"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 21 октомври 2016 г.

"Обичам те"

Когато Мая започна да повтаря всичко, което чуе,

разбира се,

я пробвахме с думи,

като

бахур, прахосмукачка, трактор (на което тя му вика просто "татко").

След това минахме на

"Майче, кажи "Рачо реже риба".

И до сега всеки ден я чувам да си повтаря поне по веднъж

"Ачо еже иииба!"

По-късно решихме да я пробваме с

"Обичам те",

"Обичам те, тати",

"Обичам те, мамо".

И,

разбира се,

пълно мълчание :)

Докато преди седмица... или две,

не каза

"Бичам те, Ади!"

Първото обяснение в любов беше към Ради.

А преди няколко дни се престраши да го каже и на мен.

Сега вече го раздава смело.

Като днес -

денят, който ще остане в семейната ни история като

Петъкът,

в който Мая и Ради основно разхвърлиха целия апартамент.

Кулминацията настъпи по време на традиционната борба за следобеден сън.

В един момент

просто вдигнах ръце от тях,

седнах на леглото и

се разплаках.

Мая се спря, дойде до мен, целуна ме и каза

"Много те обичам, мамо".

Аз се успокоих, усмихнах, видях светлината в тунела,

особено след като и Ради се обърна да ми се усмихне...

и само след секунда се върнаха в изходна позиция.

***
Два часа по-късно Ради заспа.

Още един час по-късно Мая каза, че иска да спи.

Легна в спалнята, гушна ме, целуна ме по бузата и ми вика

"Обичам те, мамо".

После грабна мечока и започна да му пее, вика, говори и т.н.

Накрая

"Айде, игаем, мамо".

Ради се събуди.

Апартаментът е все така основно разхвърлен.

Нищо.

Скоро Вили ще се прибере и всички ще излезем навън.

За час-два ще забравим, че после ни чака цяла нощ подреждане и чистене.

Важното, че всички се обичаме.