"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 29 август 2016 г.

За първи път на панаир...

... в Дългопол

вчера.

Емоциите бяха от сутринта до вечерта.

Първо изпратихме Мая на гарата с леля Еми,

за да се вози за първи път на влак.

Тръгнахме и за малко да закъснеем.

Хванахме влака, малко преди да спре на дългополската гара.

Колата срещу БДЖ-то - 1:1.

След кратко разсънване на двете,

се насочихме към панаира.

Мая се вози на кола,

а Ради получи балон, завързан за крачето.

При целия този празничен дух,

по-късно станахме свидетели на разговора:

- Как се казваш?
- Мая!
- Мая... Велислав Колева.
- Коледа... Дядо Коледа!

След цял ден навън се случи чудо на чудесата -

Мая заспа по пътя към Варна, прибрахме се към 19 ч., 

оставихме я в леглото,

продължи да спи.

По някое време се разбуди малко,

дойде в хола,

пак заспа.

През нощта се събуди да пие вода и пак заспа.

Стана към 8 ч.

Режимът на Ради си остана същия - с будене и хранене цяла нощ.








Няма коментари: