игла на няколко места. След като поеме твърде много отрицателн мисли, емоции и космически вълни :) , той се сбръчква. Тогава е добре да се смени.

И така. Посрещнахме есента с есенна декорация - дървена купа, пълна с кестени. А в средата - гордостта на моята шуменска баба. Мини тиква, която порастна в двора, пред блока :)

И за да стане съвсем есенно... музикален поздрав от музикалния блог Our Music Project, в който е препоръчително да се отбивате ежедневно - цък ;)

Загадка

2011-09-25T10:58:00.002+03:00

Идея с какво си пълня чантата?

Романтични филми по никое време... (doh)

2011-09-22T16:42:00.003+03:00

Хора, срам ме е.

Но естествено всичко ще си кажа :)

В момента е четвъртък (честит празник!). Навън още е светло, защото е следобед. Телевизорът си стои на Бтв. И за кой ли път се просълзявам на "Тетрадката". То бива романтика, бива любов, бива драма... ама чак пък толкова :) Отивам да пия студена вода, че да си върна "пословичното хладнокръвие".

Между другото, усетихте ли се, че днес е последният ден от лятото? Утре настъпва есента. В 12:04. Някой смята ли да отбележи подобаващо този факт?

Ето я и последната лятна снимка.

(Второ просълзяване на драматичната музика на финалните надписи...)

(doh) (doh)

Х+Y+Z = Първата заплата

2011-09-18T16:24:00.002+03:00

Вече имам (малко) по-малко от месец, докато стане време за първата заплата. Проблемът е, че от 3 месеца съм я запланувала. И в момента тя, милата, прави майсторски шпагати между пасатор, възглавници за новото ми легло, стол, спестявания за лаптоп и (най-новото) прахосмукачка. Определено не се чувствам готова за първата заплата :)

Моля, някой да ме похвали за идейната снимка :D

Нови неща... ретро неща... и разни блог неща

2011-09-12T17:36:00.011+03:00

В събота се видяхме най-после с адаша по фамилия, блогъра Доди Марков. Това е първата ми реална среща с някой от тук. Най-подробна инфо за воайори и любопитци (че и голяма реклама на моята руса особа... която изключително ме умили) тук - цък. Като цяло, моите наблюдения са сходни с тези на Доди. И двамата се оказахме май доста сходни с представата, която създаваме тук, и разговорът ни течеше толкова гладко, колкото си е вървял и в скайп.

Стигнахме до извода, че би било интересно да организираме една среща на блогърите. Понеже аз не съм била на такова чудо, опипвам почвата. Ако някой има желание или опит за споделяне... полето за коментари е малко по-долу ;)

В събота Доди ми се извини, че ще си сложи слънчевите очила, докато се разхождахме. Той смяташе, че мога да го сметна като проява на неуважение. Представете си за колко съобразителен човек говорим. Аз обаче... нали съм си джаста-праста... не бих се сетила. Ще ме прощавате, ако ви се изтипосам с очила. Причината е, че...

Вчера си купих големи слънчеви очила с бели рамки. Обожавам ги.

Та с новите очила, пак вчера, метнах 4 очи на автомобилното изложение в "грандиозния" Гранд мол. Очаквано за мен, не схванах еуфорията около черните и белите БМВ-та, Мерцедес-и, Ауди-та и т.н. Което, разбира се, не ми попречи да се наредя примерно за снимка.

За сметка на това, ретро колите са тези с настроение :)

Гигантски скакалец или чернобилско буболече?

2011-09-07T18:19:00.003+03:00

Имам си кандидат за домашен любимец.

Което е странно, като се има в предвид, че никога не съм гледала нищо. Не, грешка. В зората на демокрацията (т.е. когато бях съвсем дребна) си отглеждах охлюв. И не - целта ми не беше да го изям. Почти се привързах към него... говорех му, хранех го с най-хубавите листа и го държах на терасата в най-уютния буркан. На втория ден спря да яде. Усетих го, че тъгува и го пуснах в двора. До тук с лирическото отклонение.

Вчера на прозореца ми кацна едно голямо насекомо с дълги крачета и антенки. Не обичам насекоми. Никак. Дори и шарените бръмбарчета не ме умиляват. И калинки не обичам. Щом видях този-ми-ти гост, изтръпнах. На пръв поглед прилича на комар, уголемен 56 пъти (точно). (Току що до него кацна комарът, който дебнем от 2 дена да уловим...)

При втори, детайлен поглед прилича на голям скакалец с глава на богомолка. Колкото и да го гледам, по-хубав не става. Изобщо не е страхлив. Или просто ме харесва.

Тази сутрин пак кацна. Изпрати ме на работа. И преди малко ме посрещна. Стои си на прозореца и не мърда, дори и докато убивах комара на 3 сантиметра (точно) от него. Трогната съм от привързаността му, но се радвам, че имам мрежа и (засега) не се е промъкнал в стаята.

Светлина в панела

2011-09-04T22:11:00.003+03:00

Изминалата седмица беше пълна с новини. Безспорно най-голямата е, че от 1-и започнах първата си напълно сериозна работа. Вече имам (истински) трудов договор, дори и длъжностна характеристика... че и се уча да стоя часове наред на едно място :D До тук бяхме с работата на хонорар и господарстването над времето и пространството. Засега пускам котва във Варна.

На всичкото отгоре добрият стар компютър, който мъмрих от месеци, днес претърпя пълна промяна. След преместване в друга стая и преинсталиране се оказа симпатягата, когото помня от 8 години. Съмнявам се да продължа да страня от интернет, както се бях заканила :)

И въпросът на седмицата: кой ми хакна профила във Фейсбук и ме върна обратно онлайн?

Да се откажеш от Фейсбук

2011-08-31T09:11:00.007+03:00

Ако съм част от Фейсбук-приятелите ви, може да погледнете пак. Би трябвало да ме няма.

Не е нужно да оглавявате национални и глобални групи под надслов "Фейсбук, върни Пламито". Вероятно за първи път "грешката" не е в прословутата социална мрежа.

Вчера реших да се откажа от Фейсбук. Днес деактивирах профила си. Реално погледнато, няма нищо страшно или необратимо, след като по всяко време мога отново да вляза.

Имаше хора, които доста се изненадоха. Дори ми се стори, че се шокираха. Някои май помислиха, че съм пред нервен срив :) Което още повече ме наведе на мисълта - защо изведнъж толкова много се вживяхме в този ФъБъ?

И така, вчера се усетих колко време прекарвам там, как съм си създала навика да презареждам често страницата и легално да шпионирам (почти) непознати хора. В крайна сметка, не ви ли се струва, че това е едно класическо "убиване на време"?

Та, не че ФъБъ е лош. Още по-малко пък хората там и умните мисли, които копират или лично измислят. Проблемът е, че май заживяхме в едно мързеливо спокойствие, че ни е достатъчно да си отворим страницата, да бъдем в час с клюките, да побъбрим в чата с някой и да си отдъхнем, че имаме 200-300 приятели. А всъщност остана ли с кой да се видим на живо? И да ядем не-виртуален сладолед :)

Отказах се от ФъБъ (може би временно, кой знае), защото ми се доживя малко по-реално.
Защото открих колко е лесно да "подслушваш" чуждите виртуални разговори, в които можеш да откриеш дракони там, където всъщност има сиви мишки. И не на последно място - защото предпочетох да се натрапвам на глобалната мрежа посредством блоговете... където май съм много по-себе си :)

(И не, не съм пред нервен срив. Всъщност днес ми е весело.)

Когато си роден на изгрева...

2011-08-27T10:36:00.003+03:00

... е много приятно да отпътуваш към залеза.

С други думи, време е за малко Стара Загора :)

И понеже сме меломани, поддържахме настроението с Акага, Стенли, лютите чушлета Red Hot Chili Peppers, Limp Bizkit и... опит за Еминем, с който леко се провалихме към края :)

Едно време си брояхме баните...

2011-08-25T12:39:00.011+03:00

... и в началото на есента се хвалехме един на друг.

Сега си мятаме по едно око на "тена" и бързо заключаваме кой е видял морето и кой се е скатал.

Очевидно моят тен не се забелязва с невъоръжено око.

План "Б": да си покажем морските снимки :)

Който е броял, да се чувства поканен да се изфука колко бани е направил до сега за това лято.

Находки

2011-08-22T13:26:00.005+03:00

Обичам традиционното лятно по-раз-чистване. Тогава е времето, когато откривам куп загубени любими вещи, давам си сметка, че имам три пъти повече дрехи, отколкото помня, и... че последните 3 "сезона" съм си купувала абсолютно еднакви модели обувки. На всичкото отгоре, щом това култово по-раз-чистване приключи не само съм доволна от себе си, но и от нетипично спретнатия вид на жилищното ми пространство.

Последните 3 дни бяха пълни с находки. Открих всички картички, които съм получавала през годините за рождени дни, Коледа, Нова година, абитуриентски балове... И си спомних една приятна традиция, която имахме в гимназията:

На всичкото отгоре си сбъднах едно от "рожденическите ми желания", което ми хрумна Февруари, и открих перфектната кутия-табуретка (на перфектно ниската цена)...

... която трябваше да събере цялата ми колекция от списания и вестници, пътували по света и у нас през годините (а там колко находки имаше :)).

За финал: една интересна находка в Мързеливите минути - цък.

Изненада неделя вечер

2011-08-16T12:07:00.012+03:00

Уж щеше да бъде импулсивна разходка след вечеря...

... а се оказа концерт на открито по случай празника на Варна.

И тъй като плановете често пропадат, определено предпочитам изненадите :)

Акага, Любо (който изненадващо падна от сцената и беше откаран в болница) и Дичо

Благодарение на фотоапарата си, все повече се влюбвам в кадрите, които наподобяват проявени преди половин век снимки от лента. Ясните дигитални образи са на път да ме отегчат.

Охлюви

2011-08-11T13:26:00.009+03:00

Вятър духа, дъжд вали. На всичкото отгоре е лято. Как да не му се доядат на човек охлюви?

И като ще сме кулинарни, да сме кулинарни до край :) Ето как се готвят охлюви по испански (с малко лични подобрения).

Вземаме охлювите, които са предварително изчистени, сварени и извадени от черупките.

В случай че сме излезли и сме събрали в дъжда плъзналите около блока, по-добре да ги върнем. Хубаво е, че около нас щъка храна. Лошото е, че не е трудно да си представим къде и какво е "пасла". По-добре да не рискуваме.

Втори случай - събрали сме охлюви от някое китно родно еко био село или току що са ни подарили торба с живи. Колкото и да ни се яде, ако ги сготвим веднага, вероятно ще се откажем втори път да опитаме нещо подобно. Причината - неизчистените охлюви горчат. Затова е важно да вземем живата бъдеща храна и да я приберем (все още жива) в колкото е необходимо буркани, така че да им е максимално комфортно. За да не им стане прекалено комфортно като избягат, слагаме отгоре капачки. Важно! За да не си издушим ненавреме охлювите, трябва предварително да пробием повече дупки в капачките.

След 2-3 дена можем да се върнем към бъдещата си храна. Отваряме бурканите, вадим охлювите и ги оставяме на спокойствие в мивката. Тук е важно да сме добри психолози. Причината - охлювите са страхливи (може би като всяко живо нещо, което е на път да се сготви). Уплашените животинки се скриват в черупките си. По този начин е трудно да ги различим от умрелите такива. А на нас ни трябват живи. Оставяме ги на спокойствие в мивката и чакаме да видим кои ще се подадат. Ако потенциалните тариакти са твърде много, можем да опитаме да ги... предразположим с малко топла вода.

Охлювите, които не се подадат, се оставят в градината (или хвърлят през терасата, ако живеем на ниско и долу има поляна). Честно казано, аз винаги се надявам, че в освободените е имало и някой тарикат, който късметлийски ще поживее още малко.

И така, вече сме проверили и измили нашите охлюви. Време е да готвим. Слагаме вода в тенджерата. Важно! За да бъдем максимално любезни към своите охлюви, изчакваме водата да заври. Чак тогава ги слагаме вътре. По този начин се самоубеждавам, че умират бързо и безболезнено. Оставяме ги да врят 20-30 минути. След това ги вадим. Изчакваме да поизстинат и започваме да ги измъкваме от черупките с вилица. Ако охлювите ни са пасли разни горчиви треви и билки, няма да е лошо да махнем по-черната част в края.

Щом сме готови с всичко това, можем да продължим нататък. Слагаме нова вода в тенджерата. Добавяме охлювите, 1 цяла обелена глава стар лук и 4-5 цели обелени скилидки чесън. Подправяме със сол, 4-5 зърна бахар и дафинов лист. Оставяме да ври 15-20 минути.

През това време нарязваме на ситно 2 домата и 1 чушка. Добавяме нарязаните на ситно лук и чесън от бульона. Разбъркваме зеленчуците с разтопено масло, сол, черен пипер, босилек, розмарин и малко бяло вино.

В намазнена тавичка редим плътно охлювите. Покриваме ги със зеленчуковата смес и добавяме малко от бульона, в който варихме животинките. Слагаме да се пече на умерена фурна.

Добрият кулинар слага и още нещо в тавата, особено като знае, че не всички обичат охлюви :)

Хоби в планината

2011-08-10T10:28:00.004+03:00

Когато има поляна, река и кола, няма начин да не се върнем от планина и с подобна снимка. (На това му викам да уловиш момента... с други думи - снимката ми е гордост :D)

Бонус: инфо за едно далеч по-нестандартно хоби - цък

Кино в планината

2011-08-08T09:51:00.011+03:00

Защо киното в планината е по-добро от киното в мола?

1) Сам избираш къде да бъдат седалките. И на кой ред да седнеш :)

2) Кеф ти домашни пуканки, кеф ти скара, кеф ти ядки... кеф ти нищо след обилна планинска вечеря.

3) В паузите между някои технически прекъсвания можеш да гледаш луната, купчето звезди, които в града никога не се показват, или падащата роса. (В мола само слушаш на тъмно как другите псуват и се ядосват, че са дали еди-си-колко пари за билет)

4) В кой мол ще ти пуснат точно този филм - цък?

6

2011-08-01T08:45:00.003+03:00

Шест години край морето, в центъра на Вселената, на планина и на път.

Другата година ще сме първолаци.

Поздрав с първата песен, която някога съм пяла (мрънкала) на някой

Качамак

2011-07-29T13:42:00.005+03:00

Грах, шкембе чорба, качамак.

"Светата троица". Детският ми кулинарен кошмар.

Грах проядох. Опитах шкембе чорба покрай един 8-и декември и се оказа вкусна. След като днес за първи път сготвих и ядох качамак, признавам, че детските кошмари са в миналото.

Единственият проблем е, че заради грешка в мерките в рецептата в момента съм затрупана с качамак :D Ако някой е гладен или просто любител, приемам гости.

Всъщност как няма да е вкусно, след като качамакът е полят с малко разтопено масло с червен пипер и сос от пресни домати, зелени чушки, чесън, босилек и риган... плюс маслини (за мен) и сирене за тези, които отказаха 90-дневния режим на хапване. И цялото това нещо се запече в гювечета за 10-15 минути.

Сигнал за лято

2011-07-26T09:50:00.010+03:00

Забелязахте ли, че денят вече съвсем намаля?

Факт е. Есента е на път. Което ще рече, че и зимата се подготвя. Т.е. Коледа почти дойде.

Междувременно лятото се стресна. Набра скорост и дните се пораздвижиха.

Общо взето, при мен са нужни два "сигнала", за да усетя, че е лято - музика на живо под звездите и поне една екскурзия до ново или добре забравено място с бански и хавлия на задната седалка.

Снимките са част от кампанията ми "Фотоапаратът те разиграва? Разигравай го и ти".

Изчезна ми тръпката от книгата

2011-07-21T14:58:00.004+03:00

Това е.

Няма го вече желанието да грабна някоя книга на Милан Кундера на плажа.

Няма я Лаура Ескивел... да я чета скришно преди някой изпит.

Няма го Стивън Кинг, с който да пътувам по влакове и автобуси по време на сесия.

Няма го списъка със задължителните разкази на Йовков и Елин Пелин, които едно време отмятах с чавки от молив в сборниците.

Няма го Ремарк от сергиите за книги втора употреба, където ми отиваха джобните.

Няма го даже и Джоан-Роулинговия Хари Потър, който четях много, много, много тайно неделя следобед... вместо уроците по физика.

В идващия месец имам време. Никой нищо не ми забранява. Книги имам. И карта за библиотеката имам. Обаче нищо не ме изкушава толкова много. Дори и любимия Маркес.

Странно усещане.

И понеже никой не обича да е виновен... прехвърлям вината на друг - цък. Осъзнавам, че е подло :)

Когато аз... когато той... или антикулинарно

2011-07-18T14:47:00.009+03:00

Покрай (почти професионалните) кулинарни блогове, в които надничам, съм изкушена да дам най-после насока на Пламито - "антикулинарната страница". Видяло се е, че пак нещо се обърка в кухнята :D И се е видяло, че отново ще се споделя. Какъвто е и първоначалният хаотичен замисъл на Плами-Пламстър.

След като дадох гласно дума, че започвам 90-дневния режим, той вече е факт от 8 дена. (И засега не ми се струва никак трудно) Днес ми е вторият ден, в който карам само на вода, плодове и ядки. Което не ме спря да готвя на няколко човека за обяд. С възможно най-добри намерения (точно както преди всеки почти грандиозен провал) забърках за първи път манджа с кюфтета. В което на практика няма нищо трудно. Стига да не бутнеш... големи кюфтета и да ги дебнеш часове наред да се сварят.

Убедена съм, че това ще е публикацията, в която ще повторя най-много думата "кюфтета".

Два часа по-късно гладът се усеща осезаемо, а... кюфтетата са привидно сурови. Аз обаче упорито отказвам да наруша плодовия си ден с... кюфтета и продължавам да ги гледам и вардя. Два часа и половина по-късно той идва на помощ - опитва и казва: "кюфтетата са сурови".

Когато аз вече вдигнах ръце от манджата и най-безотговорно седнах...

... когато той реши да спаси положението, взе ножа и разряза... кюфтетата на малки парчета...

... те взеха, че се свариха бързо :D

Та докато идеята за яйца на очи отплаваше с последното разрязано... кюфте, установих, че това е едновременно най-комичният и най-романтичният момент, който може да съществува в една кухня.

90-дневно хранително предизвикателство

2011-07-08T14:05:00.005+03:00

Звучи повече от сериозно. Но всъщност съм много ентуасизирана. Обичам предизвикателствата... особено онези, които обещават здраве. Макара да е диета, килограмите в този случай не са най-важното. От това, което чета през последните дни, ми стана ясно, че идеята на 90-дневния хранителен режим е да си изградиш здравословни навици, основани на разделното хранене. След което те чака една подобрена версия на собствения ти метаболизъм.

Накратко - през това време стриктно се редуват 4 типа дни - белтъчен (в който се яде месо, риба, яйца или млечни продукти), бобови храни и варива (ориз, боб, грах, соя, царевица, леща, картофи), въглехидратен (сурови ядки, зърнени храни с мед, сладкиши, пици, спагети и други тестени изделия, но без мляко, яйца, мая, месо и риба) и плодов (всякакви плодове - сурови, сушени, варени и печени; сурови ядки, компоти, печени плодове с мед, плодови пюрета и сурови зеленчуци). През цялото време могат да се ядат зеленчуци, но без: спанак, ряпа, зеле, домати, червено цвекло и карфиол, които се хапват само в белтъчния ден; царевица и картофи, които са част от втория ден на варивата и бобовите храни. Задължително се пие по 1.5 - 2л. вода дневно. Като споменах вода, най-голямото предизвикателство е всеки 29-и ден. Тогава се кара само и единствено на вода. За тези 90 дни се пада 3 пъти, след плодовия ден.

Подробна информация и връзки към сайтове с рецепти тук - цък.

Започвам от понеделник и набирам съмишленици... а и отзиви :)

(или "After dinner sit a while, and after supper walk a mile")

Зумба... (wasntme)

2011-07-06T18:21:00.008+03:00

До днес живеех доволно и уверено, че съм преборила големите Трудности... когато някой спомена за зумба. После още някой и още някой, и още някой. За финал тази сутрин ме заваля дъжд на път за Морската градина, което провали за пореден път ранното ми тичане. Понеже е тъпо и безсмислено да мрънкаш, реших да премина на план Б и да си дръпна от някъде тренировка за вкъщи, след като любимото ми тае бо от последните 2 години поомръзна.

Викам си "ще бъда Зумба" и много ентусиазирано изрових единствената си латино-къса-пола, която никога няма да облека навън във ветровита Варна. Първи минути... шах и мат. Хора подскачат, ръце се мятат, ханшове се връткат насам-натам. И всичко е толкова привлекателно, синхронизирано и... бързо. Същият ефект щеше да има да си пусна и МТВ. Обясненията преминават между другото и, докато осмислиш и опиташ, те вече са на друго движение.

Всъщност като за първи път не беше зле - не паднах нито веднъж, кой знае как се одрах 4 пъти и към края бях успяла да усвоя любимото ми движение "горила подскача под африканските звуци на тъпани". Няма да се откажа... поне ще опитам още веднъж. Но за пореден път си доказвам, че никак не ме влекат нито танците, нито латиното.

(записите на тае-бо тренировките на Били Бланкс обаче са направени доста по-професионално и без проблем схващаш за какво става дума)

Джулай вечер

2011-07-01T15:41:00.005+03:00

Пропуснах прословутия изгрев. За 24-и път. Утешавах се с идеята, че беше мрачно и никой не го е видял. Всичко беше Ок, докато не се оказа, че навсякъде има снимки на подаващо се слънце през облаците. Е, нищо. Ще се посреща друг юлски изгрев. Иначе замисълът не е лош - идея за ново начало... или летният вариант на 1 януари. Честито. Нов месец, нов плаж.

Джулай въпрос: Кой го е казал?
Джулай отговор: ... цък

Искам друга пропаганда

2011-06-27T17:08:00.005+03:00

Месеци наред ми говорят за "Стъклен дом" и колко пропускам като не го гледам. Понеже съм една от най-примерните девойки, които познавате, от известно време поправям тази грешка. Вече наближавам средата на третия сезон и спокойно мога да кажа, че съм доволна. Доволна и съм и от новите български филми, които гледах по кината последната година. Доволна съм даже и от непринудено-невзрачно-забавния "Забранена любов" по Нова Тв (който свърши съмнително). Като цяло съм една от най-примерните и доволни девойки, които познавате.

Съвет от мен - когато се захванете с нещо като изкуство, не се поздравявайте, ако някой е доволен от труда ви. Започнете отначало. Защото нещо куца.

Какво ми накуца най-много в "Стъклен дом" - сюжетът с българските проститутки в Италия.

Какво ми накуцва най-много в новите български филми - комунизмът и, разбира се, преходът :) За съжаление, колкото и да си говорим за раздвижване, все още тъпчем на едно място и гледаме надолу като жертви.

Та така... ще се радвам, когато се натъкна на нов български филм, който да бъде безгрижен, весел, цветен, дори и да е нереален. Пука ми. Искам друга пропаганда. Защото сегашните филми са твърде далеч от мен и моя живот... цък.

Понеже е лято... пропагандирам малко непросташко балканско настроение с квартета Елина Дуни - цък.

Като кучето-с-бирената-бутилка...

2011-06-22T13:50:00.012+03:00

... така си представям най-добрия начин да се посрещне лятото.

Кучето-с-бирената-бутилка е един игрив двойник на онова смешното на Джим Кери в "Маската". Тази сутрин то беше най-щастливият ранобудец в Морската градина и си личеше, че не може да си намери място от вълнение... не му хареса дори и върху крака ми, докато се опитвах да тичам. Остава въпросът дали толкова много обича лятото. Или просто така му действа пластмасовата бутилка на Шуменско, в която си беше заврял муцуната. И съвсем по темата напомням кога ще стигнем американците - когато и ние обявим 22 юни за "ден за водене на домашния любимец на работното място". Разбира се, изниква пореден въпрос - защо ни е да ги стигаме?

И така, най-oфициално вече е лято. Издишвам затаения от преди месец дъх и влизам в час.

Припомням, че е позволено да се носи бански, дори и на работа, стига да е в тон с костюма.

Припомням на квадрат, че днес е рожденият ден на Ремарк. Който прочете дори и едно изречение от него днес, получава виртуално парче торта от мен.

Медийна конкуренция? Хъ хъ хъ...*

2011-06-17T11:37:00.004+03:00

Едно време ни учиха колко важна е конкуренцията, как голямото К се грижи нашите (консуматорски) нужди да бъдат задоволявани качествено, как същото това голямо К е двигател на прогреса. Дрън дрън.

Не знам дали все още някой се лъже да гледа телевизия. За негово добро, се надявам да си прави труда да цензурира съдържанието. Защото то не е за ежедневна консумация. Като за начало е много важно да си непрекъснато с дистанционно в ръка, готов да бягаш от рекламите. Добре поне, че са в регламентирани часове и лесно можеш да маневрираш покрай тях. В противен случай рискуваш да закусваш, докато ти пеят веселата песничка на разстройството или хита на превръзките, бабата да ти описва как си залепва здраво ченето, за да не плаши внучето, или просто да те информират, че без ежедневната доза лекарства Х вече си пътник - кратко, точно и ясно.

Но, разбира се, рекламите са просто необходимото зло. Защо обаче и сутрешните блокове се оказват такова? На практика черните хроники са единственото, което се предлага в комбинация със сутрешното черно кафе всяка сутрин. Още от 6:30 "големите ТВ медии" преповтарят едно към едно съдържанието си. Което е или зверски дразнещо с всички празнодумни политически диалози, или тотално параноизиращо с репортажи за катастрофи, изнасилвания, убийства, злоупотреба с власт, нелепо умиращи и т.н. Поредното медийно "добро утро".

След това вече почти всичко е предвидено само за любителите на сериали - "сапунки", криминални и лекарски. Което мен лично продължава да ме отегчава, параноизира или подтиска.

Та къде остана градивната конкуренция? Общо взето, колкото повече учех журналистика, толкова повече се убеждавах, че няма да правя такава. Не и в този вид. И до гуша ми е дошло да ме убеждават, че няма място за друга, защото хората получавали това, което искат.

И понеже лятото вече тропа шумно по вратата - нещо неангажиращо, което никоя медия няма да си позволи да покаже... преди да е показала всички кандидати за кмет на София, залюбили се Златки и футболисти и дебютиращи чалгаджии.

* Хъ хъ хъ - моят виртуален фалшив смях.

Социален експеримент "Жълти стотинки"

2011-06-10T11:47:00.004+03:00

Какво прави човек с жълтите стотинки, които се трупат в портмонето му и тежат?
Кой знае защо, оказа се, че аз ги събирам в едно чекмедже и забравям за това. Преди два дни открих остатъците от ресто в продължение на 5 години, които съм връщала от София във Варна всяко лято.

Какво представлява социален експеримент "Жълти стотинки"?
Нещо много просто - грабваш шепа от тях, изброяваш 1... максимум 2лв. (повече би било грубо) и отиваш на пазар. Разбира се, идеята е да наблюдаваш реакциите.

И така, с друг палав по душа съмишленик отидохме за хляб. Със сигурност мястото има значение. В малките квартални магазинчета е много по-вероятно да си навлечем неприятно преживяване, освен ако не познаваме продавача. Големите вериги за щастие се опитват да наложат култура на обслужване. Препоръка: никога да не се експериментира по време на някой празник, когато на всяка каса се заформят километрични опашки.

И какъв беше резултатът?
Усмихнахме се на продавачката, изсипахме шепа жълти стотинки, тя ги преброи завидно бързо, усмихна ни се на свой ред и ни пожела приятен ден. Доволна съм.

Предисторията...
Преди 15-16 години изпробвахме "номера" с жълтите стотинки на сервитьорка в Шумен. Тогава преживяването беше... почти рисковано.

За щастие, за някои неща няма нужда дори и от жълти стотинки. Като намерената съвършена шишарка в парка рано сутрин, която "отваря" телевизора вече втора седмица.

Крачка по крачка... keep on moving

2011-06-06T18:00:00.005+03:00

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.

Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.

Втори стъпки в пикник... арството

2011-05-31T17:44:00.006+03:00

Като човек, ограден често от блокове, ми се струва нормално, че имам три постоянни желания:

1) да се разхождам по трева и между дървета;
2) да си направя пикник;
3) да преспя на палатката.

Третото все още е мечта. А второто бях убедена, че го свърших за първи път тази неделя. Да, ама не. Днес си спомних за своя най-най-първи пикник без родителски контрол (в зората на основното училище). Кой знае защо той се състоя на стълбите пред входа, някъде към 17-18 часа - тъкмо, когато всички се прибираха от работа. По обективни причини ще си затворим очите за него :)

Вторите стъпки в пикникарството се оказаха далеч по-уверени и ни отведоха малко по-далеч, до идеалното място. Хем до морето, хем до гората.

Освен на хубаво място, случихме и на неочаквано топло време и още по-неочаквано топла вода. И съвсем неочаквано се изкъпахме в морето толкова рано - още през май :)

Пламито карък? Хъм... случва се

2011-05-27T18:48:00.004+03:00

Вчера ме обзе музата да се посветя на сладкарство. Което като цяло завършва поносимо добре. Вчера беше изключение :)

Бях дребно ходещо из кухнята превъплъщение на максимата "евтиното излиза скъпо". Реших да се справя с наличното в хладилника и да импровизирам. За съжаление, не съм съвсем на Ти със сладкарството именно, защото гледа с лошо око на своеволията.

И така, по план трябваше да направя пасти с шоколадов крем с ром, но с блат за торта без яйца. Забърках най-божествено вкусната и ароматна смес. По рецепта трябваше да я оставя цялата да се пече 20 минути на умерена фурна. След което да я разрежа, за да се получат два блата. В опит да бъда хитра, реших да не рискувам с рязането, а да разделя сместа на две. Мушнах 1-я блат във фурната и отскочих до компютъра. Който реши да блокира и ме замота. В един момент...

... хм, нещо изгоря. Блат номер 1 се оказа надут, изгорял отгоре и пукнат в средата, от където се подаваше суровата смес. Истински шедьовър на авангарда :)

Блат номер 2 попадна в по-слабо умерена фурна и под зоркия ми поглед през цялото време. В крайна сметка се изпече божествено отгоре, че и замириса вкусно. Извадих го доволна. Все пак, 1 от 2 е добър сладкарски резултат, нали? С ентусиазиран замах тавата се обърна върху чиния с очакването блатът да падне. И той взе, че падна...

... на 7 парчета. Половината от които - сурови.

В този момент идеята за икономичен сладкиш започна да изчезва. Положението беше спасено с готови блатове.

Шоколадовият крем с ром се появи на бял свят без поражения. Само дето се оказа, че не е крем, а сироп.

Наложи се в боя да падне и един крем на прах, прясно мляко и идея си нямам колко захар. И за първи път почти съсипах това елементарно кулинарно същество... като го загорих.

В крайна сметка, домашно приготвените пасти с шоколадов крем с ром се оказаха полуфабрикатна торта. Но пък вкусна... по каръшки.

Идея си нямам дали Натали Портман е карък (едва ли, след като си има Оскар), но разни други интересни неща за нея чакат в Мързеливите минути - цък.

И нещо ни в клин, ни в ръкав - днес реших, че ми се занимава с бизнес. Ако някой във Варна си търси помощник, та да да дааам... ето ме :) Все пак, си имам и икономическо образование.

Оптимистичен доклад от Варна

2011-05-25T09:29:00.004+03:00

С 24-и май дойде и първата "баня". Учудващо за мен, водата не беше чак толкова студена :)

На всичкото отгоре, вчера имах възможността да сбъдна една своя мечта - да вървя спокойно по средата на един от най-натоварените булеварди в града :D Да живеят малките отличничета!

"Така, както си вървите по улицата...

2011-05-20T18:51:00.005+03:00

... можете ли да си представите, че някога тук нямаше нито една кола? Лежахме спокойно на пътя."

Този коментар дойде внезапно от непознат човек, който ни задмина с колелото си в неделя, рано сутринта.

Нашият единодушен отговор беше:

"Не, не можем."

Всяка сутрин (добре де, почти всяка :)) се събуждам в 5:45, ставам в 6 и в 6:20 вече съм навън, за да тичам. Защото по това време шофьорите още спят и мога да вървя спокойно по пътя. Все пак, тротоарите са си запазена зона за коли.

Вече ми е трудно да си представя и още нещо - че преди 10-12 години от терасата ми се виждаше морето.

И още - 24 фрази преди 24 май... цък ;)

Зала 6

2011-05-18T10:10:00.009+03:00

Четвъртък бил Денят на Киното. Миналата седмица разбрах.
Причината е, че всеки четвъртък онова кино във варненските молове пуска цял ден прожекции по 5 лева.

И понеже съм тотален филмоман, още повече когато става въпрос за филмуване на кино... или съм нещо като киноман... реших миналия четвъртък да гледам най-най-после Love.net.

И понеже четвъртък е Денят на Киното. И понеже билетите са по 5 лева. И понеже не съм единственият нещо-като-киноман се оказа, че до моловото кино едва ли ще се добера без предварително да си взема билет.

Аз и "предварително плануване на каквото и да е" е трудна комбинация, затова Love.net още не се е радвал на присъствието ми.

За сметка на това, именно в четвъртък, реших да гледам нещо друго дългоочаквано и българско - Тилт. Изплезихме се мислено на претъпканите молове и отидохме в празния ФК (= Фестивален и конгресен център).

Изпратиха ни в Зала 6. Две нива по-долу от входа. В една малка стая, която миришеше на... музей :) Дойде едно момче да отвори вратата и да пусне филма. Предложи сами да си скъсаме билетите. Ние отказахме. (За първи път си имам цял билет след филм.) Бяхме съвсем сами. Ако не броим момчето в стаичката за пускане на филми и една жена, която по някое време намина в стаичката, за да сподели, че ще си ходи... и да си поприказват още малко :)

И това се оказа най-подходящата атмосфера за Тилт. И едно от най-вълнуващите кино преживявания.

И у нас го имало Дървото-чудо

2011-05-12T09:36:00.001+03:00

Явно във всяко момиче е заложен малко или много синдромът "Пепеляшка" или "да не остава безразлична към обувките". Като една алтернативна Пепеляшка, аз се придържам към необходимия минимум и с голяма мъка тръгвам да избирам поредния чифт.

Обаче

може би и в мен е заложено нещо от синдрома, защото днес се сетих коя беше една от най-любимите ми детски истории:

Дървото-чудо

Под добрите небеса стават, стават чудеса...
Разбери и ти, дете, какво дърво у нас расте.
Чудо, чудо, чудо, чудо пречудесно!
Няма то листенца, няма то цветенца,
а чорапки, сандалки вместо ябълки малки.
Мама щом под него спре ще ни набере
ботушки, чепички, пантофки за всички.
Татко щом под него спре ще ни набере:
на Маша - гамаши.
на Зинка - ботинка,
на Апи - чорапи.
А за Муричка чудесни, мънички, небесни
бродирани терлички с помпончета птички.

(Корней Чуковски)

И така, тази сутрин алтернативната Пепеляшка видя своето алтернативно Дърво-чудо :)

Емоционално-музикално

2011-05-09T08:24:00.006+03:00

Предисторията

Преди няколко дни се преместих в съседната стая. Доди знае трудностите около едно местене, даже успях да му се оплача с мъките си в "наложителното изхвърляне" на част от вещите ми :) В новата стая все още нямам радио, а лаптопът ми май изживява последните си дни. Затова напоследък започнах да заспивам на единствената музикална телевизия, която хващам - VH1. Имам спомени, че едно време там пускаха малко по-добри песни. Вече не е така. Мисля, че започвам да развивам някакви тикове само като чуя Black Eyed Peas, фойерверките на Katy Perry и, о боже, най-кошмарната песен - Happiness на Alexis Jordan.

И най-накрая: Изводът

Никога не ми е пукало за техниката на музикантите. Никога не съм била и съвсем наясно кой кога е пял или свирил фалшиво. Ненавиждам извънземните компютърни ефекти в музиката. Това, което винаги съм търсила, са емоциите. И душата, която се усеща от един творец, не просто режисиран изпълнител.

Все повече ми липсват емоциите. Не само в музиката.

Поздрав с човека, за когото мисля днес - Bob Dylan

Открихме сезона + търся...

2011-05-07T08:44:00.006+03:00

След като днес времето се оказа значително по-добро, най-после започнахме с крайморското разхождане и тичане в 7 сутринта.

Докато още съм с избистрени мисли, съобщавам, че издирвам ретро закачалка за палта и чадъри. Нещо подобно - цък.

Май ли е, Декември ли е?

2011-05-06T08:11:00.003+03:00

Всъщност много ми е празнично. Само дето не ми е Гергьовско.

Събудих се неприлично рано, навън си духаше леден вятър, беше мрачно, а аз се излежавах на топло, докато гледах някакъв коледен филм някъде си. Та Коледно ми е. Днес вместо агънце ще има пиленце. След като изплетох шала, сега съм почти готова с пуловер. В главата ми се завъртат идеи за коледни подаръци. Липсват ми само портокалите и празничните версии на Франк Синатра и Боб Дилън.

Весела Коледа! Защото определено не се усеща като 6 май.

Ларс, момичетата, момчетата и истинските неща

2011-04-18T17:49:00.008+03:00

Беше време, когато получавах писма. Истински, от хартия, по пощата. Обикновено всеки петък. Голямата тръпка на седмицата.

Беше време, когато получавах писма. Почти истински, електронни. Обикновено всеки ден. Тръпката на деня.

Беше време, когато получавах писма. Във Фейсбук. Тръпката на момента.

Днес отворих пощата и имаше 3 писма. Сметки.

Отворих си 3-те най-използвани електронни пощи и имах 27 писма. Реклами.

Отворих Фейсбук и имах 2 писма. Покани от непознати за събития в други градове.

Наближава петък. Така ми се иска да получа истинско, лично писмо. Където и да е.

Струва си, когато забележиш, че някои хора се борят с виртуалното наоколо и събират хора на площада. И има смисъл да ги подкрепиш.

В този ред на мисли... поредният филм с Раян Гослинг се оказа изненадващо добър - "Ларс и истинското момиче"/ Lars and the real girl

И едно припомняне за човека, изиграл най-страховитата филмова роля - цък.

С раница и колело... + БГ музикално съобщение

2011-04-12T20:08:00.007+03:00

Утре съм отново на път. Беше започнало да ми липсва непрекъснатото гонене на междуградски разписания. През тези седмици, в които се застоях, разбрах колко ми е нужно отвреме-навреме да хващам пътя, за да се презаредя. На всичкото отгоре установих, че най-любимите ми идеи са се появявали във влака :)

И така, утре, без раница и колело, но със същото настроение, което ми носят тези 2 думи.

А ако ви се слуша тези дни нещо качествено и вдъхновяващо, ви предлагам да чуете първия албум на старозагорската рок група No Recharge. Повече за тях + някоя и друга песен - цък, цък и пак цък. За живо включване ето места и дати:

Стара Загора, 15-и април, петък, 18:30, открита сцена до драматичен театър "Гео Милев". Тук може да се засечем.

Казанлък, 16-и април, събота, 22:00, мото-клуб "Севт III"

София, 17-и април, неделя, 22:00, "Toucan Rock&Blues"

Чирпан, 19-и април, вторник, 21:00, клуб "Строител"

Пловдив, 20-и април, сряда, 22:00, клуб "Мармалад"

Във всеки град на място ще се продава и албумът :)

Минималист

2011-04-10T18:52:00.004+03:00

Последните седмици започнах да си "отглеждам" различни навици. Някои вече споменах.

Един от най-любимите ми е всяка неделя сутрин/ ранен следобед да се ровя из сайтовете ни с луксозни имоти (не за друго, но те поне не качват снимки с мръсни чинии в мивката). След 5-6 оферти и най-лошото ми настроение си намира майстора.

Вчера обаче се замислих, че сбъдването на голяма част от мечтите ми е започнало да се превръща в едно скъпо удоволствие.

Затова днес съм в почивка. И ми харесва да съм минималист. Поне за един ден.

"Обичам те"... лесните думи?

2011-04-03T00:46:00.008+03:00

В опит да дисциплинирам водолейската си свободолюбивост реших да си наложа разни "традиции". Например да пия по поне 8 чаши вода на ден (и стигнах до 12, което за мен е абсолютен рекорд), да закусвам с плод, да хрупам моркови вместо "Слънчо", да пиша почти всеки ден... очевидно не само тук.

Засега мога да призная за напълно усвоена само една друга традиция - да гледам всяка събота "Море от любов". Може би се очаква да се изчервя, защото кой си признава, че гледа това предаване?! Ами - явно аз. Да, гледам го. Доста редовно. И съм абсолютен романтик. Въпреки че понякога попадам в черни дупки и имам хейтърски изблици. Но си имам сладки влюбени снимки. Тази я обичам най-много, от преди има-няма 4-5 години.

Днес се замислих всъщност колко много хора си казват "обичам те" просто така. Защото живеят заедно, защото си пият ракията заедно, защото спят заедно и на сутринта заедно изяждат останалия хляб. Но в същото време не желаят да се погледнат в очите, крещят си, обиждат се, понякога дори си посягат. И после пак - "обичам те". Когато за пореден път номерът не мине, се обаждат на "Море от любов". За да им гледат непознати хора сеира. Когато и това не мине, предлагат брак в студиото. Днес дори и този номер не мина.

"Обичам те" не значи ли и "уважавам те", "изпитвам нежност към теб"?

Всъщност точно две неща ми липсват в много от любовните истории в "медийното пространство"... на онези чалга звезди, футболисти, известни-с-това-че-са-известни и другите жълтурковци. Уважение и Въображение.

Затова трябваше да напиша тази история. Из интервю на Ана Костадинова с Иван Юруков, на заем от сп. Hello:

"Преди около месец се влюбих в едно момиче. Тя беше с бял пуловер, с червена коса, седеше на втори ред и гледаше "Полет над кукувиче гнездо" и на поклона засякохме погледите си. Гледахме се през цялото време. Омекнаха ми краката, започна да ми се свива коремът, почувствах се като малко дете. Не си въобразявам, мисля, че имаше нещо много красиво. Но това е иронията. Знам, че вероятно никога няма да се срещна с нея, защото аз бях на сцената и ни дели тоя метър разстояние с публиката.

- Ако чете списанието и се разпознае?

Тогава: "На 27 март в 21:30 в Клуба на архитекта, в ресторанта ще те чакам."

Би било хубаво историята да е реална, момичето да се е разпознало и да са се срещнали в ресторанта. Прекалявам ли с "Море от любов"? Май дори и след 1-и април продължавам да се връзвам на всичко.

Поздрав с едно от най-големите ми музикални изкушения - Bob Marley и Is this love

"Да се срещнем по изгрев"

2011-03-29T23:28:00.005+03:00

Перфектната покана.

В помощ на авантюристите - тези дни слънцето изгрява в:

Добрич - 5:58
Варна - 5:59
Бургас - 6:00
Шумен - 6:03
Разград и Ямбол - 6:04
Русе - 6:07
Стара Загора и Велико Търново - 6:08
Казанлък, Свищов и Габрово - 6:09
Пловдив - 6:11
Плевен, Ловеч и Смолян - 6:12
Пазарджик - 6:13
Велинград - 6:14
Монтана - 6:15
Враца - 6:16
София - 6:17
Благоевград, Петрич и Перник - 6:18
Видин - 6:19
Кюстендил - 6:20

Поздрав за всеки, който би удължил деня си.

Любопитен ли си? Честито - ти живееш

2011-03-27T15:26:00.006+03:00

Поне по думите на National Geographic.

И така, живеех си аз тези дни и ми стана любопитно дали най-после съм дорасла да преодолея травмиращия си детски опит с правенето на палачинки. (На кратко - включваше една смес, един цвърчащ до полудяване тиган, едно мен, опасано отвсякъде с ръкохватки... и минута по-късно една смес в мивката.)

Ще ви кажа, че сега, около 14-15 години по-късно, това бяха най-мъчителните минути. Такова напрежение, такова очакване... и такъв глад :) Но се случиха. Моите най-първи сполучливи палачинки.

Странното е, че това е може би едно от най-лесните, чисто технически, неща, които съм готвила. Но в моята глава палачинката е върхът на личната ми хранителна верига - мога да ям денонощно, във всякакви комбинации. Нещо като "кулинарен идол". Следователно нямаше начин да не пристъпя към приготвянето й с голяма доза, почти религиозен екстаз и притеснение.

Ок, неделя следобяд е, а аз седя и пиша за палачинката. Трябва да ми бъде много благодарна.

Моментът беше голям, а датата - 23 март.

И финалните, вкусно запечени със зеленчукова плънка и сос, палачинки за вечеря.

Подаръците, подаръците...

2011-03-25T18:07:00.005+02:00

Беше време... някъде преди около два месеца... когато обещах подаръци. Не ми се сърдете за забавянето, защото не съм уточнявала точно кога ще успея да измисля нещо, да грабна левите си ръце и да сътворя изненади. Но се случи.

Днес официално работилницата затвори врати...

... а участниците в "Предай нататък" заминаха в 4 различни посоки.

Докато те пътуват, вие си имайте едно наум, че съм абсолютен аматьор. Но аматьор, който е вложил много позитивни чувства, мисли, енергии и т.н. във всеки един подарък. И всеки един е абсолютно, тотално и безвъзвратно наречен за получателя си. Затова вярвам, че ще ви донесе късмет. Хайде, нека силата бъде с вас :)

Чакай ме, няма да дойда... или поука с кус-кус

2011-03-16T19:12:00.005+02:00

Някой да е гледал сръбския филм? "Чакай ме, няма да дойда". Изобщо не ми хареса. Поредният сръбски филм, който ме подтиска.

Обаче заглавието е перфектно замислено. Чакай ме. Няма да дойда. За първи път ми хрумна, когато чух, че Андрей Баташов е умрял. Тъпо е, но си помислих как от 5 години чаках да отида на моноспектакъла му "Секс, наркотици и рокендрол". Няма друга постановка, която толкова да съм искала да гледам. И толкова пъти да подминавам една дата, друга дата, докато чакам идеалния момент.

Сега ми хрумна отново покрай случващото се в Япония. Винаги тази посока ми е била сред най-любопитите. Винаги съм мечтала да отида там и да хапна една супа рамен, докато слънцето изгрява. Кой можеше да си представи, че Токио ще се превърне в призрачен град?

Поуката - колкото повече чакаш, толкова повече няма да дойде.

Споменатият кус-кус не е случаен. Всъщност се оказа важна част от "чакай ме/ няма да дойда/ напомнянето". След като няколко месеца чаках да го сготвя, се реших. Поредната отметка в списъка "опитай".

Ароматен кус-кус със зеленчуци. И бира. Вкусно.

Бонус идея - подгответе се за приближаваща в събота луна като изгледате "Лунатици" ;)

Гъдел

2011-03-11T22:09:00.005+02:00

Днес установих, че имам гъдел дори и на веждите.

Шантаво.

Толкова съм лесна за обезоръжаване.

Дали има начин човек да се бори с гъдела си?

Междувременно, вече може да се радвате на качествена и разнообразна музика в новия блог - Our Music Project, където ежедневно няколко ентусиасти качваме любимото. Кои сме и колко разбираме от музика... ами вижте на място.

Свалям шапка на...

2011-03-08T12:53:00.006+02:00

... хората, които успяват да превърнат всеки ден в празник и редовно казват "Ама аз не обичам жена си/ мъжа си само на 14-и февруари!" или "Ама аз не обичам мама само на 8-и март!"

То и аз преливам от любов всеки ден, но някак не успявам да бъда вечно заредено с енергия, готово да празнува същество. Затова и се радвам на по-специалните поводи.

Не знам какво удоволствие доставя на някои да скачат срещу всеки празник. Още рано сутринта дочух да се разисква трябва ли или не трябва да се празнува 8-и март.

Е, как да не празнувам Денят, в който преди години подарих на мама гердан от кус-кус и до скоро бях убедена, че наистина й е харесал и не подозирах, че почти веднага се бил скъсал :)))

За себе си съм убедена, че 8-и не е мартенската версия на изродения Св. Валентин, когато от всеки мъж се очаква да изпълнява капризите на момичето/ жената до себе си.

В опит да издиря едни от най-интересните и непознати дами, посвещавам Март на срещите с Жени в "Мързеливите минути" - първата среща е с Мина, голямата муза на Яворов. Не знам защо, но от тяхната история ме побиват тръпки :)

Пламито "хейтър"... случва се

2011-03-05T22:43:00.008+02:00

На теория не понасям такива жалки експерименти... хейтър, камера мен, рисърч.

На практика теорията е скучна.

В превод - човек, който мрази де що види. Но понеже българският превод е твърде краен, безсрамно го заменям с мъгливото "хейтър". А мога ли да не призная, че звучи далеч по-модерно от нашенското "сърдитко Петко - празна му торбичката"?!

Може би е синдром на настъпилите 24 години. Може би е синдром на отминалия 14-и февруари. Може и да е синдром на наближаващия 8-и март...

... но от известно време усещам буквално физическа непоносимост към всякаква форма на клиширана романтика, преливаща от филми, списания и ТВ. Дори вече ми се заформя в главата примерен списък с "жестове", които биха си изпросили дранване по главата:

- изненадващо "Море от любов"... нали се сещате - Наталия скрива шпионката, звънва на вратата, вие подскачате от радост, че пицата най-после е дошла и правите грешката да отворите. Минути по-късно, от монитора Той ви казва "Пиле/ жабче/ пате/ змийче и т.н.", а вие си съскате наум колко мразите да ви говори като на бебе. Още минути по-късно се очаква внезапно да се излекувате от хроничната си ненавист към камери и да говорите с жар и плам за връзката си, докато в главата ви се върти само едно "всички ще ме гледат по скъсан розов анцуг"... примерно;

- и като сме подхванали медийната тема - предложение за брак в студиото на "Море от любов", докато Силвия Кацарова пее "Минава, големият кораб минава", а вие си мислите как и вашите шансове за отказ отминават... без коментар;

- а сега нещо далеч по-тривиално... вечеря на свещи, червено вино и нищо друго... изтръпвам. Ужасно е - никакъв психарски филм за отвличане на вниманието, никаква лимонада за аромат, даже и никакви интересни теми за разговор (да речем световната конспирация), освен "Аууу какви сини очи имаш!";

- 8-и март, някъде сутринта. Буди ви огромен букет рози. За момент се чувствате част от извратената шега на Дейвид Линч и Стивън Кинг, които са се затъжили за вашата ужасена физиономия. След като премигвате, забелязвате, че Той е някъде там отдолу. Казва ви, че са... да речем 160 - от толкова дни се познавате. Какво ще си помислите? А: Уаууу, хванала съм си принца на бял кон! Б: 160 рози по 2 лв. парчето... хм, а защо каза, че нямаме пари да отскочим до съседния град за един ден?! В: По дяволите, имаме ли изобщо ваза?! Г: Колко бодли има в 160 рози на куп и ще ми остане ли някаква кръв? Е, какво ще ви мине през ума? Ама честно.

Чувствам се лоша. Както споменах по-горе, "сърдитко Петко - празна му торбичката". Та и аз така. Който се изприщва от романтика, няма и да я види.

А този надпис... ей там в ляво... беше едно от малкото неща през последните седмици, което ми се стори умилително-недразнещо. Може да съм хейтър, но все още ми се привиждат любовни послания почти навсякъде. "Да си тръгнем заедно".

Поздрав с нещо любовно-хейтърско.

Ден за почистване...

2011-03-03T13:04:00.011+02:00

... на паяжините, оплетени около усещането ни за гордост.

Може първо да изникне само един Москвич... за бутане...

... някоя забравена изгоряла крушка...

... или ядосана улична котка.

Нищо. Да метнем една шарена черга на всичко...

... и смело и безразсъдно да Празнуваме. Защото много неща си струват наздравицата (и гордостта). Честит празник :)

She's only happy in the sun

2011-03-02T12:23:00.004+02:00

Започвам да Го викам.

Първи крясък с Бен Харпър:

Разсмях го :)

2011-03-01T01:46:00.005+02:00

За черния дроб става въпрос.

По много прост, може би леко изтъркан начин, но... чалга текстовете действат безотказно.

Я купи ми, мили, кожено палто,
златна огьрлица и едно Пежо.
После на почивка ме прати в Хавай.
Ти недей да идваш, вярна ще сьм знай.

Припев:
Не, не искам рози, те са сьс бодли.
Ти нали не искаш да ме заболи?
И любовни думи ти не ми шепти.
Най-обичам, мили, шепот на пари.
Не, не искам рози, дай ми ги в пари.
Ще ти дам целувка, но не се глези
и любовни думи ти не ми шепти.
Най-обичам, мили, шепот на пари.

За още чалга откровения - щрак тук.

А на гугъла ми се появи мартеничка, което ми напомня... честита Баба Марта :)

Искам да си разсмея черния дроб. Идеи?

2011-02-27T19:10:00.006+02:00

Днес един гуру посъветва Джулия Робъртс да се усмихва всеки ден... с лицето си, с ума си, дори и с черния си дроб. Стори ми се изкушаваща мисъл.

Като цяло, гледам да се усмихвам, даже и да се смея. Но подозирам, че често през това време черният ми дроб спи. Та как ли да го събудя?

Очевидното предложение от снимката не ми е по вкуса. Макар че отново е мастика (цък), явно тази година ми е тръгнала така.

В духа на "малкото голямо четене", ето нещо "малко голямо" за четене -> цък.

На инат

2011-02-25T19:04:00.006+02:00

снегът не си отива

На инат
си мързелувам

Ще чакам мартенското слънце. Че това и то на инат е решило да мързелува.
Все пак, февруарските създания сме упорити.

Как се забавляват на австрийска земя?

2011-02-23T16:27:00.006+02:00

Много официално.

Със сервитьори, облечени в черно и бяло.

С гости, сложили поредния си костюм.

С гостенки, нагласени във вечерни рокли/ костюми.

С един дразнещо-екстравагантен гост - Любомир Милчев (Денди).

С шампанско, вина, безалкохолни и хапки с всевъзможни вкусотии.

С красиви мебели, картини и скулптури... за запълване на неловките паузи.

Този път успях да стигна без самолет. А мястото е посолството на Република Австрия в София.

След като се гмурнах в дълбоките води и май се оказах най-младият участник в конкурса за театрална пиеса "Да поговорим за границите" (цък), получих покана за официалното награждаване.

Един съвет - ако ви поканят в посолството в 19 часа, не се старайте да демонстрирате криворазбрана точност като подранявате с 20 минути. По-добре направете всичко възможно да закъснеете поне с половин час. В противен случай ще се наложи да се сблъскате с куп дилеми - да вляза ли в двора/ да не вляза ли; да отворя ли тази голяма врата/ да не я ли отворя; тук изобщо има ли някой/ няма ли; да отида ли още по-навътре/ да не отида ли. За щастие, преди да тръгна нагоре по стълбите и да нахълтам в някоя дипломатическа спалня случайно, ме посрещнаха.

Признавам си, беше вълнуващо. Кога друг път само около мен ще се въртят официално облечени мъже, за да ми "поемат" якето (и шала :)) и да ми сервират шампанско, докато аз си стоя сама в "салона", поседнала на автентичен австрийски диван?!

Събота вечер - време за подвизи?

2011-02-20T12:28:00.007+02:00

Мне.

М-не.

Интересна нова дума.

Събота вечер - време за филми.

М-не само.

Събота вечер - време за "класики".

М-не точно.

Събота вечер - време за подтискащи(цък) стари(цък на квадрат) филми.

М-да.

Неделя ранна сутрин - време за трудно заспиване.

М-кофти-е-да-ти-пее-лаптопът-на-ухо-в-3.

Неделя по обяд - време за равносметка.

М-колко-ми-се-спи.

Ако имам късмет, след 40-45 години събота вечер ще бъде време за разходка с Дядото и Кучето.

"Баща и 3/4" е...

2011-02-18T16:38:00.004+02:00

... една много забавна книжка, която последно взех от библиотеката. Романът на английския журналист Дейв Хил е нещо като мъжки "чиклит" или както там са го определили скучаещите с титла. Нещо като "Дневникът на Бриджит Джоунс", но с малката уговорка, че разсмива Джоузеф Стоун - току що зарязан от съпругата си художник-домакин, който остава сам с трите си малки деца.

Изобщо да не ви пука, че не е Достоевски или Пруст. Твърде е студено и мрачно навън, за да снобеем.

Тези дни, може би от скука, започнах да се чудя ако реша да пиша книга, каква да бъде. Дали нещо леко, забавно и абсолютно трогателно като "Баща и 3/4", дали нещо със замах а ла "Ана Каренина" (колко му е), или нещо романтично-ужасяващо в стила на Стивън Кинг, а може и нещо брилянтно криминално по стъпките на Агата Кристи. Общо взето, такива тревожни въпросителни се въртят през Февруари.

"И какво, Джоузеф Стоун? Сватбеният марш ще зазвучи в твоя чест. Винаги съм смятала, че не си падаш по сватби.

Аз също, представа си нямам защо. Мисля, че Карло имаше право, когато оприличи брачната институция на жилетка с цип: понякога е допотопна отживелица, каквато би облякъл само дядо ти, но друг път се издига на гребена на модната вълна."

Винаги съм харесвала жилетките с цип - топли и практични.

Фатално съм привлечена към...

2011-02-16T21:25:00.004+02:00

... току-що изпечения хляб в Пикадили. Искрено съжалявам, че правя безплатна реклама, но е ужасно вкусен. Топъл мек хляб, който те съблазнява щом го разчупиш и намажеш с лютеница, докато гледаш единствения сериал, който следиш по ТВ - "Забранена любов".

Иначе очевидно най-голямата новина е, че и двата самолета кацнаха благополучно, вече съм вкъщи и тази вечер се оформя третото празнуване на моите новопридобити 24 години. Повече за началото на пътуването тук - цък.

KeinOhrHasen

2011-02-08T13:40:00.005+02:00

или за красотата на несъвършенствата

Като да се бориш с липсата на кирилица и да благославяш онлайн кирилизатора, докато спешно подготвяш мотивационно писмо.

Но да си ужасно щастлив, защото си на почивка - с фотоапарат под ръка, картички в чантата и залепена усмивка от оня тип "може да не разбирам всичко, което ми казвате, но не ми пречи да ви се радвам".

Несъвършен, но симпатичен.

Като зайчето без уши от едноименния немски филм.

Преброяване на дивите зайци

2011-02-03T10:45:00.003+02:00

Откакто се помня, {моят} февруари винаги е бил пълен с приятни изненади. Тази година пристигна с внезапно пътешествие.

Още 43 часа и отлитам.

Един див заек по-малко. Но скоро ще се върне пак.

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш...

2011-02-01T13:08:00.005+02:00

... да затвориш неуморната си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."

Честит февруари.

Пожелайте си нещо тези дни.

Ще се сбъдне.

Обещавам :)

"Вземате ли Го за свое законно хоби...

2011-01-29T19:36:00.007+02:00

... да го обичате и практикувате в студ и жега, в богатство и в бедност, в радост и мъка, докато загубата на куките не ви раздели?"

"Да."

Това е. Официално съм облъчена от холивудските романтични филми и... имам ново хоби - плетенето. Ето го и първия резултат - шал (разбира се :)).

Ефектният вид, тип "мартеничка", дължа на факта, че червената прежда, с която започнах, открих в Шумен. След това тя своенравно реши да свърши, докато бях в Стара Загора. Колкото и да обикалях там, открих единствено бяла. Поука от историята - видя ли прежда, която ми харесва, ще купувам колкото мога повече :)

Давам подаръци или "Предай нататък"

2011-01-28T11:45:00.006+02:00

Ето каква е цялата работа: "Първите пет човека, които оставят коментар под тази публикация, ще получат в близките дни или месеци нещо направено от мен. На свой ред те трябва да предадат инициативата нататък, като публикуват в блога си подобен пост и всеки от тях да подари по нещо ръчно направено на още пет човека до края на 2011г." (копи/ пейст от Онди)

Както вече споменах, 2011 съм си я нарочила за годината на първите пъти. Затова смело коментирайте, а аз ще сбъдна една моя мечта да отпразнувам за първи път рождения си ден, като раздавам подаръци :)

"Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкият принц, е астероид Б-612." Екзюпери, "Малкият принц" ;)

Знаете ли какво е Б-612?

2011-01-27T13:13:00.004+02:00

Освен името на пилотното парче от (дългоочаквания) албум на старозагорската група No Recharge.

дори Стивън Кинг е романтик и мечтател

2011-01-25T20:55:00.004+02:00

защо аз да не съм?

почти 1987 причини да обичате 1987 година -> тук

Никой не вярва на съновници, нали?

2011-01-24T13:27:00.005+02:00

След като от известно време в сънищата ми се появява един и същ (котешки) момент, полюбопитствах да видя какво може да значи.

"Да сънуваш как животно се превръща в човек или обратно, е предсказание за големи неприятности, за сбъдване на най-лошите ти страхове."

Ок, приемаме, че съновниците са измама.

"Някакъв мечтател..." (без букет с цветя)

Времето започна да се приготвя за рождения ми ден и днес заваля (и при нас) сняг.

Детските мечти са, за да се сбъдват

2011-01-22T14:10:00.005+02:00

Била съм в първи клас, когато (кой знае защо) са ми подарили кулинарната книга "Руска трапеза". Много обичах да гледам страниците със снимки и да си казвам, че един ще направя точно такъв варен език (и досега ми изглежда много красив на снимката) или рибена солянка с разтегаи, или пирожки с гъби, или "пожарските" кюфтета (аз им виках пожарникарските кюфтета), или (разбира се) блини с хайвер, или "курник", или плодов мус...

Всички ще ги опитам. Важното е, че началото се постави днес. С борш.

На практика това е вкусна и лесна супа със задължителните червено цвекло, зеле, 1 супена лъжица оцет и 1 супена лъжица захар. От там нататък всеки готвач добавя, каквото пожелае. Аз си го докарах абсолютно постен - с лук, моркови, домати и чесън (и дафинов лист за аромат). За допълнителен разкош се сервира с малко сметана и магданоз. Аз нямах нито сметана, нито магданоз, но пак си ми беше разкошно.

Любопитно

Въпреки че не е традиционно руско хапване (идва от Украйна), боршът толкова се усладил, че хората започнали да го ядат почти при всяко хранене. Смята се, че от там произлиза думата "переборшчить" или "да прекаля с нещо" :)

Просветна ми!

2011-01-19T10:43:00.004+02:00

Аз съм от онези досадни хора, които щом гледат филм и попаднат на артист, който им е бегло познат, не могат да си намерят място, докато не открият кой е и къде са го виждали. И наистина имам това предвид - каквото и да се случва около мен, аз ще мисля само за това кой беше този човек. В зората на любознателния си живот се ровех из 6-те тома на домашната ни енциклопедия, където по принцип има какво ли не, но рядко това, което ми трябва, затова прибягвах до купищата стари вестници и списания. За щастие по някое време открих интернет, после гугъл, а след това и imdb.com и си спестих доста мъки.

Принципът е аналогичен и щом чуя позната песен по радиото. След три дена човъркане на мозъка (и чак днес човъркане на гугъл и ютуб) открих групата, която преди около 13 години бях убедена, че никога няма да забравя. No Mercy са останали в пред-тийн спомените ми като "най-танцувалната" момчешка банда. Техният голям хит тогава (цък) беше голям хит и на едно училищно тържество, когато незнайно защо повечето момичета от випуска бяхме решили да се излагаме като танцуваме... Нашата групичка подскачахме на един друг хит (цък) и може би затова все още мога да слушам No Mercy, но пък не понасям Spice Girls :)

Както и да е, ето я и мозъкочовъркащата песен от радиото.

Нарочих тази година

2011-01-17T19:43:00.006+02:00

да бъде годината на Първите Опити.

Засега направих първия си опит да играя шах, първия си опит да пия чай от борови връхчета (ммм ароматно), първи опит да потърся в Стара Загора червена прежда за неповторимия ми шал, първи (успешен) опит за целувка в Ямбол и първи кадър на каруца на фона на залез слънце.

А е едва средата на януари.

Хаотично

2011-01-12T09:13:00.005+02:00

Чаят ми от бял равнец тъкмо свърши. Беше ужасно горчив и ужасно ми хареса. Не обичам сладък чай. Освен ако не е с мед и лимонче.

Както и да е, дотук с реда.

Старая се да напиша нещо хаотично. Много разхвърляно, като снимката от преди два дена.

След като милият ми издъхващ фотоапарат прави толкова симпатични снимки, колко ли по-симпатични ще може да сътвори онзи, който съм си обещала да купя до края на 2011?

Не ме бива да съм хаотична. В главата ми е пълно с подредени чекмеджета. Поне опитах.

Яжте много мед!

(докато слушате музика - цък, и четете - цък на квадрат)

Егоист vs. "Добър пациент"

2011-01-06T22:35:00.006+02:00

Според едно мое, не много трудоемко проучване, когато човек се чувства в перфектно здраве и реши да се поглези по никое време, преминава в графата "егоистично същество, забравило да поглези някой друг". Обаче нещата се променят в момента, в който, покрай хремата и досадната кашлица, изгуби гласа си и започне да ръмжи като гладна мечка. Тогава го потупват енергично по главата (със заканата "само посмей да ми кихнеш в лицето!") и със заповеден тон му казват да си почива, да си чете нещо, да си гледа кротко и спокойно ТВ, да се топли под родопското одеало, да си хапва супичките и т.н. А е отказал, а са му се скарали! И така мързелът по никое време го превръща в "добър пациент".

Признавам си, вчера и днес значително се постарах да не ми се скарат. Присламчих се в един от най-любимите ми фотьойли, зачетох се в коледния си подарък, правих си почивки с "Чип и Дейл", играх на една от 5-те компютърни игри, които някога съм играла, и, разбира се, писах каквото ми мине през ума във фейсбук и из "блогпространството". За разкош измислих ново лекарство - близваш мед, пийваш ракия на екс и лапваш лимончето.

Любовта е лудост

2011-01-04T20:55:00.006+02:00

Не знам по какъв друг начин да си обясня подобни снимки.

Иначе си подсмърчам в Стара Загора, разтварям упсарини, гълтам витамини и се разтушавам с обновяване на блога - тук и тук. Толкова внимавах как ще изпратя 2010, че в крайна сметка се разболях точно в първия ден на 2011. Пфу!

Заешко задушено за Нова Година?

2010-12-28T23:12:00.004+02:00

Ммм вкусно, но лоша идея. Освен ако някой не гори от желание да излапа целогодишния си късмет за десет-петнайсет минути. Причината - според китайския хороскоп 2011 е годината на (белия) Заек.

Може би защото малко хора си отглеждат зайче (за некулинарни цели), китайците са сложили и Котката като "покровител" на идващите месеци. Има ли нужда да напомням - котешко задушено за Нова Година... също лоша идея.

Ако някой обаче е твърдо решен 2011 най-после да бъде Годината, в която всичко да му върви по... заешко, добре задушено с лук, моркови, гъби и дафинов лист... то звездите (made in China) съветват следното за новогодишното парти:

-> притежателите на котка да не я скътават сама в ъгъла, а да й отредят най-удобното и любимо място и заедно да си празнуват в полунощ;

-> Притежатели, в никакъв случай не се карайте на котето си, дори и да събори пълната купа с руска салата, за която цялото семейство задружно сте рязали картофи, краставички и салами часове наред;

-> добре е на масата да има риба и сметана - любимите лакомства на котката;

-> точно в полунощ котето трябва да се погали - в замяна 2011 ще донесе нежни чувства и любов.

На кратко, дръжте се с котката си така, както искате да се отнесе с вас Новата Година. А тези, които си нямаме коте, май трябва да се замислим за благотворителна акция "Вземи и глези улично коте в новогодишната нощ".

И последен китайски съвет: черното не е цветът на Вашия празничен тоалет. Разковничето е в комбинацията от оранжево, бяло и сиво, защото трицветното коте символизира късмет.

Ако прасчо можеше да говори...

2010-12-26T21:26:00.004+02:00

... щеше да ме посъветва да не пия мастика.

С други думи: направихме си Весела Коледа-та в Шумен. Хайде честито ни на всички празнични отличници!

И ако прасчо можеше да говори, сигурно щеше да ни попита защо го оставихме (време за реклама) в Кауфланд, за да грабнем едно охранено пиле. Виновни сме. Затова мълчим. Прасчо също.

(трябваше да се похваля - на гости в блога Библиотеката - цък)

Край с коледните песни. (първи) Пиянски поздрав с опита на Камерън Диаз да пее.

Когато Коледа е навсякъде...

2010-12-21T13:59:00.006+02:00

... най-добре да се пуснеш по течението.

И да си сложиш празнични рога и уши.

Просто за майтап.

(и да внимаваш над тигана, докато готвиш с тях :))

Моля, ако по някакъв начин ви е станало малко по-празнично, не настоявам за коментар, а само да ми посветите една голяма усмивка. Малко по-широка, още малко по-широка... браво :)

Шести празничен поздрав с Christmas is all around me, кавърът от Love Actually

Задача с две неизвестни

2010-12-16T21:01:00.005+02:00

Ако при сантиметър сняг влакът има 10 минути закъснение, колко сантиметра ще бъде снегът утре и колко закъснението?

Утре ще разбера.

Пети празничен поздрав с любимите ми Eagles и песента "Please Come Home For Christmas"

Коледните ми спомени...

2010-12-14T22:37:00.004+02:00

... се търкалят из Шумен, останали във времето, когато беше горещо, защото имаше парно...

когато се събирахме всички да празнуваме...

(внимание PETA да не чете) когато си имахме "домашно" заколено прасенце...

когато поставяхме първата хапка от питката на Бъдни вечер под възглавницата, за да сънуваме "бъдещия жених"...

когато гледах библейския филм по Канал 1...

когато обикаляхме на групички по улиците на Шумен в търсене на подаръци един за друг... и винаги се засичахме :D

когато получих "Без дом" на Хектор Мало и татко ми я четеше

и, не на последно място, когато вечер ме слагаха да спя на земята... защото бяхме много хора и... защото имаше парно и беше горещо :)

(така се случва, когато снимаш първия натрупал сняг през прозореца на влака)

Четвърти празничен поздрав със Somewhere in my Memory, саундтрак от филмчето "Сам вкъщи"

Виртуалните промени - началото на...

2010-12-13T17:52:00.003+02:00

... подготовката за една реална красива Коледа.

Трети празничен поздрав с Боб Дилън.

И каква я свърши?

2010-12-07T23:03:00.005+02:00

Никаква. От новогодишните желания останаха само сенките на декемврийските намерения. Поредната почти пропиляна година.

Втори предколеден поздрав с Джон Ленън (разбира се)... минути преди 8-и декември. Ще си помълча в негова памет, докато слушам.

Коледната работилница отвори врати

2010-12-02T11:15:00.005+02:00

Като типично миньонче, не е проблем да мина за някое от джуджетата на дядо Коледа. Е, засега не майсторя играчки, но...

Последен шанс да си пожелаеш картичка, която да те "изненада" в пощенската кутия около Коледа. Nezzo, Лени, Онди и Baby вече попаднаха в списъка на добрите деца :)

Първи празничен поздрав:

Дама зад борда

2010-11-30T09:50:00.006+02:00

Нещо такова ми мина през ума тази сутрин, след като ми изгърмя крушката на мега високата лампа в новата квартира в София. Разбира се, не е като да не го очаквах (цък).

Класическа ситуация, в която присъствието на мъж е добре дошло. И понеже, за добро или не чак толкова... добро, не живея в очарователен филм от 60-те, се наложи да се справя сама. В случай, че някой сън не го лови в очакване да разбере как "преборих" този неприятен момент (да, мамо, знам, че четеш ;)) - информация за "дами, изпаднали зад борда" цък.