Като малка си имах един номер - грабвах най-дебелата книга от секцията (3-и том на Хемингуей), сядах на фотьойла, отварях го и започвах да "чета". Другите ми се радваха колко съм умна, а аз дремех, скрита зад дебелите корици. Днес, приблизително 17 години по-късно, прочетох първия си роман на Хемингуей, от същия този 3-и том. Разбира се, "За кого бие камбаната" се оказа гениален (и още го мисля и премислям въодушевена), а 28-и декември ще остане в моята история като Денят, в който пораснах още мъничко :)
4 коментара:
Да пораснеш е хубаво и не чак толкова, но Хеменгуей си заслужава :)
Ей, порасналото "малко" момиче...да си изкараш една страхотна Нова година!
what a dazzling image !
Валентине, стига ми да порасна само за Хемингуей :)
Лени, пожелавам ти прекрасна 2010!
Публикуване на коментар