"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Следколедно... диетично подсладено

Пък на Запад било модерно да ти опаковат подаръка заедно с касовата бележка. За да си го върнеш в магазина после.

Пък аз не получих нито един подарък с касова бележка. Защото живея на Изток, където хората си правят труда да се опознаят. Та подаръците ми са право в десятката. Ще прощаваш, мода!

Днес беше първият междупразничен работен ден в живота ми. Не съм очарована и не очаквам да стана фен. Поне се съсредоточих да си направя следколедна равносметка:

Истинска елха - даже две.

Когато задуха абсурдният вятър в сряда сутринта и стана толкова абсурден в четвъртък (че си стояхме принудително вкъщи), вече виждах как това чудо ще се спре чак на 25-и сутринта. Т.е. никой луд нямаше да излети да купи елха. Евала на лудия човек, който още в четвъртък вечерта купи елха! Истинска и миришеща, разбира се. И, за да бъде още по-забавно, тази година празнувах за първи път Коледа в Стара Загора... където имаше още една елха. Истинска и миришеща :)




Голямо празнично преяждане - половин... клонящо към никакво.

Не знам при вас как е коледната ситуация, но аз не обичам усещането, че току що съм изяла Дядо Коледа, заедно с всичките подаръци, шейната, че и елените. Тази година само коледният обяд успя да се промъкне покрай (желязната ми) воля... но успяхме да си върнем надмощието.  

Коледни пожелания - срам!

Искрено се извинявам на всички, които пропуснах да поздравя първа... може би това са всички? И картички не съм пращала. Но пък ще ви изненадам, когато най-малко очаквате (хЪхАхО).

Коледни подаръци - о, да!

И списък направих, и колички пълнихме, и кошнички разнасяхме из магазините. Предколеден кеф.

Следколеден комар - един!

Току що ми бръмна на ухото. Комарите не живееха ли само през лятото? Може би радиаторът в стаята ми мистериозно е достигнал температурата от 27 градуса? Коледно чудо?

сряда, 26 декември 2012 г.

ХъХаХо! Весела БДЖ Коледа :)

Не знам защо бях убедена, че никой луд няма да пътува с влак на 26-и.

С други думи - че днес ще съм единственият луд да пътува с влака.

ХъХаХо, наивно-аз!

По груби статистически данни 1/10 от Стара Загора се изнесе към Варна тази сутрин... и 1/5 от Карнобат. Говоря си глупости, разбира се, но хората не бяха малко.

За щастие, годините БДЖ-тренинг ми се отплатиха и успях първа да се кача в празния 1-и вагон и да се настаня прилично удобно, преди да нахлуят тълпите. Но едно нещо нямаше как да очаквам...

... че ще пътувам в един пълен вагон насред пълния влак с 2-3-годишно диване, което точно на Коледа ще е решило да си прекара два часа в бясно пребиване на двете си червени колички, докато крещи с пълно гърло. Безценно коледно преживяване. Почти колкото майка му, която на всяка по-голяма гара се втурваше на бегом да слезе, прегазвайки краката ни... за да се похвали после, че е успяла "да си дръпне два пъти". Явно като по-дисциплиниран, таткото успя да "намаже" само на Карнобат.

Обаче ми хрумна коледно желание:

Мили Дядо Коледа, дано по някое време на пушачите им писне да се (излагат и) унижават и откажат цигарите, прецакат държавата и тя се сети да започне да субсидира производството на вкусни нашенски домати и краставици... и череши... и дини... и царевица!

БДЖ действа идейно.

Весела ви Коледа! ХъХаХо!


сряда, 19 декември 2012 г.

За всеки случай преди 21 декември...

... си изтеглихме първите новогодишни късмети :)

Като най-малкото коледно джудже на работа, бях натоварена със сладката работа да напиша 13 късмета. Общо взето, всички получиха това, което ми се иска на мен... като "здраве в алчно изобилие", "нова кола с опитен шофьор" и "нова къща с градина". Май всички се зарадваха. Разбира се, че и аз.


Понеже ще ме чака пътешествие до горещо Мексико, предпочитам да си продължим и след петъка. Да си го кажа.

Дори и да пренебрегнем късметите, днес беше чудесн-о-шеговит-о-коледен ден. Като за начало си бях наумила, че точно тази сутрин ще отида на фризьор, сутринта преди работа. Ей така, за разнообразие... а и защото май скоро няма да има кога. И, като по поръчка, точно тази сутрин навън духаше познатия ни зимен вятър ала "да живееш в блок накрая на света". И, като по още една поръчка, точно преди да тръгна заваля сняг.

За щастие, вятърът утихна, а снегът се усили. Така че, докато стане време да си тръгна от работа, навън вече беше кротко и бяло (колкото мен в разгара на лятото). В коридора си се чуваха коледни песни, имаше украса, включително и елха, а навън си валеше сняг. Най-приятното ми тръгване от работа.



3 пъти "Ура!" за фотоапарата ми (споко, няма да те сменя скоро за Канон),

който

за пореден път демонстрира артистичния си поглед

и снима падащия сняг като...

добра подготовка за петък, 21-ви :)

понеделник, 17 декември 2012 г.

Поискай да ти кажа...

... коя е думата на 2012

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Пътешествия

Много хубава година беше. Видях дългоочакваните Мелник и Дунав, близки и далечни крепости, въртях се из завоите на Родопите, почти качих Мальовица :)

И да не забравяме най-важното - спах за първи път на палатка. И искам пак.

Отлично беше. Планирано до последния километър.

Поискай да ти кажа коя искам да е думата на 2013

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Импулсивно

вторник, 4 декември 2012 г.

Моите първи договори за авторски права

Пристигнаха днес. И изведоха до някакъв финал действията ми (базирани почти само на "женска интуиция") през последните хм... 3 месеца.


Уточнявам - не, не продавам авторските права на текстовете в блога. Позволявам ви да плачете.

Ситуацията е много интересна - живот и здраве, след неопределен период от време нашето варненско университетско медицинско издателство ще издава едни от най-добрите книги, свързани с хирургията, на български език. Кажете всички "уау"! И съчувствайте на преводача.

Миналата седмица намерих до бюрото си колет, право от офиса на издателството в Ню Йорк. След като открих 3 екземпляра от гигантската хирургия на мое име, ми мина точно една мисъл през главата: "абе аз за права ли преговарях през цялото време или без да искам си купих 3 книги?" За щастие, към тях имаше писмо с най-готиния печат на света - подарък от издателството :)


 3 бързи съвета от мен:

заложете на "изпробван" e-mail за обратна връзка, вместо служебния (нещо дребно, което изяде месец време)

не подценявайте силата на facebook, за да получите бърз отговор... наистина бърз

не се поддавайте на изкушението да скъсите дистанцията след n-я на брой среднощен e-mail и да започнете да се подписвате на галено... Плами... защото след това ще се озовете така по разни що годе официални писма

неделя, 2 декември 2012 г.

Пица, шоколад и гръмотевици

Започват коледните публикации. Да са ви честити.

1 декември 2012

(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)

Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!

Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".

Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!

Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.

Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.

Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.

Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?

1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.

Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.

2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.


неделя, 25 ноември 2012 г.

Аз съм против дупките по пътищата!

Особено по междуградските.

Варна - Велико Търново - София - Стара Загора - (с микробусче) - Нова Загора - Сливен - Карнобат - Бургас - Слънчев бряг - Варна

Преобладаващата ми мисъл през цялото време беше дали лаптопът ми (който за първи път излезе на дълъг път) ще оцелее след цялото друсане. Вече знам какво значи изразът "майка орлица" :D

Като оставим на страна дупките, то било много приятно да пътуваш от Стара Загора до Варна с микробусче. Все пак, препълненият влак със студенти и по-големи от тях сакове си остава класика.


Пак съм във Варна и масата вече мина на коледна покривка!

понеделник, 19 ноември 2012 г.

- А защо не я направим по комсомолски* тая сватба?

- Ама разбира се, че по комсомолски трябва. Как е по комосмолски?
- В гражданското отиват само младоженците и свидетелите...
- Достатъчно. Няма да е по комсомолски.

Да се върнем на моя любим български филм. Съвсем случайно си спомнихме в събота тези реплики и тъкмо, докато си ги редихме, се озовахме пред...


Помня, когато пристигнах в София преди 7-8 години и братовчед ми показваше местните забележителности. Минахме покрай паметника и каза "Пламе, кажи здрасти на Съветската армия". Та от тогава си я поздравявам наум. Дано не се намери някой кръгъл идиот с поддръжници-идиоти, който да реши да го събаря.

А ето и кой е прословутият филм :)



* Зор ми беше тая дума "комсомолски"... нали не е по мое време :)

вторник, 13 ноември 2012 г.

Може ли малко да ме закарате... у дома... на "Три уши" 11

Любимата ми реплика от любимия ми филм.

Специално заради нея от няколко месеца се канех да отида на разузнавателно пътешествие до ул. "Три уши" в София.

И понеже човек не трябва много да се кани и да чака...


Мислех да ви зарадвам с новината, че (ако) един ден живея в София, то ще е именно на ул. "Три уши" 11, но...



Не е като във филма.

С други думи - още няма да има живот като на кино.

А познахте ли от кой филм е репликата?


Жокер

"Баш майсторът" кара Парцалев до неговия дом на ул. "Три уши" 11 ;)

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Полуден само за мен Или защо не я виждам тази работа...

... с отшелничеството в къща насред гората

В София съм. В София съм.

Отново. Този път за 11 нощувки. Не би трябвало да има Минус (защото съм предплатила), но дано не се наложи да има Плюс още някоя.

Та в София съм. Последен семестър на последна магистратура. А дано. До неделя съм напълно свободна откъм присъствена дейност в университета. С други думи, можеше да дойда чак в неделя, ако не беше вчера. Ден насред нищото. Обаче ден с два подписа по две задължителни дисциплини. Два подписа, равни на, грубо казано, 100 лв (за нощувки и храна)*. Има ли нещо по-сладко от образованието?!

* Възмутена съм от себе си! Напоследък ме избива на сметки, а уж затова избягах от счетоводството...

За втори път спя на място, което препоръчвам на всички ентусиасти, които ще се разходят до София за няколко дена. Подозирам, че мотото им ще ви хареса: Sleep cheap in the city :) В хостел съм и... спокойно, няма нищо общо с психарията...




... въпреки че миналия път таксиметровият шофьор беше голям ентусиаст да ни плаши и мераклия да ни препоръчва друг... проверен :) 

Вчера обаче останах сама в стаята. До неделя. Реших да си посветя времето само и единствено на себе си. Здравословен егоизъм му викаха.

Свалих не-знам-си-колко филми, които съм си отбелязвала, че трябва да гледам, сред които A Dangerous Method, Badlands, Guess Who's Coming To Dinner. Опитах се да изровя и някой супер-хипер-мега романтичен филм, който да не е изтъркан и тъп, но който няма никога да се гледа вкъщи, обаче ударих на камък. Междувременно се подготвих и за How I Met Your Mother маратон. 

После отидох на лов за храна-която-не-ям-докато-съм-вкъщи. McDonalds! Гадният, нездравословен Макдоналдс, който ми е толкова вкусен! Чийзбургер, пилешки бургер и картофки. И изворна вода Михалково, право от Родопите.

Изядох всичко, преполових втори сезон на How I Met Your Mother и към 19 ч. вече дремех. Да ти имам и здравословния егоизъм...

Стигнах и до момента с музиката-която-се-каня-да-слушам-но-все-се-отплесвам. Като The Doors и Riders On The Storm

Днес ще бъда по-организирана и ще гледам да си свърша работата, която планирам от дни. Няма да е зле да си измисля и тема за дипломна работа, за да успея да се вредя до защита още през април.

Междувременно...

в стаята ни си имаме 2 двуетажни легла. За първи път се доближавам до такова нещо. Вчера само гледах... и дремех. Днес обаче се изкачих до втория етаж. Хаха, абсурд да спя там :D

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

"Работа вършим всякаква", ФенерЪт и екскурзия до...

... Владиславово

Епизод 1-ви

Вторник... вечерта.

Напрягам си мозъка, но май не греша... актьорският ми дебют се състоя тази седмица, в навечерието на Деня на народните будители. Нестандартен финал на 12-часовия работен ден.

В ролята на "луд-студент-номер-10-и-номер-14-явяващ се на държавен изпит по Медицина". Не си забравих репликите. Компромати май няма. Толкова по темата :)

Епизод 2-ри

Сряда... вечерта.

Първият ми Хелоуин след работа. Беше забавен. Стънчо направи ФенерЪт... аз направих спагети... двамата заедно гледахме... ВИП Брадър, докато чакахме страшният филм да се изтегли.


(Майтап - телефонът ми прави по-хубави нощни снимки от фотоапарата! Хвана ли ви страх от часовника в горния десен ъгъл, а, а? Тотално търсен ефект.)

Тъкмо решихме, че това ще ни е ХелоуинЪт и взехме, че се разсънихме. Та в крайна сметка гледахме страшен филм. Учудващо, не беше нито смешен, нито тъп. Chained.

Епизод 3-ти

Четвъртък... сутринта.

В Деня на будителите се събудихме сравнително рано. И то с план. Да видим кв. Владиславово, и по-специално огромен магазин 2-ра употреба. Определено във въздуха витаеше изследователския дух.

Брей, това Владиславово много далеч ми се стори :) Бива ли някой да е толкова неориентиран в собствения си град?! Но магазинът беше... уау голям! Взехме си това-онова... в цифри - около 3 килограма :)

(Вече съм горд притежател на зимна рокля с рисувани футуристични къщи, дървета и гъби, която вероятно няма да се осмеля да облека навън, но е цяло бижу :D)

неделя, 28 октомври 2012 г.

"Като порастнеш и вземеш книжка...

... ще ти я подаря"

За това става въпрос:


Не бързам да раста.

Историята щеше да е напълно различна, ако ми бяха обещали ето това симпатично ламаринено нещо:


(За първи път бяла кола не ме дразни)

Изложението на коли в мола-до-автогарата май приключи днес. Хванахме го в последния ден. За първи път се светнах, че можеш да си вземеш кола на изплащане. Заплес.

Ако не ми беше толкова малък коледният чорап (номер 36-ти, почти 37-и!), щях да си поръчам на Дядо Коледа да ми пусне един Фолксваген-бръмбър :)

Дали да не се замисля за тази цветна малка играчка?


събота, 27 октомври 2012 г.

15-минутни разсъждения в/у един 5-милионен джакпот

Четвъртък вечерта, докато сервирах вечерята, Той ми сервира следното: "Пуснах тото... (фиш?)".

Нищо необичайно. И двамата на няколко пъти сме си пробвали тото късмета. И двамата на няколко пъти сме били тотално пренебрегвани от тото късмета.

Обаче тази вечер се замислих. Ок, фишът е пуснат, джакпотът е някъде там, очаква да го изтеглят. Ами ако се падне на нас?

5 милиона лева.

Разбира се, първият милион беше лесен - апартаменти из страната, къщи тук-там. Ясно.

Обаче остават още 4.

Логично, щях да си купя най-най-най-разкошния фотоапарат. И голяма палатка.

Много ясно, че ще се разходя из Париж, Сингапур, Австралия, Перу и Аржентина. И ще отскоча тук - цък.

Ей така, за кеф, ще обиколя всички магазини в мола, които не се разпродават, и ще си купя няколко разшиващи се изкуствени платчета с големи надценки.

И после? В какво бих инвестирала? Може би ще си купя акции? Или ще стартирам бизнес? Реално погледнато, ще мога да направя всичко. Просто и лесно.

След около 15 минути се усетих, че това е една адски тъпа перспектива. Да получиш всичко на готово. Да не усетиш тръпката на очакването. И да ти стане безразлично дали в количката си пъхнал фотоапарат или плазма.

Не, мерси. Твърде ми е кратък животът, за да си го проспя с 5 милиона!

Около написването на тази публикация не пострада нито един джакпот.


вторник, 23 октомври 2012 г.

Грешката на висшето ми образование е...

... че не ме научи да бъде комерсиална.

И да печеля пари от писане.



Насред природното "нищо" виждате табела, която се превежда като "опасност от хлъзгане"

(Не, не съм пред фалит. Не съм и в депресия. Всъщност днес имах много ползотворна вечер - сготвих най-вкусната "рибна кебап-кавърма", врътнах супер свежа салата, изкъпах се, хванах Вип Брадър тъкмо с наредена маса, установих, че искам Къци да спечели, за да им е тъпо на останалите... хЪхЪхЪ... и навлязох в дълбоките дебри на книгоиздаването, докато прекарах последния час във виртуални разговори с американско издателство... което ми напомня, че ми трябва сериозно опресняване на английския, колкото и да ми се учи френски.)

петък, 19 октомври 2012 г.

По орехите ще я познаете... есента де

Миналата есен събирахме кестени в Шумен - цък.

Засега не се повтаряме.

Тази година сме на орехи. От Стара планина.


Иначе това май е единственото, по което есента се издава засега.

Толкова приятно топли бяха миналите дни, че си изкарахме (и изкарваме) истинско циганско лято.

Озадачена съм кога ще ми влезе в употреба новото яке.


събота, 13 октомври 2012 г.

"... ewig mein, ewig dein, ewig unß"

Бетовен към неговата мистериозна безсмъртна любима

Знаете ли, че

има хора, които не четат книги

има хора, които не слушат не-модерна музика

има хора, които дори не слушат не-чалга музика

има хора, които повтарят, че не обичат операта, без дори да са видяли що за животно е

има хора, които не са чували за Бетовен и нямат желание

Горките хора. Мир на празното им съществуване.


Но ние сме от друга порода, нали?

Ние не сме прочели почти нищо, далеч сме от мисълта, че сме изслушали най-добрите албуми на света, може и да не сме били на опера и да познаваме Бетовен съвсем задочно...

обаче

нашата порода ни кара като хрътки да душим и преследваме още и още. "Хип хип ура" за трескавото ни съществуване!

Какво ново покрай мен?

Хм, не е малко...

в отпуска съм

чета за първи Джеймс Клавел и "Цар плъх" (благодарности към Вио)... въпреки че засега съм прочела едва една трета от нея, съм много доволна да усетя духа на Ремарк... определено сериозна находка за мен

угаждам си с гледане на филми с татко по никое време, сред които "Безсмъртна любима"/ Immortal Beloved, посветен на Бетовен... решено е - това е най-любимият ми филм! въпреки че не се гордея колко рев щеше да има, ако бях сама...



и още по-голямата новина - снощи бях за първи път на опера! гледахме "Травиата" на Верди във Фестивалния комплекс... прекрасно преживяване... въпреки че не усетихме никаква химия между главните герои и, честно казано, поне за мен, се получи комично :)

Обаче Бетовен и неговата безсмъртна любима...

съчетани с 3-дневно гостуване на маминка и дядо в Шумен, с които посветихме вечерите само и единствено на разговори и спомени от преди... хм, повече от 50 години...

определено ме настройват на оптимистична вълна. С две думи и едно "е" - слънчево ми е :)


петък, 12 октомври 2012 г.

Бруталната истина от живота

Хора, истина е! Осите наистина са малки зверчета!

Вчера наблюдавах една... хм, средна по размер... колко жестоко се бори с парчето салам, подготвено за котката в двора.

Първата мисъл "Оса яде салам?"

Втората мисъл "Къде ми е фотоапаратът?!"

Третата мисъл "Яко(у)..."

Четвъртата мисъл "Гадост!"

В крайна сметка, осата си изтръгна доста голямо парче от салама и изхвърча.

Жестоко.


(Ако това е някаква утеха, зловещата сцена се разигра в Шумен.)

събота, 6 октомври 2012 г.

Къща в гората или...

апартамент в центъра на града?

Импровизираната ми касичка, скрита под девет матрака в десети, се колебае каква да бъда следващата й цел - апартамент или къща?

Понеже искам да имам градина с краставици, царевица, дини, босилек и слънчогледи, клоня към къща. От друга страна никак не обичам щипалки, оси и попови прасета... и на всичкото отгоре нямам никакво желание да се уча да шофирам, още по-малко пък да шофирам, а идеята за няколко-месечно отшелничество не ми е чак толкова романтична.

Най-добре би било къща в гората в центъра на града. Но кой ще е този град с централна гора и чист въздух, където колите са (почти) табу?


понеделник, 1 октомври 2012 г.

Кламери "Чайка", нощ на учените и последният плаж

С 5 думи и едно "е"...

седмица ли бе да я опишеш

Всичко започна с неочаквана находка на работа


Видях си кламерите-набори. Вече нищо не може да ме убеди, че съм млада.

Междувременно седмицата мина шантаво - с гонене на две ябълки по стълбите в 8 сутринта, леки физически натоварвания и първа среща с винтоверт на работа. Петък вечер продължи в духа на последната септемврийска седмица с "нощта на учените". Страхотна европейска инициатива, която цели да приземи малко самозабравилите се хора на науката и да им припомни, че на планетата има и други хора (и, дори да нямат по 5-6 титли пред името си, не са по-долу).

Та така... петък вечер бях на интересна "първа среща" с блогърка, която мисля, че и двете ще запомним с една широка усмивка. Започнахме от пред-предпоследния ред на горещата аудитория, която беше осветена от свещи, слушахме учените, гледахме ги и докато танцуват, пеят, свирят, рецитират, играят... и после се запихме в сладкарница... баш под звездите.

За финал в неделя направихме финален плаж. Може би. Най-хубавото време, в което вече няма "платени зони" с чадъри и цялото място на света е само за нас.


петък, 21 септември 2012 г.

За дзен настроението и крем супата от грах

Обичам петъка.

Много обичам петъка.

Междувременно си представяйте сладкото бебе, което рекламира пуканки (единствената реклама, която не превключвам или заглушавам).

Да се върнем на петъка.

Днес започнах много добре. Наспах се. Не сънувах кошмари или поне нямам спомен. Станах с 5 минути по-рано от обичайното. Навън беше студ и веднага се сетих за Коледа, която е на две крачки. Закусвах ананас, който вече ми е един от любимите плодове. Извадих си любимия син шал. Смених си лятната чанта с есенно-зимната. На път към работа слушах Ghostbusters и буквално усещах как се смея на ум. Само при спомена за песента (и филма) се настройвам на дзен вълна и ежедневните простотии далеч не ми изглеждат толкова сериозни.

Планираната работа за днес изобщо не беше свършена. Дори и започната. Защото беше изместена от друга. И с най-прекрасно настроение няма да си мръдна пръста почивните дни. Защото съм дзен. И слушам Ghostbusters.

Обядът беше наистина феноменален. Като за петък. Топла крем супа от грах с крутони. В кутийка "за вкъщи" от заведението, изтъпанчено в двора.

След работа нацелихме нов магазин (първа употреба!) с ниски цени. Мама ми подари блуза. Кеф. Утре ще й подаря обувки.

Сега си готвим леща... за да залеем ориза от сутринта, който не смогнахме да приготвим навреме, за да хапваме през деня. Преди 2 седмици тествахме рецептата инцидентно - след като изгорихме лещата. Беше най-вкусното нещо, което съм яла... с аромат на скара. Сега подкукуросвам (боже, как се пише това?!) мама да загорим пак лещата. Този път нарочно.

Много поздрави на този, който е измислил петъка.



Снимка "2 в 1" - тествам си зомби погледа, в случай, че зомбитата ни нападнат края на 2012, и... си тествам камерата на новия лаптоп...

което беше дискретния начин да спомена, че тактиката с касичката подейства (цък) и вече си имам нов лаптоп.

четвъртък, 13 септември 2012 г.

1 година трудов стаж... или:

да ми се ненадява човек колко съм постоянна :)))

Няма лъжа, няма измама - днес си преподписах договора и вече най-официално имам увеличение на заплатата с... 1.5%... кой иска да го черпя?

В рамките на първата си година трудов стаж установих, че абсолютно всичко, което някога някъде съм учила ми влезе в употреба. И, честно казано, благодарих за взискателните учители, които съм имала още от основното училище. То не беше математика във всичките й етапи и форми, география, история, международна политика, статистика, биология... че даже и химия... нещо, което винаги съм била сигурна, че няма да ми послужи.


неделя, 9 септември 2012 г.

Имаше един човек на една тераса

Почти всеки ден миналото лято с мама минавахме покрай него. Някъде към 7 без нещо, на връщане от разходката до Морската градина. Живее на първия етаж, а пред неговата тераса бяха посадени цветя. Всяка сутрин този сравнително млад човек ни дебнеше и следеше (наистина зорко) да не откъснем някое. Един от най-сърдитите и дисциплинирани хора, за които мога да се сетя. До толкова ни беше интересен, че си фантазирахме истории за него. Сюжетите бяха все близки до романтичните фантазии на Никълъс Спаркс с дрматичен финал... например, че цветята са били посадени от неговата голяма и единствена любов, която го е напуснала внезапно точно в 6:35 и от тогава той не може да спи по това време (за разлика от мен :))).

Това лято щорите на терасата му са спуснати. Няма кой да ни дебне, но ние и не късаме цветя. Малко ми липсва. Може пък човекът да се е успокоил и да е започнал да си поспива до по-късно.

И сега време за плавен преход...

Като говорим за промени,

Вече си имам съвсем мое си работно място. Уютно и достатъчно просторно, за да могат всички папки, тефтери, листи и листчета да ми бъдат на една ръка разстояние.


четвъртък, 30 август 2012 г.

Да сънуваш шопска салата

Оказва се, че Гугъл не може да те подготви за всичко в живота.

Например

как да изтълкуваш сън с шопска салата?

И не просто сън с шопска салата,

а сън, в който Ти си част от гигантска шопска салата и при всяко движение огромни парчета сирене хвърчат наоколо

(нещо като "облачно със сирене")

Засега съм предприела само очевидните мерки - ограничавам шопската салата и я заменям с таратор. Мислите ли, че трябва да очакваме и катаклизми? Все пак, и краят на 2012 наближава...


неделя, 26 август 2012 г.

Един мъжки ден

5 признака, че сте имали "мъжки ден":

1. Седяли сте върху гума, вторачени в железариите, които по предназначение стоят зад нея.

2. Изцапали сте се поне веднъж с нещо мазно и черно.

3. Били сте изгонени от гумата, за да стоите клекнали в почти липсващата трева, вторачени в опитите накладките да си попаднат на мястото, така че "да се плъзгат нежно и безпрепятствено".

4. Наблюдавали сте как типичният едър "варненски кавалер" по шорти с 12-годишното БМВ за малко не смля от бой "заспалата руса.... тъъът" с новия джип, която му се натресе на улицата.

5. Помагали сте в разчистването по-късно, докато стриктно сте следвали инструкциите да подавате инструментите. Позволявайки си само един дребен въпрос: "кои инструменти?"

5 признака, че може би не сте мъж:

1. Трудно ви е да опишете в детайли точно какво правихте цял ден.

2. Докато седяхте върху гумата, а около вас се случваше напрегнат "автомобило-ремонтен екшън", се случваше... съвсем неволно... да изследвате мравката в краката ви, която се мъчи да носи троха, въпреки вашите опити да й я вземате.

3. Изцапахте се само веднъж с нещо мазно и черно... и почти веднага се изчистихте, без да го разнесете по всички дрехи.

4. Известно време натискахте педала на спирачката, докато помагахте да се "обезвъздушат спирачките", но всъщност си мислихте: "колко щеше да е хубаво, ако имах малко по-дълги крака".

5. Гледахте какво се случва около вас, но то... все ви навяваше съвсем различни асоциации.


неделя, 19 август 2012 г.

2-ри ден от отпуската

Вчера се събудих в 6:27. Стори ми се престъпно рано за 1-я ден от отпуската и заспах пак. Идея си нямам какво сънувах, но някъде към 8 и половина трябваше сериозно да се замисля кое е реално и кое не (мразя като стане така). Цял ден мързелуване, болки в главата, опит да ме боли гърло, чай от липа и топла бира за всеки случай, още мързелуване, малко книги, много Интернет, още болки в глава и денят мина.

Днес се амибицирах да не си пропилявам деня. Станах малко след 6 и половина. Тичах в Морската. Върнах се. За първи път опитах 5-те упражнения, известни като "Петимата тибетци". Препоръчаха ми ги за здраве и енергия. Да видим. Очаква се след 2 седмици да изглеждам видимо по-млада. След като сега ме питат дали имам 18, предполагам, че тогава ще мога да минавам безплатно в градския транспорт. Друг "страничен ефект" е неочакван изблик на енергия. За съжаление, още не е дошъл. Нямаше да е лошо, при положение, че днес беше денЯТ "наложително е да се чисти". В борба за умерено приемлива чистота усещам, че изхабих поне някаква част от калориите от филиите с пастет за закуска (нов трик за борба с гърлото, което още се опитва да дразни).


неделя, 12 август 2012 г.

На първото работно лято му се вижда краят

Още само 5 дни по график.

Още само 5 дни от 8+ до 17+ ч.

Още само 5 дни с ограничен достъп до книги, блога, skype и facebook :)

Всъщност никак не се оплаквам. Не било лошо да имаш работно лято. Така можеш да си позволиш пътешествия до по-далечни места, някоя и друга импулсивна неделя... например в Бургас ("забавен факт" - колко е трудно само да намериш плаж, докато обикаляш Черноморието и се губиш из еднакво изглеждащи хотели)...

И все пак, още 5 дни :)

След като прекарах последните дни в издирване на Гор Видал и така нашумялата в copy-paste-новините-за-смъртта-му книга - "Градът и стълбът" (която ще имам скоро в оригинал... да видим дали ще го харесам)... та решила съм да продължа разследванията си и да намеря един мистериозен чай - Darjeeling tea. Оказа се, че го има в София и Пловдив. Големият въпрос е - има ли Darjeeling tea и във Варна? Ако някой знае, да казва. Моля :)

сряда, 25 юли 2012 г.

Да си търсиш дебелите чорапи през юли...

... или преживяването "на палатка"

Знаем си, че има някои дребни моменти, които са безценни и вероятно ще помним цял живот с умиление. Като онзи път, когато гаджето ти клъцне бретон по домашному (и ти наистина се харесваш, докато не видиш снимки години по-късно :D). Или моментът, в който чакаш първия си изгрев... на терасата, докато не разбереш, че тя не гледа... точно към изгрева. Да не забравяме и най-най-първия домашен сладолед, който попадна право в боклука, придружен от "убедително" лъжесвидетелстване, че в хладилника никога не е имало литър прясно мляко и всичко е лятна халюцинация.

В този ред на умилителни мисли, да преспиш на палатка се оказа много весело преживяване. И всъщност се спи много сладко, дори и без матраци. В случая обаче не знам кой да похваля - палатката, тревата на поляната или завоите, които минавахме цял ден.

Да оставим на страна липсата на матраци, възглавници (които всъщност можеше и да се сетим да вземем) и сгъваеми столчета за пиене на коктейли до язовир Доспат... голямото ми чудене си остава как се справят хората по няколко дни без баня?

вторник, 24 юли 2012 г.

Дим да ни няма... и дим да ни има

Когато си от Варна, някак си изглежда логично да не отскачаш редовно до Мелник. В нашия случай... даже нито веднъж.

Но когато е лято и радиото не спира да върти като че ли само 2 песни - химна на Траката или "така та" и Графа с "дим да ме няма", му идва времето да забиеш и там крак (по изключение, лакиран в синьо).

Преди 3 седмици започнахме да планираме упорито.

Първоначалната идея да забегнем само за събота и неделя се оказа трудно постижима. Изхабихме доста листчета с примерни маршрути, километри и часове, докато го разберем. В крайна сметка, се подсигурих и си пуснах извънредна отпуска в понеделник и вторник.

Финалният маршрут се оказа следният:

Варна - с. Сливито (Стара планина) - Стара Загора - Асеновград - Бачковски манастир - Чудните мостове - Чепеларе - Пампорово - Смолян - Широка Лъка - язовир Доспат - Гоце Делчев - Банско - Сандански - Роженски манастир - Мелник - (по грешка почти Гърция) - Петрич - Рупите - Велинград - Батак - Пещера - Пловдив - Стара Загора - Варна

Дължим благодарности за неговото обогатяване в последния момент на всички, които решиха да ремонтират пътища в неделя и бяха поставили табели с обходни варианти.

Няколко бързи извода:

1. Родопите са далеч по-висока и внушителна планина, отколкото си я представях.

(а Асеновата крепост е в ремонт до декември, та нищо почти не видяхме... освен колко щеше да ме е страх, докато стигна до нея :))

2. Вярно в Асеновград имало много магазини и ателиета за сватбени рокли. За първи път виждам място, където има нещо в повече от банки и аптеки, взети заедно.

3. Няма по-вкусна царевица от бачковската.

4. Ако искате обаче да посетите манастир и да усетите неговата специфична атмосфера, Бачковският не е за предпочитане. С всичките си налични две ръце ви препоръчвам Роженския.

5. Най-вкусните пържени картофи (със сирене) са в Широка Лъка.

6. Много било хубаво да спиш на палатка. И да чакаш залеза над язовир Доспат.


7. Ама, че жега е в Мелник...

Обаче си струваше на 100 %. И не само заради ужасно вкусния боб на фурна и любовното вино (което всъщност не сме опитвали). Този блог е на път да стане кулинарен...

8. Всъщност в Петрич е дори по-голяма жега. Но има едно място, което е просто райско.

Храмът, построен от Ванга, и манастирският комплекс в Рупите.


9. Генералният извод: на абсолютен късмет е, когато екскурзията започне с 13 градуса и черна котка ти мине път пред колата рано сутринта.

Общо взето, на пътуването му трябваха само една петъчна вечер след работа, събота, неделя и понеделник следобед. И близо 400 снимки, които доказват, че не ми е писано да имам сериозен кадър.

А поводът за цялото пътешествие всъщност не беше Графа. В неделя станахме "първолаци", т.е. изкарахме 7-годишнината. Сега тепърва подкарваме "ученическите години".