Днес заваля, захладня, за-мрачня, загърмя. Случи се и още нещо, което ме радва вече 23 години - най-после замириса на студ.
Защото няма по-хубаво усещане от това зимното дете, родено през февруари, да "подуши" аромата на задаващия се сняг, да се започне едно очакване... събуждане в коледната сутрин, притичване по вълнени чорапи до прозореца и възкликването "Натрупало е!" Безценно преживяване.
Любовта на моя живот = пухкавият, току що натрупал сняг.
Чакам го.
Междувременно се сетих, че в разгара на лятото си хвърлих ботушите. Не много умно, но кой пък е казвал, че съм умна (винаги)?!
Отново Queen, защото ми е адски Queen-ово тези дни - цък.
За още малко коледно настроение - щрак.
7 коментара:
Мразим студ ,мразим дъжд...особено когато не сме си в къщи на топло!!!:P
p.s.това със зимното детИ не се отнася и за мен...
Тази публикация все едно аз съм я писала! ^^ :-* Плами, целувки!!! :-)))
Иначе ще изчакаме да завали и тогава ще четете за поредния ми любовник! ;-) :-Ррр Хаха, :-D
Онди, сигурно декемврийските и февруарските хлапета сме от различни партиди :D
Baby, ново време нов любовник, а ;)
Не, :-D те винаги са си били те, няма нови! ;-)
Май януарските и февруарските сме от една! :-Pp ;-) :-D
С Онди ще те изпратим в командировка към Норвегия :-D
Val, приемам :D От вас билетите, от мен норвежкия сняг по пощата :)
Публикуване на коментар