Четвъртък вечерта, докато сервирах вечерята, Той ми сервира следното: "Пуснах тото... (фиш?)".
Нищо необичайно. И двамата на няколко пъти сме си пробвали тото късмета. И двамата на няколко пъти сме били тотално пренебрегвани от тото късмета.
Обаче тази вечер се замислих. Ок, фишът е пуснат, джакпотът е някъде там, очаква да го изтеглят. Ами ако се падне на нас?
5 милиона лева.
Разбира се, първият милион беше лесен - апартаменти из страната, къщи тук-там. Ясно.
Обаче остават още 4.
Логично, щях да си купя най-най-най-разкошния фотоапарат. И голяма палатка.
Много ясно, че ще се разходя из Париж, Сингапур, Австралия, Перу и Аржентина. И ще отскоча тук - цък.
Ей така, за кеф, ще обиколя всички магазини в мола, които не се разпродават, и ще си купя няколко разшиващи се изкуствени платчета с големи надценки.
И после? В какво бих инвестирала? Може би ще си купя акции? Или ще стартирам бизнес? Реално погледнато, ще мога да направя всичко. Просто и лесно.
След около 15 минути се усетих, че това е една адски тъпа перспектива. Да получиш всичко на готово. Да не усетиш тръпката на очакването. И да ти стане безразлично дали в количката си пъхнал фотоапарат или плазма.
Не, мерси. Твърде ми е кратък животът, за да си го проспя с 5 милиона!
Около написването на тази публикация не пострада нито един джакпот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар