За Париж и Френския Макарон

***
Във вторник сготвих супа с първата за сезона прясна коприва. За да ядем заедно с Мая, добавих накрая само жълтъците на 2 яйца. И тъй в хладилника останаха два белтъка. Гугъл ме посъветва да изчакам ден-два-три и да направя от тях прочутите френски макарони.

***
Преди година и половина, още преди Мая да стане госпожица бебе и все още си беше само миниатюрна Точица, с Вили се разходихме с кола до Йена в Германия, а от там сменихме 4 влака до Париж. Всички романтични представи а-ла-Рататуй за града се изпариха още от гарата, когато ни посрещнаха полицаи с автомати. Докато вървяхме към квартирата, оглеждахме французите и осъзнахме, че, предвид тена им а-ла-много-черен-шоколад, явно детството им е минало доста по на юг от Париж. Може би цялата ромнатика на града беше събрана в квартирата. Банята/ тоалетната беше без врата, а със завеса, предразполагаща към бързо сближаване, а пружините на разтегателния диван, на който спяхме, изнасяха цели симфонии при всяко помръдване. Хубава квартира беше :) Нищо, че нямахме гледка, защото пред прозореца ни имаше скеле.

***
Три дена се шматкахме само и единствено пешеходно из града. Почти станахме парижани - научихме се да пресичаме само на червено, носихме си черните очила, не ах-кахме пред Айфеловата кула и не се наредихме на огромната опашка, за да се качим... вместо това си купихме бира и седнахме на поляната пред нея... кеф.

 ***
Обаче... не бяхме съвсем парижани. Спирахме се пред почти всяка сладкарница, снимахме витрините с шоколад, снимахме и цените по витрините на Шанел и компания. Взехме си дозата романтика от града и си имахме истинско предложение за брак край Сена. Снимахме почти всяка булка, която минеше край нас. И вече знам - да си със сватбена рокля в Париж е най-изтърканото неща на света и само на туристите им прави впечатление. По-добре бъди атракция насред Каспичан.

***
Сега вече да си дойдем на думата за френския макарон. Бяхме решили, че в Париж е задължително да вървим пеша, да пием вино, да хапнем поне веднъж в истински френски ресторант (финансово веднъж се оказа напълно достатъчно), да закусваме с кроасани и, разбира се, да опитаме прословутия френски макарон.

Първият ден, в който се разхождахме, от всяка втора витрина ни се хилеха различни по големина и цвят макарони. Понеже бяхме чували, че са... ухааа уляляля и т.н.... а бройката беше между 2 и 5 евро... решихме, че трябва да намерим идеалният и най-вкусен парижки макарон. От много търсене взе, че стана 3-ят ден. И миниатюрната тогава Мая реши да напомни за себе си. В резултат се оказа, че от раз вече не мога да търпя сладникавия вкус на кроасаните, всички аромати на подправки, които се носеха от всяка улица и... общо взето, мечтаех не за макарони, а за филия с лютеница и сирене.

Така си останахме без макарон.

До днес :)

***
Тръгнах да се подготвям по рецепта от тук - цък. Вили ми донесе шамфъстък... който, след като обелих... и похапнахме уж малко... се оказа по-малко и от половината в рецептата. В опит за импровизация извадих от шкафа полупълния пакет със сурови-бадеми-от-не-знам-си-кога. Пак не улучих грамажа... с някакви си 30-на грама по-малко, но пък се успокоих, че и яйцата ми бяха мънички и може би белтъците не отговаряха на изискванията за тегло...

След като Мая си взе обедната дрямка, се захванах да мисля как да смеля ядките толкова фино, че да приличат на брашно. Грабнах любимата си жълта орехомелачка. С шамфъстъка нямаше проблем. Бадемите обаче... я счупиха. Тъжно. И чак тогава се сетих, че към пасатора имаше нещо като блендер. Ползвах го за първи път. Стана. Е, не го докарах чак до брашно, но пък Мая толкова се разстрои от шума, че се наложи всичко да става много бързо.

Докато макароните се пекоха, направих крема за слепване... от крема сирене, 4 разтопени шоколадови бонбона и умерено количество бейлис... който извадих от скритите си запаси с алкохол... за кулинарни цели де :)

Междувременно, докато проучвах френския макарон, попаднах тук. И се оказа, че... ако това моето е френски макарон, то аз съм мома французойка.

Открий милионите разлики...

На вкус обаче си е супер.
Минус пресятото фино бадемово брашно.
Минус сладкарските бои (но пък аз сложих какао за цвят).
Минус шприцованите кръгчета.

"Пакост или лакомство" и БДЖ

Преди няколко дни... към 22 ч. по някоя от телевизиите даваха филм, който така и не можах да разбера ужаси ли беше или брутална черна комедия. С две думи - по Хелоуин в някакво градче разни хора увисваха мъртви по колове в дворовете, част от страховитите декори, някакви деца ги убиваха, за да ги направят на фенери... и подобни идиотщини. Гледах около половин час.

Филмът се казваше "Пакост или лакомство".

Все за него се сещам, докато слушам тези дни новините за продължаващото съсипване на БДЖ. Криво ми е, не само, защото обожавам да пътувам с влак. Това е поредната гигантска глупост, която се случва пред нас. И в един момент ще се окаже, че няма връщане назад. 

Ако научихме нещо, то е, че мирните седящи протести на по кафе не действат.

Дали ще се роди някое "гражданско движение", на което ще започнат да му хрумват разни пакости, докато "лакомствата" му намаляват все повече? 

ХъХаХо! Весела БДЖ Коледа :)

Не знам защо бях убедена, че никой луд няма да пътува с влак на 26-и.

С други думи - че днес ще съм единственият луд да пътува с влака.

ХъХаХо, наивно-аз!

По груби статистически данни 1/10 от Стара Загора се изнесе към Варна тази сутрин... и 1/5 от Карнобат. Говоря си глупости, разбира се, но хората не бяха малко.

За щастие, годините БДЖ-тренинг ми се отплатиха и успях първа да се кача в празния 1-и вагон и да се настаня прилично удобно, преди да нахлуят тълпите. Но едно нещо нямаше как да очаквам...

... че ще пътувам в един пълен вагон насред пълния влак с 2-3-годишно диване, което точно на Коледа ще е решило да си прекара два часа в бясно пребиване на двете си червени колички, докато крещи с пълно гърло. Безценно коледно преживяване. Почти колкото майка му, която на всяка по-голяма гара се втурваше на бегом да слезе, прегазвайки краката ни... за да се похвали после, че е успяла "да си дръпне два пъти". Явно като по-дисциплиниран, таткото успя да "намаже" само на Карнобат.

Обаче ми хрумна коледно желание:

Мили Дядо Коледа, дано по някое време на пушачите им писне да се (излагат и) унижават и откажат цигарите, прецакат държавата и тя се сети да започне да субсидира производството на вкусни нашенски домати и краставици... и череши... и дини... и царевица!

БДЖ действа идейно.

Весела ви Коледа! ХъХаХо!

Соц експеримент "Пътнически влак"...

... или по-засукания начин да кажеш: "Отплеснах се, изтървах си по-бързия влак и ми остана само този".

Шумен - Варна

1 ч. и 29 мин. с бързия влак

2 ч. и 14 мин. с пътническия.

Разликата във времето е малка.

За 2 ч. и 14 мин. обаче имаш достатъчно време, за да ти се скарат, защото си попаднал в последните 8 седалки на общия вагон на (новия) Сименс, което всъщност било 1-а класа.

За 2 ч. и 14 мин. можеш добре да огледаш всичките 25 спирки/гари. И да си напсуваш наум демокрацията... нищо, че не умееш да псуваш... важно е желанието.

За 2 ч. и 14 мин. успяваш да се наслушаш на твърде много разговори за пост-осмо-мартенски-запои по ученически... "ама да не си казала на кака/ батко/Пешо/ Марто и т.н. 'щото нашите не знаят".

След 2 ч. и 14 мин. си даваш сметка, че демокрацията тъпо и упорито се опитва да види сметката на красивия град от твоето детство. И не само на него.

Задача с две неизвестни

Ако при сантиметър сняг влакът има 10 минути закъснение, колко сантиметра ще бъде снегът утре и колко закъснението?

Утре ще разбера.

Пети празничен поздрав с любимите ми Eagles и песента "Please Come Home For Christmas"

love of my life don't leave me

Днес заваля, захладня, за-мрачня, загърмя. Случи се и още нещо, което ме радва вече 23 години - най-после замириса на студ.

Защото няма по-хубаво усещане от това зимното дете, родено през февруари, да "подуши" аромата на задаващия се сняг, да се започне едно очакване... събуждане в коледната сутрин, притичване по вълнени чорапи до прозореца и възкликването "Натрупало е!" Безценно преживяване.

Любовта на моя живот = пухкавият, току що натрупал сняг.

Чакам го.

Междувременно се сетих, че в разгара на лятото си хвърлих ботушите. Не много умно, но кой пък е казвал, че съм умна (винаги)?!

Отново Queen, защото ми е адски Queen-ово тези дни - цък.

За още малко коледно настроение - щрак.

Защо българският влак е моето второ "аз"?

Защото обича безобидните щуротии... например докато в първа класа е кучешки студ, то във втора парното достига неподозирани висоти.

Защото не умее да си чисти прозорците и следва култовата философия "Щом все още се вижда навън, страшно няма".

Защото обича да прави подаръци - на един залез през прозореца, на друг неочакван спътник в купето, на трети - 50% намаление.

Защото си има своите безгрижни моменти и умее да превърне едно двучасово пътуване в четиричасова одисея :)

Защото очевидно обича да пътува.

Защото не е фен на високите скорости.

Защото забранява да се пуши в помещенията му - в тоалетните също!

Защото любимата му гара за почивка е варненската...

... а старозагорската е неговата слабост ;)

Ето на това му викам забавна седмица в София

Минути преди началото на всяка лекция научавах, че отпада.

Минути преди да стигна премръзнала до гарата с надеждата да се върна обратно на юг научих, че някой е отмъкнал релсите по моя път...

За щастие, релси отново има, влакът дойде и вече се възстановявам на топло.

Остана ми поредният спомен от едно доста безсмислено разкарване.

БДЖ се грижи за вашето ежедневно слънце

Дори и усмихнатият Емил Чолаков да ви е предсказал мрачно време, не се натъжавайте.

Защото БДЖ са пуснали един такъв слънчев вагон, от който непрекъснато се подават жълти лъчи.

(в момента дремя, след като пристигнах от София в Стара Загора в нереално ранния час от 10:30... въпреки че трябваше да стана в 4:30, си струваше... слушах си музика, наблюдавах си изгрева, влакът си тракаше - това е моята идилия)

Влюбеният е глупак

и обича безусловно света.

Нещастникът е умен

и преследва недостатъците.

Обичам ли безусловно?

Не, все още се уча да бъда глупава.




Поздрав със Celine Dion и Seduces Me

Минута мълчание в памет на август...

... и 30 дни (без 1 минута) наслаждаване на септември... Скоро отново на път.

(един пост, написан с уважение към БДЖ)

Балканска приказка за пораснали деца

Преди малко съвсем случайно попаднах на тази прекрасна, малко позабравена песен. Изслушах я в седем различни изпълнения - на български, сръбски и македонски. Уикипедиа информира, че това е популярна българска народна песен, която се пее и в други балкански държави като Република Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина. Балканската приказка за порасналите деца обаче се разказва в коментарите под всяко изпълнение. Досущ като историите, пренаписвани от Братя Грим и Шарл Перо, сюжетът търпи промяна. Е, какво си избирате:

А: песента е българска
Б: песента е македонска
В: всичко македонско е българско => е българска
Г: естествено, че е сръбска
Д: пука ми каква е

"Имало едно време... една песен... и всички заживели мирно и щастливо". Някой друг път.



Другото изпъление, което много ми хареса -> Tose Proeski

Щрак през мръсния прозорец на влака по залез

Поздрав с Ben Harper... и честит май...

На път...

(снимки от серията "щракнати през мръсния прозорец на влака")

Истинското пътешествие е...

... с бавен влак и красива гледка

... добре е и ако влакът забърза отвреме-навреме