"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Дългоочакваният номер 1114

Бебе Ради се роди в неделя, 20-и септември 2015, в 13:45.

Малко след това една жена ми донесе две гривнички, за да сравня номерата.

После първата се оказа завързана за моята ръка, а другата - за вратлето на бебешока.

Кръстиха Радина с кодовото име 1114.



А аз си мислех, че няма как да я объркам, защото виждах копие на новородената Мая :)

Но приликите не свършват до тук.

Оказа се, че и двете госпожици имат склонност така фино да си играят с нервите на мама... когато става въпрос за появата им.

Ден след ден, въпреки нашите усилия, окуражителни думи и т.н., Мая упорито си изкача деня на термина.

Затова и бях сравнително спокойна, че липсват каквито и да е признаци Радина да излезе.

Все пак, в деня преди термина решихме да си направим една дълга разходка. На прибиране вечерта минахме да напазаруваме за вечеря... плюс разни глезотии като шоколад и ядки по случай финалната ми бременна нощ. Последните бяха купени с мисълта "Дано Ради ми позволи да ги хапна преди да се появи..."

Е, позволи ми.

Мина нощта. Дойде денят на термина, 14-и септември, и нищо.

Последва една странна седмица, в която започна да ми става неудобно да отговарям "Ами... нищо не ме боли".

Ден след ден в очакване на контракции... и не просто контракции, а... както каза полузаспалият доктор, при който попаднахме при първата фалшива тревога около раждането на Мая: "Ако не ми се превиваш от болка, хич и не идвай".

И така, минаха дни на тревожно затишие, докато не дойде сряда вечерта. Появиха се нещо-като-контракции. Цяла нощ. Но от болка така и не се превих, така че беше немислимо да ходя пак да будя доктора :) Докато правихме все пак някакви опити да засичаме към 3 ч., Мая се събуди. И реши, че й се играе. Циркът беше пълен... хем се смеем, за да не я стреснем, хем се чудя дали не е време да почна да пъшкам и охкам. Не беше. Към 6 ч. заспах.

В четвъртък продължихме с големите разходки... плюс бонус - обходихме всички подлези и други стълби, за които се сетихме. Нищо.

След две осуетени влизания в болница за "фалшиво стартиране на раждане", последната дата беше в неделя, 20-и. И, както каза докторът, "Този път не си и помисляй да дойдеш без багаж".

В събота беше последният ни шанс да подсетим Ради.

Прибягнахме да последната отчаяна мярка - отидохме да видим делфините. Не знам какво си говореха, но Ради не спря да се мята в корема. Докато се приберем до вкъщи, контракциите започнаха.

Успокоихме се, че Ради сама си избра деня, 20-и септември :)


петък, 11 септември 2015 г.

Мая вдъхва кураж на бебе Ради

Седнала съм днес на масата в кухнята.

Мая идва при мен ухилена.

Дръпна ме за роклята да се наведа към нея.

Щом се доближих, започна да гали коремчето, където е "Мо".

Така вика Мая на бебето.

Питам я:

- Мая, беше ли страшно като се раждаше?

Поглежда ме, вади си най-широката усмивка и отговаря:

- Не!

После избяга да играе.

Кака Мая на 8 часа

събота, 5 септември 2015 г.

в очакване на бебе Ради

докато чакаме бъдещата г-ца бебе да подаде носле навън, отмятаме точките от списъците в 2 различни тефтера

една от първите по-мащабни задачи беше да измислим къде ще съберем нарастващите купчинки дрехи на Мая + тези на бебе Ради. първата идея беше да вземем скрин. след като обиколихме по-големите мебелни магазини, се оказа, че скриновете са масивни, заемат място, но в крайна сметка не побират толкова много. и така, докато купувахме други дреболии, импулсивно взехме един гардероб от плат. засега събрахме всичко. а има и още място за трупане на кутии, пълни с дрехи.



следващата ни цел беше да измислим къде ще спи бебе Ради. оказа се, че във Варна магазините с бебешки мебели се броят на пръсти. а всъщност може да е само един, защото навсякъде се натъквахме на абсолютно еднакви легла. никое от тях не ни устройваше, защото всички бяха твърде големи за ограниченото място, което сме замислили засега. за наш късмет, мама откри онлайн кошчето, което ще ни свърши чудесна работа първоначално. Мая се погрижи да постави вътре играчки за бебе Ради, с които от време на време си играе и тя... каки - какво да ги правиш :)




другото предизвикателство беше да открием количка за 1 по-голямо и 1 по-малко бебе... т.е. количка за породени деца. разбира се, в нито един магазин във Варна такава не може да се намери. само на едно място се оказа, че имат... нищо, че е за близнаци, пак щяла да ни върши работа. хм, ами не точно. отново онлайн, открихме тази, която сякаш отговаря на всичките ни критерии. единственият недостатък е, че няма как да я видим на живо... освен ако не отидем четиримата на разходка до София... тъкмо ще спазим традицията с Мая - да присъства на избирането на собствената си количка.

остават разни други дреболии... като купуване на още дрешки за Ради, приготвяне на багажа за болницата и т.н. но имаме още цели 9 дни до термина :)