"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 21 октомври 2016 г.

"Обичам те"

Когато Мая започна да повтаря всичко, което чуе,

разбира се,

я пробвахме с думи,

като

бахур, прахосмукачка, трактор (на което тя му вика просто "татко").

След това минахме на

"Майче, кажи "Рачо реже риба".

И до сега всеки ден я чувам да си повтаря поне по веднъж

"Ачо еже иииба!"

По-късно решихме да я пробваме с

"Обичам те",

"Обичам те, тати",

"Обичам те, мамо".

И,

разбира се,

пълно мълчание :)

Докато преди седмица... или две,

не каза

"Бичам те, Ади!"

Първото обяснение в любов беше към Ради.

А преди няколко дни се престраши да го каже и на мен.

Сега вече го раздава смело.

Като днес -

денят, който ще остане в семейната ни история като

Петъкът,

в който Мая и Ради основно разхвърлиха целия апартамент.

Кулминацията настъпи по време на традиционната борба за следобеден сън.

В един момент

просто вдигнах ръце от тях,

седнах на леглото и

се разплаках.

Мая се спря, дойде до мен, целуна ме и каза

"Много те обичам, мамо".

Аз се успокоих, усмихнах, видях светлината в тунела,

особено след като и Ради се обърна да ми се усмихне...

и само след секунда се върнаха в изходна позиция.

***
Два часа по-късно Ради заспа.

Още един час по-късно Мая каза, че иска да спи.

Легна в спалнята, гушна ме, целуна ме по бузата и ми вика

"Обичам те, мамо".

После грабна мечока и започна да му пее, вика, говори и т.н.

Накрая

"Айде, игаем, мамо".

Ради се събуди.

Апартаментът е все така основно разхвърлен.

Нищо.

Скоро Вили ще се прибере и всички ще излезем навън.

За час-два ще забравим, че после ни чака цяла нощ подреждане и чистене.

Важното, че всички се обичаме.


сряда, 28 септември 2016 г.

3-те заблуди на вторника

1. Мога да свърша всички задачи до обяд и да прекараме един спокоен следобед в игри и опити за сън.

Почти.

Успях да сложа обяда да се пече, да пусна пералнята, да подредя спалнята, холът все още си стоеше подреден и...

тъкмо щях да седна на дивана и да гледам ТВ...

когато се отбих до тоалетната...

а след това

се оказа, че Ради е докопала чантата ми (която уж беше качена на високо),

в която е открила био вафлата за безумните 2 лв, която пазех за специален повод :D

и е започнала да я яде в коридора,

оставяйки си следи,

явно за да не забрави пътя между спалнята и хола.

Това, че беше пръснала и всички документи и пари,

вече не го броим, то си е ежечасие.

Междувременно в хола -

Мая беше докопала пакет бишкоти, седнала на масата и пуснала лаптопа.




2. След като понеделник и двете почти не бяха спали, във вторник ще си наваксат.

Обядвахме.

Ради заспа в мен.

Мая каза "Айе, мамо, да шпим".

Пренесохме се всички към спалнята.

Оставих Ради на леглото.

Тя изпищя, отвори очи, изправи се и седна.

Мая щастлива извика "Шъбуди се, шъбуди се!"

Двете започнаха да се смеят и последваха 2 часа опити за приспиване.

След 2 часа мятане между леглото и кошарите, игра с пердето, четене на приказки, скубане, драскане, удряне и т.н.,

се върнахме в хола.

3. Щом почти не са спали в понеделник, не са спали и следобед, то ще заспят рано вечерта.

В 23 ч. двете започнаха представление,

след като свалиха от секцията украшенията си, останали от рождения ден на Ради.







Цялото "шоу" около приспиването на двете приключи в 00:45 :)

понеделник, 19 септември 2016 г.

Година, откакто делфините повикаха Ради при нас :)

Миналата година по това време

Ради упорито отказваше да се ражда.

Определеният термин мина и замина,

а тя блажено си шаваше вътре,

без никакви намерения да подаде носле навън.

В продължение на една дълга седмица,

през ден се чудехме как незабелязано да се изнизваме от вкъщи,

за да не разстроим Мая,

и отивахме към болницата.

Всеки път молех за отсрочка и бързо бягахме от докторите.

20-и септември беше крайният срок, в който лекарят ни предупреди, че

вече няма да приема откази :D

Междувременно пробвахме какво ли не -

безкрайни разходки, качихме всички стъпала, които открихме в града,

ядох ананас, ядох люто... всичко, което чухме.

В събота, на 19-и, стигнахме до последната цел, която ни хрумна -

Делфинариума.

Не знам какво казаха делфините на Ради, но по пътя към вкъщи вече имах контракции.

И на другия ден се появи г-ца бебе Радина.

***
Годината не мина никак неусетно.

Както беше и с Мая, усетихме пълноценно всеки един ден от нея :)

Имаше колики, имаше безсънни нощи, имаше много спокойни дни, имаше много усмивки, имаше много прегръдки, имаше зъбчета, имаше игри, имаше думички и закачки, имаше плезене като първи опит за осъзнато общуване, имаше пътешествия (след които се заканвахме "никога повече!" и ето, че сега пак мислим следващата дестинация)...

И вече имаме 2 големи момичета,

които все по-често ни викат "чао, чао",

за да ги оставим да играят двете.

Нищо, че минута по-късно едната задължително пищи...

последвана след малко и от другата.






понеделник, 5 септември 2016 г.

СПА с бебета в Пещера

След 2 нощувки на СПА в Пещера,

днес се прибрахме и Вили обобщи:

"Така и не спа на това СПА".

Определено това беше "почивка", която ще помним дълго.

***
Започна обещаващо... рано в петък,

когато се качихме на влака за Шумен с мама, Мая и Ради.


Второ пътуване на Мая, първо за Ради и... първо за мен след доста дълга пауза.

Мисля, че се вълнувах също, колкото и тях.

Беше прекрасно пътуване.

На тръгване от гарата

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка,

докато Мая махаше и викаше "Чао, чао, Вана!"

Час и половина по-късно стояхме на гарата в Шумен.

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка, 

докато влакът тръгваше,

а Мая махаше и викаше "Чао, чао, влакче!"

След работа, вечерта Вили се присъедини към нас, натоварил куп багажи в колата... само за 2 нощувки...

***
В събота сутринта отпътувахме към следващата спирка близо до Пловдив.

На писта "Дракон" присъствахме на Национален събор на Клуб Форд.

Едно интересно събитие, организирано видимо с голямо желание, което обаче ще остане в моите спомени с... 2 пощурели бебета, които на моменти бяха извън всякакъв контрол. 

Започна се още преди Пловдив, когато двете едновременно отказаха да си седят по местата, покатериха се върху мен и започнаха да пищят с цяло гърло. В момента, в който слязоха от колата и се озоваха насред безброй малки камъчета, настроението се върна. До момента, в който не решиха да се замерят с камъни. 

В опит да ги опазим се разходихме и открихме трибуни. Уж се настанихме да гледаме състезание... и двете решиха, че искат да се катерят.


Първата глътка въздух дойде от съпругите-ентусиастки, които бяха организирали детски кът с балони, бои, фулмастри, моливи и т.н. Мая се сблъска за първи път с водните боички и го удари на водно рисуване. Толкова се увлече, че изля цялата си чашка с вода на масата и намокри рисунките на останалите деца, които пък се бореха за награда "Най-добра рисунка". Казахме набързо "чао, мерси" и се изнизахме. 

Следващата глътка въздух дойде със спирка за обяд и "бапчето". Докато двете бебета хапваха кебапчета, всичко беше наред. Щом се нахраниха обаче, започнаха писъците и борбата за играчки. Казахме набързо "чао" и се изнизахме от заведението. 

Насочихме се към Пещера.

Разбира се, Мая и Ради тъкмо заспаха, когато се оказа, че сме стигнали хотела - Домейн Пещера. Настанихме се, те се разсъниха и бързо излязохме отново в опит да ги изморим. 

Ето и уроците, на които ни научиха тези 2 дни:

1. Колкото и да се разхождаме, колкото и площадки да обикаляме, ранното заспиване и следобедният сън си остават мираж.




2. Няма по-голяма сила от солетите. Помагат при синдрома "реват, пищят, без да знаят защо". А напоследък са и предпочитано средство на Ради за закачки с другите. 


3. При добро желание човек може да има СПА и в собствената си баня. Мая и Ради бяха във възторг да се "къпят" в мивката, докато играят със сапунчетата. 


4. Атракциите са по-забавни, когато са безплатни. За първи път оставихме Мая да играе в кола. Накрая решихме да сложим левче, за да я зарадваме. В момента, в който колата тръгна, Мая изхвърча от нея ужасена. За да не отиде левчето на вятъра, сложихме вътре Ради. На нея пък взе, че й хареса.



5. И най-изстраданият урок - в никакъв случай 4 човека, от които единият е на почти 1 г., а другият - на 2 г., не трябва да се съгласяват на стая с 2 единични легла. Дори и при уговорката, че ще получат кошара. Това не попречи двете да спят на едното единично легло, заобиколени от кошарата и столовете и... аз в опит да будувам 2 нощи, за да ги пазя да не паднат или едната да не отиде върху другата.

Но пък палачинките край басейна за закуска са добра компенсация. Особено, когато установиш, че и Мая, и Ради ги хапват. 


6. Последните километри от пътуването към вкъщи винаги са най-дълги.



понеделник, 29 август 2016 г.

За първи път на панаир...

... в Дългопол

вчера.

Емоциите бяха от сутринта до вечерта.

Първо изпратихме Мая на гарата с леля Еми,

за да се вози за първи път на влак.

Тръгнахме и за малко да закъснеем.

Хванахме влака, малко преди да спре на дългополската гара.

Колата срещу БДЖ-то - 1:1.

След кратко разсънване на двете,

се насочихме към панаира.

Мая се вози на кола,

а Ради получи балон, завързан за крачето.

При целия този празничен дух,

по-късно станахме свидетели на разговора:

- Как се казваш?
- Мая!
- Мая... Велислав Колева.
- Коледа... Дядо Коледа!

След цял ден навън се случи чудо на чудесата -

Мая заспа по пътя към Варна, прибрахме се към 19 ч., 

оставихме я в леглото,

продължи да спи.

По някое време се разбуди малко,

дойде в хола,

пак заспа.

През нощта се събуди да пие вода и пак заспа.

Стана към 8 ч.

Режимът на Ради си остана същия - с будене и хранене цяла нощ.








четвъртък, 25 август 2016 г.

3 урока по време на хранене

Хапваме днес на обяд кюфтета с картофи и моркови на фурна.

Картофите умишлено са нарязани на пръчици, за да приличат на пържени.

Мая изяжда всички картофи.

Никакво внимание към месото.

Междувременно Ради яде за първи път кюфте.

Настоява да хапва сама и старателно улавя с пръстчета всяка хапчица, за да я лапне.

Накрая се добира до останалото кюфте, което още не е разделено на парченца,

хваща го и започва да го гризе като ябълка.

Изяжда го.

Мая иска още картофи.

Подаваме й тези от чинията на Ради - същите като нейните, но малко намачкани.

С върха на езика си ги опитва.

"Неееее!"

и започва да се преструва, че плюе.

Урок 1:

В човешката природа е заложено да съди по външния вид.

Урок 2:

В човешката природа е заложено да забрави за зеленчуците, щом за първи път се сблъска с кюфте.

Урок 3:

Няма нищо по-практично от това да имаш 2 деца - взаимно си доизяждат порциите... едната обира зеленчуците, а другата търси месото. 






вторник, 9 август 2016 г.

"Мамо, още една шоколад и ша пиш"

Току що реших да си взема едно невинно блокче шоколад.

Разбира се, никой световен гений не е измислил безшумната опаковка.

И така, докато успея да си взема невинното блокче, Мая вече се беше наредила до мен с

"Мамо, шоколад, дай, дай на Мая!"

***
В момента, докато се опитвам да пиша, Мая се покатери на стола, придърпа си чинията с грозде, измъкна чепката с останало 1 зрънце и... в продължение на 4 изречения... не спира да ми го подава с 

"Мамо, земи, земи, мамо, чешката на тофтата!"

Отново и отново, и отново.

***
Та поиска си Мая шоколад.

Дадох й веднага, защото гледката не е за изпускане -

държи парченцето с два пръста, ближе го едва и не спира да се мръщи и усмихва в същото време. 

Докато не забелязва, че не само двата пръста, ами цялата й ръка е изцапана с шоколад.

Тук вече не издържа.

Усмихва ми се с

"Мамо, шоколад? Де е?"

Блокчето ми вече го няма.

Подава ми нейното полуразтопено парченце с

"Аааа, няма. Няма, мама. Свъши. Мамо, още една шоколад и ша пиш!"

Макар в последно време все да се чудим дали Мая има пиш, или иска да спи,

в този случай се опитва да ме приспи. 

***
Минаха 3 часа.

Причината - започнах да пиша, малко след като Ради заспа.

На 5-то изречение Вили се прибра.

Мая беше толкова щастлива, че се втурна с викове към него.

Ради се събуди.

Както бяха щастливи, в следващия момент двете се разпищяха гладни.

Сложихме на бързо масата.

Мая отказа да яде.

Отвори си хладилника и извади кутийка с пастет.

- Мая, дай да ти го намажа на филийка.
- Не, мамо, с пъстче.

Минути по-късно беше до уши в пастет. Буквално.

А Ради крещи за супа.

Сядаме всички.

Гледаме анимация.

Всички сме в заплес.

Само Ради хвърля едно око и към основното - дали мама е готова с пълната лъжица.

При следващия момент на бебешки писъци, вадим тежката артилерия -

игра в банята.

В момента двете се замерват с вода.

И не спират да се смеят.

Може би ще остане време и да измия чиниите :) 


понеделник, 1 август 2016 г.

Стига сме мързелували - време е за конкурс с награда :)

Лято е.

Горещо е.

Август е

и ще говорим за нещо ново и вълнуващо.

След година обмисляне, проучване и тестване

моето 3-то бебче е на финалната си права :)

Този път обаче говорим за едно онлайн място, което си е поставило за цел да се превърне в сборен пункт на интересните хора у нас и по света.

"Тук сме" е идея, по която работя вече от 6 години.

След 44 дни ще бъде реалност.

Общото между всички рубрики на сайта ще бъде изцяло авторското съдържание, поднесено на грамотен български език.

Сърбят ме пръстите да кажа, че ще бъде една културна медия. Но на първото ми интервю за работа във Варна, работодателят ме пита за какво ми се пише... и аз реших да си призная, че темите за култура са ми на сърце. Цитирам отговора: "За култура всеки иска да пише. 'Щото е най-лесно". Дали?

Всъщност "Тук сме" няма да е сайт за изкуства. Ще бъде сайт за възможности и стимул за промяна. И ще подбутва тези, които са се поддали на прекалено дълга почивка, с игри и награди.

***
Но стига съм протаквала.

Има още 44 дни до всички останало.

Сега обаче е време за конкурс с награда.

Сайтът е почти готов.

Намира се на адрес http://tuk-sme.com/

От днес "Тук сме" е в търсене на заглавно изображение. 

Какви са изискванията?

Файлът трябва да бъде с размери 1680 х 500 пиксела. Задължително е да бъде изцяло авторска разработка. Ако е фотография или колаж, на които присъстват лица, е необходимо да се приложи и тяхното писмено съгласие за участие.

До тук с "трябва" и "задължително". Сега е ред на твоето въображение и визията ти за "тук сме" и "срещи с продължение". Успех!

Какъв е срокът?

Всички предложения, изпратени до 31 август 2016 г., които отговарят на изискванията, ще се борят за слава... и награда :)

Къде се изпращат?

На e-mail tuk@tuk-sme.com.

Ако имаш въпроси, можеш да пишеш и на Facebook страницата "Тук сме".

Или директно на мен, разбира се.

А всъщност каква е наградата?

Да си дойдем на думата :)

Освен вечна слава, морално задоволство и евентуално бъдещо сътрудничество,

всъщност... изненада!... има и материална награда.

Понеже всичко хубаво трябва да започва още от сутринта...

... "Тук сме" ще подари уникална дизайнерска колекция от всичко необходимо за една приятна закуска в леглото... или нестандартна среща с гарантирано продължение.


Победителят ще получи

масичка от бор за закуска в леглото на английската марка Premier Housewares;

две керамични чаши за еспресо на френската марка Cote Table;

две керамични чинии на италианската марка BRANDANI;

керамична кана за кафе или чай на чешката марка Banquet;

мини дъска от бук за неочаквани съобщения рано сутрин - на холандската марка Securit,

и

метална кутия за домашно приготвени изкушения на испанската марка d'casa

(която няма да пристигне празна, но... изненада).

Успех!

петък, 22 юли 2016 г.

Когато не си в настроение и прибегнеш до "женските съвети"...

... рядко се случва нещо добро.

***
В неделя Ради вдигна температура за първи път.

И понеже нямаше други симптоми, решихме, че идват нови зъбчета.

До вторник спря да вдига температура.

Но така и не се успокои.

Продължи да се буди на всеки половин - един час през нощта.

Резултатът - засега само 1 ново зъбче за Ради и 5 нощи с по 2 часа сън за мен.


***
Този следобед съвсем ме хванаха и мързелът, и лошото настроение.

И се сетих -

всички жени, които видимо обожават да се грижат за външия си вид,

съветват -

когато не си в настроение,

се нуждаеш от "разкрасителна процедура".

Единствената цяла процедура, която ми хрумна, че мога да си приложа,

докато Ради е будна,

беше да се лакирам.

А и имах лак, който ме чакаше още от предната толкова дълбока емоционална дупка - преди 10 месеца, докато всички чакаха Ради да се роди, а тя се мотаеше.

***
Намерих лака.

В сигнално... червено... или цикламено.

И се лакирах.

арт снимка със стария фотоапара, който Мая упорито опитва да съсипе

Единственото, за което не помислих, е, че

Ради за първи път ме видя с цветни нокти.

И се оказа, че това е нещо... което задължително иска да хване.

И хвана.

Докато лакът още нямаше и намерение да изсъхва.

Прилежно го обра с прсътче и тръгна да пълзи,

оставяйки сигнално червени или цикламени следи по пода

и,

размазвайки допълнително лака по ръчичката си.

Забравих и мързела, и лошото настроение.

Хванах се да чистя и пода, и нея, докато не е почнала да си лапа ръчичките.

На Ради пък й стана много забавно.

И, без да се усетим, измислихме нова игра -

преследва ме и се опитва да ми хване лакираните нокти.

В момента съм вдигнала крака на стола,

а Ради се опитва да се покатери :)



вторник, 19 юли 2016 г.

Прахосмукачката и пълзящото бъдеще на Вселената

Въпреки че Ради пълзи от броени дни,

с всеки изминал час става все по-смела и бърза.

Докато в началото пълзеше, за да стигне някоя играчка,

вчера я наблюдавах как ги подминава,

устремена към новите цели -

кабели,

ютията,

работещата гореща фурна,

кофата за боклук,

терасата,

обувките.

Реших, че,

ако поставя всички налични столове на стратегически места,

няма да се налага непрекъснато

да хващам буболечката Ради и да я връщам в изходна позиция.

Така открих колко лесно било за нея да се шмугва под столовете.

Продължават опитите за опазване на пълзящото бъдеще на Вселената,

което отказва да се занимава с бебе-обезопасени играчки, шкафове и предмети.

***
Но това не е изненадата.

Мая беше същата.

Убедена съм, че и всички останали бебета са също толкова любопитни.

Изненадата с Ради дойде покрай прахосмукачката.

***
С Мая чистенето беше лесно.

Щом пусна прахосмукачката,

тя веднага бягаше в другия край на стаята и беше

най-кроткият човек на света, докато не я изключа.

С Ради...

е сложно.

Ради не се страхува.

Не, нещо повече -

Ради обожава прахосмукачката.

И при всяко пускане започва да я преследва,

да й дърпа кабела

и да се опитва да влезе в нея.

***
Добрата страна на нещата е,

че в момента прахосмукачката е

едно от нещата, което сближава Ради и Мая.

Вече си имат обща игра -

щом спра да чистя, застават една до друга

и се опитват да хващат кабела,

докато го прибирам.

Днес Мая беше толкова смела,

че се доближи до прахосмукачката, за да

покаже на Ради къде отива кабела.

Отиде дори по-далеч,

като се осмели сама да натисне копчето.

Проблемът е...

че улучи съседното

и пусна прахосмукачката.

Сега пак сме в изходна позиция по казуса

"Мая и страхът към прахосмукачката".





сряда, 6 юли 2016 г.

"Аз още броя дните"... книгата, която остави Мая и Ради да се гледат (почти) сами

От години не ми се беше случвало буквално да не мога да оставя книга, докато не стигна края.

Още по-малко очаквах да се случи сега.

Ама ей го на -

романът на Георги Бърдаров съвсем обърка ежедневието ни.

От сутринта не съм го оставила.

Осигурих достъп до всички възможни играчки,

дадох на Мая кутия, пълна с листчета

(оказа се, че това е върхът на щастието и за двете),

сложих още сутринта супата за обяд,

и прочетох цялата "Аз още броя дните".

Едно око в книгата, едно око върху Мая, която все иска да подава на Ради нещо да яде.

Няколко прекъсвания за хранене, смяна на памперс и приспиване

(учудващо, но и двете много бързо заспаха следобед)

и романът вече е прочетен.

Знам какво ще подарявам... поне до края на година :)

***
Романът на Георги Бърдаров "Аз още броя дните" е победител в конкурса "Ръкописът" на БНТ 1.

Само 182 страници.

Но е много голям. Много.

Нито един излишен абзац, нито едно скучно изречение, което да се изкушиш да пропуснеш.

А последните 50-на страници... за първи път се ядосвах, че не мога да чета още по-бързо и по-бързо. Почти съм убедена, че от цялата динамика на действието краката ми сами си подскачаха нетърпеливо, докато седя на дивана.

***
" - Защо го правеше? Заради Аллах, заради Мохамед?
- Честно казано - не. Не беше заради религията.
- А тогава защо?
- Насилието ражда насилие. Безсилието също ражда насилие...
- Ти участвал ли си?
- Да.
- Ти? Един учител?
- Вече не бях учител.
- А какво?
- Войник."

"Войната е опиат. Когато убиеш първия, е страшно, когато убиеш десетия, е странно, когато убиеш стотния, искаш само още и още, и още. Такава е човешката природа - кървава. В нея се борят две еднакви половини - тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен."

"Абе, Пикасо, защо не си остана там в Швейцарията?" - а той клати глава и се усмихва по неговия си отнесен начин. "Не можах, Зоране" - вика. А аз вдигам вежди. "Как така - викам, - защо не можа? Не знаеше ли какъв ад е тук." Спря да се усмихва. "Не можах - вика, - босненец съм. Копнеех за нашето босненско слънце. Там е спокойно, но е студено и чуждо."

"На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг."

***

понеделник, 4 юли 2016 г.

Ради пълзи

Което значи, че

вкъщи вече има

2 буболечки със

склонност към бели.

Да ни е честито!

***
Макар че от доста време не се спира на едно място,

в събота за първи път Ради пропълзя наведнъж

от култовото място

"под масата при мама и татко"

до

Мая, застанала на вратата.







***
А Мая получи своите първи очила.

И цяла събота ги вика

"чулата, чулата!"

Явно, за да не ги изгуби.

Очилата пък дойдоха с

някакъв неочакван пристъп на моделство

и събота следобед премина

в молби от Мая

"шнимка, шнимка!"