Започват коледните публикации. Да са ви честити.
1 декември 2012
(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)
Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!
Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".
Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!
Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.
Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.
Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.
Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?
1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.
Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.
2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.
"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
Показват се публикациите с етикет Хемингуей. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хемингуей. Показване на всички публикации
неделя, 2 декември 2012 г.
понеделник, 28 декември 2009 г.
Залезът на моето детство

Като малка си имах един номер - грабвах най-дебелата книга от секцията (3-и том на Хемингуей), сядах на фотьойла, отварях го и започвах да "чета". Другите ми се радваха колко съм умна, а аз дремех, скрита зад дебелите корици. Днес, приблизително 17 години по-късно, прочетох първия си роман на Хемингуей, от същия този 3-и том. Разбира се, "За кого бие камбаната" се оказа гениален (и още го мисля и премислям въодушевена), а 28-и декември ще остане в моята история като Денят, в който пораснах още мъничко :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)