"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Бойко Борисов в библиотека?

И не коя да е, ами нашата.

След като сутринта дойде новината, че ще идва утре, стой и гледай как се работи... като за последно. Бюрото ми се отрупа и, колкото и да обичам книги, признавам, че в един момент ми писна от тях :)


Хубаво ще е всеки ден да се чуват такива новини, че всичко да си идва на мястото.

Да видим какво ще ни отреже, г-н Борисов. Ако изобщо дойде.

На тръгване слухът беше, че ще се появи по някое време другата седмица...

събота, 26 януари 2013 г.

И агенциите за недвижими имоти трябва да се изхранват, нали?

Нищо, че пълнят сайтовете си с изрази като едностайни мезонети, тавански помещения на партера, обзаведени необзаведени жилища, апартаменти в центъра на Варна... които се намират в КК Златни пясъци и т.н.

Нищо, че оставят на сайтовете си опции за онлайн обратна връзка и после не изпращат никакъв отговор.

Нищо, че на сайтовете им се вижда това:
(*това е подбрано от първите 3 страници с обяви, при това само на една агенция)

38 кв.м, 3-ти ет., Чудестна и уютна квартира в близост до гимназийте.

добре почистен и слънчев апартамент, подходящ за двоика или сам човек!

слънчев и свеж апартамент на комуникативно и спокоино място

Предлагаме на вашето внимание 2-стаен апартамент в района на Техническич уневерситет

Предлагаме на ващето внимание ,напълно обзаведен апартамент

Предлагаме на вашато внимание,двустаен обзаведен апартамент в района на колхозниа пазар

Наптлно обзаведен и освежен апартамент.Апатаментът се намира в непосредстена билзост
  
предлага ме на вашето внимание апартаментв идеалниа център на морската столица.Имотът располага с всички ел.уреди и е напълно функционален.

Имам сблъсък на ценности. Ако агенция, която демонстрира неграмотност, намери идеалното жилище, дали да се възползвам и да я поощря с комисионна?


сряда, 23 януари 2013 г.

Казусът "звездичка"

Сагата с договорите за авторските права продължава. И става все по-абсурдна. Разбира се.

Последната находка са 2 липсващи звездички в договорите, в следствие на което се появява недоразумението, че трябва да плащаме двойно повече.

Да видим сега дали ще настояваме за нови договори по пощата... за трети път.



И като говорим за звезди, тази вечер си посветихме на Guess Who's Coming To Dinner. Обожавам филмите от 60-те.

(Това е един от редките случаи, в които снимката не е моя (или свалена от моя фотоапарат). Но пък ококореният кадър е свалян на моя лаптоп, така че си запзвам правата.)

неделя, 20 януари 2013 г.

Когато нещо ще се случи

Преди 3 часа започнах да пиша нещо съвсем различно. За работа, за планирането на годишните отпуски, за последната седмица на 25 години... Всъщност беше тъпо.

Прекъснах, защото булгурът (с чесън, гъби и кисели краставички) за лозовите ми сърмички щеше да загори. После започнах да навивам един-милион-без-няколко-сърмички... отидоха да се пекат, а ние гледахме Алвин и катеричоците... втора част. Преди малко се уверихме колко ме бива да правя сърмички... или просто си беше късметът на начинаещия... и се върнах към блога.

В края на тъпия текст се бяха появили 2 нови думи. Изтрих всичко.

Защото се сетих всъщност за какво ми се пише.

Нещо ще се случи. Усещам го. Както всяка година преди рождения ми ден. Може би ще бъде нов (втори) дом, а може и нещо друго. Но нещо е на път да се случи. И е далеч по-вълнуващо от работата, планирането на годишната отпуска и последната седмица на 25.

(А днес, някъде към 12:15, на ул. "Селиолу" във Варна замириса на пролет.)

понеделник, 14 януари 2013 г.

И ритникЪТ на Деня отиде при...

... колата на идиота, който реши да спре пред стълбите на входа. При това, явно под внимателно обмислен и изчислен ъгъл, така че да го делят няколко сантиметра от съседната кола.

Ако не ме беше заболял пръстът на крака, щях да ритна и втората, която пък беше спряла на няколко сантиметра от третата... така че и при най-добро желание да не може да мине същество с нормални човешки размери.

В крайна сметка, газихме в калната градинка отстрани, за да стигнем до входа.

Повече от час по-късно - колите си стоят така. Защото не е модерно да се помисли за майките с колички или хората, които се придвижват по-трудно, нали?



четвъртък, 10 януари 2013 г.

Късметът на начинаещия

Помните ли как ви се похвалих с първите си получени договори за авторски права (цък)?

Вече мина повече от месец и междувременно нещата тромаво и упорито решиха да се закучват. След като ги изчетох и открих, че имаме съвсем наближаващ краен срок, минаха през официален преводач и аха да стигнат до юрист, открихме грешка. Още на първата страница. След впечатляващо бърза реакция от страна на издателството в Ню Йорк (само след час), вече разполагах с коригирана версия на заветната първа страница. Бях на едно принтиране разстояние от окончателния вариант на документите за подпис.

Едно принтиране разстояние...

... което, разбира се, реши да се закучи. Защото купищата ни 80-грамова хартия А4 не съвпадна с тяхната 100-и-не-знам-си-колко-грамова хартия със стандартните за тях размери 8 1/2 х 11 инча. След известно обикаляне по хора и етажи... обмисляне на план за следработно отскачане до Office 1, хартията се намери. Страницата прилежно се отряза с незабележимо тъпа ножица до заветния формат US Letter. Дори се принтира. Бях на едно заменяне разстояние от окончателния вариант на документите за подпис.

Едно разменяне разстояние...

... което, съвсем естествено, се закучи. Защото се оказа, че и другите страници драстично се разминават. Един следобяд e-mail-и, за да се установи, че издателството (кой знае как) тотално е объркало единия договор. И сега ще чакам да пристигне нов по пощата.

Слава богу, че хората там си проверяват нон стоп e-mail-ите :D


неделя, 6 януари 2013 г.

Празниците минаха и...

... се сетих какви геройски обещания си отправях (супер тържествено наум) средата на декември:

през новата година ЩЕ се отбия при личната лекарка (при която последно ходих за извинителни бележки за училище в 12-и клас...) да я разпитам за онези "задължителни" годишни профилактични прегледи;

през новата година ЩЕ си сменя безумно неикономичния тарифен план към Виваком и ще спра да плащам за 2 карти, при положение, че едната вече и не знам в кое чекмедже е завряна от 3-4 години;

през новата година ЩЕ започна да следя какви пари имам, ще спра да ги забравям по джобове и чанти и... нещо изключително революционно - ще започна да си записвам разходите... да има някаква полза от икономическото образование;

през новата година ЩЕ си намеря идеалния личен зъболекар, който няма да има бръмчащи машини и ще ме упоява още от вратата;

през новата година ЩЕ ЩЕ ЩЕ тичам в Морската... някъде между закуската/ работата и вечерята; (което ми напомня, че трябва да си купя нови маратонки)

Та празниците минаха

Обещания... к'во?!

Мислех си да си обещая през 2013 да се изнеса в някоя изгодна квартира (напр. в някой от модерните "едностайни мезонети" или "тавани на партера"). За момента ме спират сметките за ток, които са ми голям Х.

В духа на новата 2013, я да ви питам... всеки е свободен да се включи... свободни сте и да си мълчите... или да ми отговорите, когато ме видите... 

... имате ли си втори, допълнителен източник на доходи? Какъв е той и как си го намерихте?


Хайде ЗА много години! И ЗА още много любими снимки с някаква абсурдна психо настройка!