"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 25 август 2016 г.

3 урока по време на хранене

Хапваме днес на обяд кюфтета с картофи и моркови на фурна.

Картофите умишлено са нарязани на пръчици, за да приличат на пържени.

Мая изяжда всички картофи.

Никакво внимание към месото.

Междувременно Ради яде за първи път кюфте.

Настоява да хапва сама и старателно улавя с пръстчета всяка хапчица, за да я лапне.

Накрая се добира до останалото кюфте, което още не е разделено на парченца,

хваща го и започва да го гризе като ябълка.

Изяжда го.

Мая иска още картофи.

Подаваме й тези от чинията на Ради - същите като нейните, но малко намачкани.

С върха на езика си ги опитва.

"Неееее!"

и започва да се преструва, че плюе.

Урок 1:

В човешката природа е заложено да съди по външния вид.

Урок 2:

В човешката природа е заложено да забрави за зеленчуците, щом за първи път се сблъска с кюфте.

Урок 3:

Няма нищо по-практично от това да имаш 2 деца - взаимно си доизяждат порциите... едната обира зеленчуците, а другата търси месото. 






вторник, 9 август 2016 г.

"Мамо, още една шоколад и ша пиш"

Току що реших да си взема едно невинно блокче шоколад.

Разбира се, никой световен гений не е измислил безшумната опаковка.

И така, докато успея да си взема невинното блокче, Мая вече се беше наредила до мен с

"Мамо, шоколад, дай, дай на Мая!"

***
В момента, докато се опитвам да пиша, Мая се покатери на стола, придърпа си чинията с грозде, измъкна чепката с останало 1 зрънце и... в продължение на 4 изречения... не спира да ми го подава с 

"Мамо, земи, земи, мамо, чешката на тофтата!"

Отново и отново, и отново.

***
Та поиска си Мая шоколад.

Дадох й веднага, защото гледката не е за изпускане -

държи парченцето с два пръста, ближе го едва и не спира да се мръщи и усмихва в същото време. 

Докато не забелязва, че не само двата пръста, ами цялата й ръка е изцапана с шоколад.

Тук вече не издържа.

Усмихва ми се с

"Мамо, шоколад? Де е?"

Блокчето ми вече го няма.

Подава ми нейното полуразтопено парченце с

"Аааа, няма. Няма, мама. Свъши. Мамо, още една шоколад и ша пиш!"

Макар в последно време все да се чудим дали Мая има пиш, или иска да спи,

в този случай се опитва да ме приспи. 

***
Минаха 3 часа.

Причината - започнах да пиша, малко след като Ради заспа.

На 5-то изречение Вили се прибра.

Мая беше толкова щастлива, че се втурна с викове към него.

Ради се събуди.

Както бяха щастливи, в следващия момент двете се разпищяха гладни.

Сложихме на бързо масата.

Мая отказа да яде.

Отвори си хладилника и извади кутийка с пастет.

- Мая, дай да ти го намажа на филийка.
- Не, мамо, с пъстче.

Минути по-късно беше до уши в пастет. Буквално.

А Ради крещи за супа.

Сядаме всички.

Гледаме анимация.

Всички сме в заплес.

Само Ради хвърля едно око и към основното - дали мама е готова с пълната лъжица.

При следващия момент на бебешки писъци, вадим тежката артилерия -

игра в банята.

В момента двете се замерват с вода.

И не спират да се смеят.

Може би ще остане време и да измия чиниите :) 


понеделник, 1 август 2016 г.

Стига сме мързелували - време е за конкурс с награда :)

Лято е.

Горещо е.

Август е

и ще говорим за нещо ново и вълнуващо.

След година обмисляне, проучване и тестване

моето 3-то бебче е на финалната си права :)

Този път обаче говорим за едно онлайн място, което си е поставило за цел да се превърне в сборен пункт на интересните хора у нас и по света.

"Тук сме" е идея, по която работя вече от 6 години.

След 44 дни ще бъде реалност.

Общото между всички рубрики на сайта ще бъде изцяло авторското съдържание, поднесено на грамотен български език.

Сърбят ме пръстите да кажа, че ще бъде една културна медия. Но на първото ми интервю за работа във Варна, работодателят ме пита за какво ми се пише... и аз реших да си призная, че темите за култура са ми на сърце. Цитирам отговора: "За култура всеки иска да пише. 'Щото е най-лесно". Дали?

Всъщност "Тук сме" няма да е сайт за изкуства. Ще бъде сайт за възможности и стимул за промяна. И ще подбутва тези, които са се поддали на прекалено дълга почивка, с игри и награди.

***
Но стига съм протаквала.

Има още 44 дни до всички останало.

Сега обаче е време за конкурс с награда.

Сайтът е почти готов.

Намира се на адрес http://tuk-sme.com/

От днес "Тук сме" е в търсене на заглавно изображение. 

Какви са изискванията?

Файлът трябва да бъде с размери 1680 х 500 пиксела. Задължително е да бъде изцяло авторска разработка. Ако е фотография или колаж, на които присъстват лица, е необходимо да се приложи и тяхното писмено съгласие за участие.

До тук с "трябва" и "задължително". Сега е ред на твоето въображение и визията ти за "тук сме" и "срещи с продължение". Успех!

Какъв е срокът?

Всички предложения, изпратени до 31 август 2016 г., които отговарят на изискванията, ще се борят за слава... и награда :)

Къде се изпращат?

На e-mail tuk@tuk-sme.com.

Ако имаш въпроси, можеш да пишеш и на Facebook страницата "Тук сме".

Или директно на мен, разбира се.

А всъщност каква е наградата?

Да си дойдем на думата :)

Освен вечна слава, морално задоволство и евентуално бъдещо сътрудничество,

всъщност... изненада!... има и материална награда.

Понеже всичко хубаво трябва да започва още от сутринта...

... "Тук сме" ще подари уникална дизайнерска колекция от всичко необходимо за една приятна закуска в леглото... или нестандартна среща с гарантирано продължение.


Победителят ще получи

масичка от бор за закуска в леглото на английската марка Premier Housewares;

две керамични чаши за еспресо на френската марка Cote Table;

две керамични чинии на италианската марка BRANDANI;

керамична кана за кафе или чай на чешката марка Banquet;

мини дъска от бук за неочаквани съобщения рано сутрин - на холандската марка Securit,

и

метална кутия за домашно приготвени изкушения на испанската марка d'casa

(която няма да пристигне празна, но... изненада).

Успех!

петък, 22 юли 2016 г.

Когато не си в настроение и прибегнеш до "женските съвети"...

... рядко се случва нещо добро.

***
В неделя Ради вдигна температура за първи път.

И понеже нямаше други симптоми, решихме, че идват нови зъбчета.

До вторник спря да вдига температура.

Но така и не се успокои.

Продължи да се буди на всеки половин - един час през нощта.

Резултатът - засега само 1 ново зъбче за Ради и 5 нощи с по 2 часа сън за мен.


***
Този следобед съвсем ме хванаха и мързелът, и лошото настроение.

И се сетих -

всички жени, които видимо обожават да се грижат за външия си вид,

съветват -

когато не си в настроение,

се нуждаеш от "разкрасителна процедура".

Единствената цяла процедура, която ми хрумна, че мога да си приложа,

докато Ради е будна,

беше да се лакирам.

А и имах лак, който ме чакаше още от предната толкова дълбока емоционална дупка - преди 10 месеца, докато всички чакаха Ради да се роди, а тя се мотаеше.

***
Намерих лака.

В сигнално... червено... или цикламено.

И се лакирах.

арт снимка със стария фотоапара, който Мая упорито опитва да съсипе

Единственото, за което не помислих, е, че

Ради за първи път ме видя с цветни нокти.

И се оказа, че това е нещо... което задължително иска да хване.

И хвана.

Докато лакът още нямаше и намерение да изсъхва.

Прилежно го обра с прсътче и тръгна да пълзи,

оставяйки сигнално червени или цикламени следи по пода

и,

размазвайки допълнително лака по ръчичката си.

Забравих и мързела, и лошото настроение.

Хванах се да чистя и пода, и нея, докато не е почнала да си лапа ръчичките.

На Ради пък й стана много забавно.

И, без да се усетим, измислихме нова игра -

преследва ме и се опитва да ми хване лакираните нокти.

В момента съм вдигнала крака на стола,

а Ради се опитва да се покатери :)