"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 19 септември 2016 г.

Година, откакто делфините повикаха Ради при нас :)

Миналата година по това време

Ради упорито отказваше да се ражда.

Определеният термин мина и замина,

а тя блажено си шаваше вътре,

без никакви намерения да подаде носле навън.

В продължение на една дълга седмица,

през ден се чудехме как незабелязано да се изнизваме от вкъщи,

за да не разстроим Мая,

и отивахме към болницата.

Всеки път молех за отсрочка и бързо бягахме от докторите.

20-и септември беше крайният срок, в който лекарят ни предупреди, че

вече няма да приема откази :D

Междувременно пробвахме какво ли не -

безкрайни разходки, качихме всички стъпала, които открихме в града,

ядох ананас, ядох люто... всичко, което чухме.

В събота, на 19-и, стигнахме до последната цел, която ни хрумна -

Делфинариума.

Не знам какво казаха делфините на Ради, но по пътя към вкъщи вече имах контракции.

И на другия ден се появи г-ца бебе Радина.

***
Годината не мина никак неусетно.

Както беше и с Мая, усетихме пълноценно всеки един ден от нея :)

Имаше колики, имаше безсънни нощи, имаше много спокойни дни, имаше много усмивки, имаше много прегръдки, имаше зъбчета, имаше игри, имаше думички и закачки, имаше плезене като първи опит за осъзнато общуване, имаше пътешествия (след които се заканвахме "никога повече!" и ето, че сега пак мислим следващата дестинация)...

И вече имаме 2 големи момичета,

които все по-често ни викат "чао, чао",

за да ги оставим да играят двете.

Нищо, че минута по-късно едната задължително пищи...

последвана след малко и от другата.






понеделник, 5 септември 2016 г.

СПА с бебета в Пещера

След 2 нощувки на СПА в Пещера,

днес се прибрахме и Вили обобщи:

"Така и не спа на това СПА".

Определено това беше "почивка", която ще помним дълго.

***
Започна обещаващо... рано в петък,

когато се качихме на влака за Шумен с мама, Мая и Ради.


Второ пътуване на Мая, първо за Ради и... първо за мен след доста дълга пауза.

Мисля, че се вълнувах също, колкото и тях.

Беше прекрасно пътуване.

На тръгване от гарата

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка,

докато Мая махаше и викаше "Чао, чао, Вана!"

Час и половина по-късно стояхме на гарата в Шумен.

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка, 

докато влакът тръгваше,

а Мая махаше и викаше "Чао, чао, влакче!"

След работа, вечерта Вили се присъедини към нас, натоварил куп багажи в колата... само за 2 нощувки...

***
В събота сутринта отпътувахме към следващата спирка близо до Пловдив.

На писта "Дракон" присъствахме на Национален събор на Клуб Форд.

Едно интересно събитие, организирано видимо с голямо желание, което обаче ще остане в моите спомени с... 2 пощурели бебета, които на моменти бяха извън всякакъв контрол. 

Започна се още преди Пловдив, когато двете едновременно отказаха да си седят по местата, покатериха се върху мен и започнаха да пищят с цяло гърло. В момента, в който слязоха от колата и се озоваха насред безброй малки камъчета, настроението се върна. До момента, в който не решиха да се замерят с камъни. 

В опит да ги опазим се разходихме и открихме трибуни. Уж се настанихме да гледаме състезание... и двете решиха, че искат да се катерят.


Първата глътка въздух дойде от съпругите-ентусиастки, които бяха организирали детски кът с балони, бои, фулмастри, моливи и т.н. Мая се сблъска за първи път с водните боички и го удари на водно рисуване. Толкова се увлече, че изля цялата си чашка с вода на масата и намокри рисунките на останалите деца, които пък се бореха за награда "Най-добра рисунка". Казахме набързо "чао, мерси" и се изнизахме. 

Следващата глътка въздух дойде със спирка за обяд и "бапчето". Докато двете бебета хапваха кебапчета, всичко беше наред. Щом се нахраниха обаче, започнаха писъците и борбата за играчки. Казахме набързо "чао" и се изнизахме от заведението. 

Насочихме се към Пещера.

Разбира се, Мая и Ради тъкмо заспаха, когато се оказа, че сме стигнали хотела - Домейн Пещера. Настанихме се, те се разсъниха и бързо излязохме отново в опит да ги изморим. 

Ето и уроците, на които ни научиха тези 2 дни:

1. Колкото и да се разхождаме, колкото и площадки да обикаляме, ранното заспиване и следобедният сън си остават мираж.




2. Няма по-голяма сила от солетите. Помагат при синдрома "реват, пищят, без да знаят защо". А напоследък са и предпочитано средство на Ради за закачки с другите. 


3. При добро желание човек може да има СПА и в собствената си баня. Мая и Ради бяха във възторг да се "къпят" в мивката, докато играят със сапунчетата. 


4. Атракциите са по-забавни, когато са безплатни. За първи път оставихме Мая да играе в кола. Накрая решихме да сложим левче, за да я зарадваме. В момента, в който колата тръгна, Мая изхвърча от нея ужасена. За да не отиде левчето на вятъра, сложихме вътре Ради. На нея пък взе, че й хареса.



5. И най-изстраданият урок - в никакъв случай 4 човека, от които единият е на почти 1 г., а другият - на 2 г., не трябва да се съгласяват на стая с 2 единични легла. Дори и при уговорката, че ще получат кошара. Това не попречи двете да спят на едното единично легло, заобиколени от кошарата и столовете и... аз в опит да будувам 2 нощи, за да ги пазя да не паднат или едната да не отиде върху другата.

Но пък палачинките край басейна за закуска са добра компенсация. Особено, когато установиш, че и Мая, и Ради ги хапват. 


6. Последните километри от пътуването към вкъщи винаги са най-дълги.



понеделник, 29 август 2016 г.

За първи път на панаир...

... в Дългопол

вчера.

Емоциите бяха от сутринта до вечерта.

Първо изпратихме Мая на гарата с леля Еми,

за да се вози за първи път на влак.

Тръгнахме и за малко да закъснеем.

Хванахме влака, малко преди да спре на дългополската гара.

Колата срещу БДЖ-то - 1:1.

След кратко разсънване на двете,

се насочихме към панаира.

Мая се вози на кола,

а Ради получи балон, завързан за крачето.

При целия този празничен дух,

по-късно станахме свидетели на разговора:

- Как се казваш?
- Мая!
- Мая... Велислав Колева.
- Коледа... Дядо Коледа!

След цял ден навън се случи чудо на чудесата -

Мая заспа по пътя към Варна, прибрахме се към 19 ч., 

оставихме я в леглото,

продължи да спи.

По някое време се разбуди малко,

дойде в хола,

пак заспа.

През нощта се събуди да пие вода и пак заспа.

Стана към 8 ч.

Режимът на Ради си остана същия - с будене и хранене цяла нощ.








четвъртък, 25 август 2016 г.

3 урока по време на хранене

Хапваме днес на обяд кюфтета с картофи и моркови на фурна.

Картофите умишлено са нарязани на пръчици, за да приличат на пържени.

Мая изяжда всички картофи.

Никакво внимание към месото.

Междувременно Ради яде за първи път кюфте.

Настоява да хапва сама и старателно улавя с пръстчета всяка хапчица, за да я лапне.

Накрая се добира до останалото кюфте, което още не е разделено на парченца,

хваща го и започва да го гризе като ябълка.

Изяжда го.

Мая иска още картофи.

Подаваме й тези от чинията на Ради - същите като нейните, но малко намачкани.

С върха на езика си ги опитва.

"Неееее!"

и започва да се преструва, че плюе.

Урок 1:

В човешката природа е заложено да съди по външния вид.

Урок 2:

В човешката природа е заложено да забрави за зеленчуците, щом за първи път се сблъска с кюфте.

Урок 3:

Няма нищо по-практично от това да имаш 2 деца - взаимно си доизяждат порциите... едната обира зеленчуците, а другата търси месото.