"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 28 септември 2016 г.

3-те заблуди на вторника

1. Мога да свърша всички задачи до обяд и да прекараме един спокоен следобед в игри и опити за сън.

Почти.

Успях да сложа обяда да се пече, да пусна пералнята, да подредя спалнята, холът все още си стоеше подреден и...

тъкмо щях да седна на дивана и да гледам ТВ...

когато се отбих до тоалетната...

а след това

се оказа, че Ради е докопала чантата ми (която уж беше качена на високо),

в която е открила био вафлата за безумните 2 лв, която пазех за специален повод :D

и е започнала да я яде в коридора,

оставяйки си следи,

явно за да не забрави пътя между спалнята и хола.

Това, че беше пръснала и всички документи и пари,

вече не го броим, то си е ежечасие.

Междувременно в хола -

Мая беше докопала пакет бишкоти, седнала на масата и пуснала лаптопа.




2. След като понеделник и двете почти не бяха спали, във вторник ще си наваксат.

Обядвахме.

Ради заспа в мен.

Мая каза "Айе, мамо, да шпим".

Пренесохме се всички към спалнята.

Оставих Ради на леглото.

Тя изпищя, отвори очи, изправи се и седна.

Мая щастлива извика "Шъбуди се, шъбуди се!"

Двете започнаха да се смеят и последваха 2 часа опити за приспиване.

След 2 часа мятане между леглото и кошарите, игра с пердето, четене на приказки, скубане, драскане, удряне и т.н.,

се върнахме в хола.

3. Щом почти не са спали в понеделник, не са спали и следобед, то ще заспят рано вечерта.

В 23 ч. двете започнаха представление,

след като свалиха от секцията украшенията си, останали от рождения ден на Ради.







Цялото "шоу" около приспиването на двете приключи в 00:45 :)

понеделник, 19 септември 2016 г.

Година, откакто делфините повикаха Ради при нас :)

Миналата година по това време

Ради упорито отказваше да се ражда.

Определеният термин мина и замина,

а тя блажено си шаваше вътре,

без никакви намерения да подаде носле навън.

В продължение на една дълга седмица,

през ден се чудехме как незабелязано да се изнизваме от вкъщи,

за да не разстроим Мая,

и отивахме към болницата.

Всеки път молех за отсрочка и бързо бягахме от докторите.

20-и септември беше крайният срок, в който лекарят ни предупреди, че

вече няма да приема откази :D

Междувременно пробвахме какво ли не -

безкрайни разходки, качихме всички стъпала, които открихме в града,

ядох ананас, ядох люто... всичко, което чухме.

В събота, на 19-и, стигнахме до последната цел, която ни хрумна -

Делфинариума.

Не знам какво казаха делфините на Ради, но по пътя към вкъщи вече имах контракции.

И на другия ден се появи г-ца бебе Радина.

***
Годината не мина никак неусетно.

Както беше и с Мая, усетихме пълноценно всеки един ден от нея :)

Имаше колики, имаше безсънни нощи, имаше много спокойни дни, имаше много усмивки, имаше много прегръдки, имаше зъбчета, имаше игри, имаше думички и закачки, имаше плезене като първи опит за осъзнато общуване, имаше пътешествия (след които се заканвахме "никога повече!" и ето, че сега пак мислим следващата дестинация)...

И вече имаме 2 големи момичета,

които все по-често ни викат "чао, чао",

за да ги оставим да играят двете.

Нищо, че минута по-късно едната задължително пищи...

последвана след малко и от другата.






понеделник, 5 септември 2016 г.

СПА с бебета в Пещера

След 2 нощувки на СПА в Пещера,

днес се прибрахме и Вили обобщи:

"Така и не спа на това СПА".

Определено това беше "почивка", която ще помним дълго.

***
Започна обещаващо... рано в петък,

когато се качихме на влака за Шумен с мама, Мая и Ради.


Второ пътуване на Мая, първо за Ради и... първо за мен след доста дълга пауза.

Мисля, че се вълнувах също, колкото и тях.

Беше прекрасно пътуване.

На тръгване от гарата

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка,

докато Мая махаше и викаше "Чао, чао, Вана!"

Час и половина по-късно стояхме на гарата в Шумен.

Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка, 

докато влакът тръгваше,

а Мая махаше и викаше "Чао, чао, влакче!"

След работа, вечерта Вили се присъедини към нас, натоварил куп багажи в колата... само за 2 нощувки...

***
В събота сутринта отпътувахме към следващата спирка близо до Пловдив.

На писта "Дракон" присъствахме на Национален събор на Клуб Форд.

Едно интересно събитие, организирано видимо с голямо желание, което обаче ще остане в моите спомени с... 2 пощурели бебета, които на моменти бяха извън всякакъв контрол. 

Започна се още преди Пловдив, когато двете едновременно отказаха да си седят по местата, покатериха се върху мен и започнаха да пищят с цяло гърло. В момента, в който слязоха от колата и се озоваха насред безброй малки камъчета, настроението се върна. До момента, в който не решиха да се замерят с камъни. 

В опит да ги опазим се разходихме и открихме трибуни. Уж се настанихме да гледаме състезание... и двете решиха, че искат да се катерят.


Първата глътка въздух дойде от съпругите-ентусиастки, които бяха организирали детски кът с балони, бои, фулмастри, моливи и т.н. Мая се сблъска за първи път с водните боички и го удари на водно рисуване. Толкова се увлече, че изля цялата си чашка с вода на масата и намокри рисунките на останалите деца, които пък се бореха за награда "Най-добра рисунка". Казахме набързо "чао, мерси" и се изнизахме. 

Следващата глътка въздух дойде със спирка за обяд и "бапчето". Докато двете бебета хапваха кебапчета, всичко беше наред. Щом се нахраниха обаче, започнаха писъците и борбата за играчки. Казахме набързо "чао" и се изнизахме от заведението. 

Насочихме се към Пещера.

Разбира се, Мая и Ради тъкмо заспаха, когато се оказа, че сме стигнали хотела - Домейн Пещера. Настанихме се, те се разсъниха и бързо излязохме отново в опит да ги изморим. 

Ето и уроците, на които ни научиха тези 2 дни:

1. Колкото и да се разхождаме, колкото и площадки да обикаляме, ранното заспиване и следобедният сън си остават мираж.




2. Няма по-голяма сила от солетите. Помагат при синдрома "реват, пищят, без да знаят защо". А напоследък са и предпочитано средство на Ради за закачки с другите. 


3. При добро желание човек може да има СПА и в собствената си баня. Мая и Ради бяха във възторг да се "къпят" в мивката, докато играят със сапунчетата. 


4. Атракциите са по-забавни, когато са безплатни. За първи път оставихме Мая да играе в кола. Накрая решихме да сложим левче, за да я зарадваме. В момента, в който колата тръгна, Мая изхвърча от нея ужасена. За да не отиде левчето на вятъра, сложихме вътре Ради. На нея пък взе, че й хареса.



5. И най-изстраданият урок - в никакъв случай 4 човека, от които единият е на почти 1 г., а другият - на 2 г., не трябва да се съгласяват на стая с 2 единични легла. Дори и при уговорката, че ще получат кошара. Това не попречи двете да спят на едното единично легло, заобиколени от кошарата и столовете и... аз в опит да будувам 2 нощи, за да ги пазя да не паднат или едната да не отиде върху другата.

Но пък палачинките край басейна за закуска са добра компенсация. Особено, когато установиш, че и Мая, и Ради ги хапват. 


6. Последните километри от пътуването към вкъщи винаги са най-дълги.