"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 27 октомври 2012 г.

15-минутни разсъждения в/у един 5-милионен джакпот

Четвъртък вечерта, докато сервирах вечерята, Той ми сервира следното: "Пуснах тото... (фиш?)".

Нищо необичайно. И двамата на няколко пъти сме си пробвали тото късмета. И двамата на няколко пъти сме били тотално пренебрегвани от тото късмета.

Обаче тази вечер се замислих. Ок, фишът е пуснат, джакпотът е някъде там, очаква да го изтеглят. Ами ако се падне на нас?

5 милиона лева.

Разбира се, първият милион беше лесен - апартаменти из страната, къщи тук-там. Ясно.

Обаче остават още 4.

Логично, щях да си купя най-най-най-разкошния фотоапарат. И голяма палатка.

Много ясно, че ще се разходя из Париж, Сингапур, Австралия, Перу и Аржентина. И ще отскоча тук - цък.

Ей така, за кеф, ще обиколя всички магазини в мола, които не се разпродават, и ще си купя няколко разшиващи се изкуствени платчета с големи надценки.

И после? В какво бих инвестирала? Може би ще си купя акции? Или ще стартирам бизнес? Реално погледнато, ще мога да направя всичко. Просто и лесно.

След около 15 минути се усетих, че това е една адски тъпа перспектива. Да получиш всичко на готово. Да не усетиш тръпката на очакването. И да ти стане безразлично дали в количката си пъхнал фотоапарат или плазма.

Не, мерси. Твърде ми е кратък животът, за да си го проспя с 5 милиона!

Около написването на тази публикация не пострада нито един джакпот.


Няма коментари: