"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 19 септември 2016 г.

Година, откакто делфините повикаха Ради при нас :)

Миналата година по това време

Ради упорито отказваше да се ражда.

Определеният термин мина и замина,

а тя блажено си шаваше вътре,

без никакви намерения да подаде носле навън.

В продължение на една дълга седмица,

през ден се чудехме как незабелязано да се изнизваме от вкъщи,

за да не разстроим Мая,

и отивахме към болницата.

Всеки път молех за отсрочка и бързо бягахме от докторите.

20-и септември беше крайният срок, в който лекарят ни предупреди, че

вече няма да приема откази :D

Междувременно пробвахме какво ли не -

безкрайни разходки, качихме всички стъпала, които открихме в града,

ядох ананас, ядох люто... всичко, което чухме.

В събота, на 19-и, стигнахме до последната цел, която ни хрумна -

Делфинариума.

Не знам какво казаха делфините на Ради, но по пътя към вкъщи вече имах контракции.

И на другия ден се появи г-ца бебе Радина.

***
Годината не мина никак неусетно.

Както беше и с Мая, усетихме пълноценно всеки един ден от нея :)

Имаше колики, имаше безсънни нощи, имаше много спокойни дни, имаше много усмивки, имаше много прегръдки, имаше зъбчета, имаше игри, имаше думички и закачки, имаше плезене като първи опит за осъзнато общуване, имаше пътешествия (след които се заканвахме "никога повече!" и ето, че сега пак мислим следващата дестинация)...

И вече имаме 2 големи момичета,

които все по-често ни викат "чао, чао",

за да ги оставим да играят двете.

Нищо, че минута по-късно едната задължително пищи...

последвана след малко и от другата.






2 коментара:

Eli каза...

Честито! Да са ви живи и здрави и да ви поддържат формата ;)

Plamena Markova-Koleva каза...

Благодаря ти! Поздрави от всички за всички ;)