Есента вече отваря своите куфари...

Нищо друго,
нищо повече:
притихнал дъжд,
припламнал изгрев.
Розово облаче
над сънния хребет.
Отвесни борове.
Разперена птица.
Не е странно,
че се обичаме
в това
дъждовно разсъмване.
И нашата любов
изглежда е такава -
есенно слънце
в кукувича прежда.


Георги Константинов