"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 10 септември 2013 г.

Историята за Касиерката от опашката за ток

Случи се днес.

В ден, когато през главата ми минаха за пореден път разни мисли за хода на събитията, нещата, които се случват, решенията, които вземам, смелостта (а и дисциплината, че и организацията), които може би не ми достигат и т.н.

Та в един такъв ден...

който можеше да остане в никому ненужната история единствено с репликата:

"Познаваш ли друго момиче, което си носи леща в чантата?"

(по повод факта, че тази сутрин си пъхнах кутията с обяд - леща, в супер-марковата-ми-чанта-от-мола)

... се случи нещо интересно.

След работа се разходих с мама до пазара, за да плати сметката за ток. Разбира се, имаше опашка. В опит да бъда практична и организирана, оставих мама да чака и обиколих пазара... в търсене на пащърнак. Няма бе! Никъде няма пащърнак. А от няколко седмици си умирам за супа с картофи и пащърнак. Моля, ако някой знае къде има, веднага да сигнализира на най-близкия ми имейл/ фейсбук и т.н.!

Върнах се. Почти нещастна, без пащърнак. Редът на мама беше дошъл. Застанах до нея на касата. На фона на цялата опашка зад нас, някъде в края на работното време, неизвестната тъмнокоса касиерка на средна възраст се спря и ме погледна. После от нищото изтърси "красиво създание".

И се замислих за точно 3 неща:

колко ли съм красива сутрин... когато например косата ми още не е чак толкова рошава (но пък понякога дрехите ми са по-намачкани... все още неизправени от носенето през деня)?

колко ли е била преуморена Касиерката от опашката за ток?

какво толкова не харесват хората в обслужването в България?

Не, няма да споря с нея. Пък. Но ще подчертая с три виртуални черти - замисляйте се какво казвате на хората. Защото те обръщат внимание, впечатляват се и помнят.

А е идейно да оправите деня на някой. Ако това помага - да речем, че е модерно.