Мексиканецът на Мадлен Алгафари

Днес я чух да разказва историята, за която още си мисля.

Американски преподавател по бизнес нещо си в Харвард видял Мексиканецът да излиза от лодката си с 2 риби. 

- Човече, защо толкова малко? Няма риба ли?

- А, риба има, но защо ми е повече? Това е напълно достатъчно за мен, жена ми и децата ми. Утре ще изляза за още.

- Тогава какво ще правиш днес... цял ден?

- Ами обичайното - ще поиграя с децата, ще правя любов с жената, ще посвиря на китара, ще пийна с приятели...

- Не, не може така. Чакай сега да те науча как се прави. Първо ще хванеш не 2, а поне 4 риби. Ще ги продадеш, след това ще си купиш още няколко лодки. Ще наемеш още хора. Ще хващаш все повече риба. Ще отвориш завод за консервирането им. Ще го разработиш. Ще го продадеш. Ще дойдеш в Ню Йорк. Ще купиш акции. Като станеш на 60 ще продадеш акциите.

- И какво ще правя после?

- Е, тогава идва най-хубавото - ще се оттеглиш в малко селце край морето/океана, ще ловиш риба, ще правиш любов с жена си, ще се радваш на децата си, ще пиеш с приятели...

 Да ви кажа честно, дреме ми за американската логика. Искам да съм Мексиканецът! 

Красива и нежна събота с Bliss и Kissing

Изгубени в есента

Докато не дойде зимата. Имам една молба към времето - ако може, нека снегът в София се отложи за след две седмици, когато ще съм по-добре оборудвана... в обувен план. 

Само за ценители, на които не им пука да...

... крадат чужди празници. Поредният ни "хелоуин" премина с комедия (защо не?), леко позамръзнали нослета, снимки, щракнати набързо в магазин, първия ни тиквен фенер (който се получи голям сладур), предаване за извънземни и Царичина, както и част от горе-долу страшен филм (Mirrors).

Междувременно, вече е 1 ноември, честит празник на всички, които използваме българския език адекватно и редовно.

Пак сме си двамата...

... аз и моят път, често твърде праволинеен.


в настроение за една леко забравена, но много любима песен - The Corrs и Little Wing

Danger Магистър Zone

Вече записан магистър по изкуства. Дипломиран икономист-организатор и бакалавър-журналист (все още чакащ диплома). Още няколко дни и се впускам в поредната "редовна" danger СУ-zone.

Остави ме да спя

Тъмно е, студено е и ми се спи - абсурд да е неделя по обяд...

Поздрав с песента на деня -> Deep Purple и Strange Kind of Woman

Дъждът се стича от небето

където до скоро се разхождаше чайка. Дали сега е някъде самотна и уплашена?

Крачка напред

Днес за първи път ГО видях... хартиеното място, където излезе първият ми материал за списание. Мушнато измежду куп други. Щастлива съм, даже и горда. Все пак, от 4 години чакам този момент :)

Всекидневната математика не е чак толкова лесна

Чудя се защо уравнението ми не се получава:

нова жилищна сграда + нови дънки... не е равно на усещане за нова варненска улица

Усеща се гостоприемството обаче - щом домакините не могат да те поздравят, гащите-заместници ще помахат весело при всяко по-силно подухване :)

Дупка в небето

Нея няма да я кърпим, защото е чаровна. Дали това важи и за дупката на чорапа върху левия ми крак, която току що видях?


Е, това е моето небе днес, Петя ;)