Невъзмутим като краставица*

Любимият коктейл на Джордж Клуни... в превод

В него има джин, ябълков сайдер, сок от червена боровинка, листенца мента и най-примамливото от всичко: нарязана на кубчета краставица

Пие ми се
Ако някой не ми направи безалкохолна версия до два дни, ще се утешавам с таратор

А сега, ако още беше модерно да си попълваме лексиконите, щях да напиша следното:

Какъв е твоят девиз?
Невъзмутим като краставица

(Пък някой ден може и да се окаже вярно)

Невъзмутима като краставица, дори когато разни крачета ти се катерят по главата

*Изразът "Невъзмутим като краставица" или Cool as a cucumber е въведен през 17 в. с комичната поема на британския поет Джон Гей "A New Song of New Similes". В нея поетът разказва за своята силна като горчица страст към една милейди със "задник, кръгъл като обръч", който дави своята мъка, пиейки като гайдар по цял ден. И си мечтае Моли да е поне мъничко мила с него... а той невъзмутим като краставица да има очи и за останалите жени. Чиста петъчна поезия.

(Забелязахте ли, че се появи цяла публикация, без да спомена Мая... опа)

Внимание! Приказките могат да объркат вашето дете

Вие сте отличен родител?

Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?

Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?

Та вие си мислите, че сте отличен родител?

Помислете пак.

10 години по-късно вашето хлапе расте весело, угрижено от дребни проблеми като класното по математика, мечтае за Голямата Любов и си върви с широко отворени очи.

15 години по-късно същото това хлапе решава, че трябва да затвори очи, защото е открило Голямата Любов.

18 години по-късно пак това хлапе се ядосва на себе си, защото се случва някое око да се поотвори леко и да погледне в страни. Само от любопитство.

20 години по-късно хлапето изумено осъзнава, че и то, и Голямата Любов, и цял куп влюбени любови наоколо си вървят с отворени очи. Което, да прощават приказките, изглежда по-естествено.

Та вие мислите, че сте отличен родител?

Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?

Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?

А бихте ли рискували някой ден да му почетете Маркес, за когото сърцето имаше повече стаи и от... публичен дом? Да ви видя как ще обяснявате :)

Изненада неделя вечер

Уж щеше да бъде импулсивна разходка след вечеря...

... а се оказа концерт на открито по случай празника на Варна.

И тъй като плановете често пропадат, определено предпочитам изненадите :)

Акага, Любо (който изненадващо падна от сцената и беше откаран в болница) и Дичо



Благодарение на фотоапарата си, все повече се влюбвам в кадрите, които наподобяват проявени преди половин век снимки от лента. Ясните дигитални образи са на път да ме отегчат.

Сигнал за лято

Забелязахте ли, че денят вече съвсем намаля?

Факт е. Есента е на път. Което ще рече, че и зимата се подготвя. Т.е. Коледа почти дойде.

Междувременно лятото се стресна. Набра скорост и дните се пораздвижиха.

Общо взето, при мен са нужни два "сигнала", за да усетя, че е лято - музика на живо под звездите и поне една екскурзия до ново или добре забравено място с бански и хавлия на задната седалка.


Снимките са част от кампанията ми "Фотоапаратът те разиграва? Разигравай го и ти".

Като кучето-с-бирената-бутилка...

... така си представям най-добрия начин да се посрещне лятото.

Кучето-с-бирената-бутилка е един игрив двойник на онова смешното на Джим Кери в "Маската". Тази сутрин то беше най-щастливият ранобудец в Морската градина и си личеше, че не може да си намери място от вълнение... не му хареса дори и върху крака ми, докато се опитвах да тичам. Остава въпросът дали толкова много обича лятото. Или просто така му действа пластмасовата бутилка на Шуменско, в която си беше заврял муцуната. И съвсем по темата напомням кога ще стигнем американците - когато и ние обявим 22 юни за "ден за водене на домашния любимец на работното място". Разбира се, изниква пореден въпрос - защо ни е да ги стигаме?

И така, най-oфициално вече е лято. Издишвам затаения от преди месец дъх и влизам в час.


Припомням, че е позволено да се носи бански, дори и на работа, стига да е в тон с костюма.

Припомням на квадрат, че днес е рожденият ден на Ремарк. Който прочете дори и едно изречение от него днес, получава виртуално парче торта от мен.

Крачка по крачка... keep on moving

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.


Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.

Щракам си с пръсти

Но нито подхващам кючек, нито изниква някой ориенталски съмнителен субект с паранормални способности... дори и келнер не се появява с някоя забравена сметка.

Общо взето, щракам си с пръсти, но не ми е весело (дори и при спомена за онази училищна екскурзия, на която носех последния албум на Георги Христов, в който той възпяваше "шакадъм", а ние се кълчехме на дискотека в трапезарията).

Щракам си с пръсти и се чудя дали след като отрежа ноктите им да не ги лакирам... да рискувам ли, да не рискувам ли...

Щракам си с пръсти и си спомням за руската приказка, в която по заповед на щуката всичко се случваше на минутата.

Щракам си с пръсти, след като те са притичали по клавиатурата и са оставили във фейсбук следата - "Plamena Markova мисли, че в главата й е "blank space"... на кой му се попълва?" Да видим кой е истински приятел.

Щракам си с пръсти и откривам, че изобщо не съм почерняла това лято.


Щракам си с пръсти и забелязвам, че едно време по ми се отдаваше...

Щракам си с пръсти и осъзнавам, че това беше едно напълно безсмислено включване в иначе стриктно смисления ми блог.

Щракам си с пръсти и признавам, че при написването на този текст в действителност щракнах само веднъж - за да проверя дали е вярно това, че преди по ми се отдаваше. Вярно е.

Сезонът на чорапите

Сега е времето да влязат в употреба всички онези пренебрегвани герои. Може и да са смешни, леко посмачкани, захвърлени под леглото, надупчени, дори да се подава я Том, я Джери от някъде... Няма значение - важното е, че тези неуморни и безмълвни пазители на човешкия крак са отново на пост и смело нагазват в пролетните локви.

И газят ли газят, докато не паднат в боя и се озоват обратно в пералнята.

Време е.

Да извадим забравените чорапи.

За да се борим с поредните пролетни дъждове.

(по вдъхновение от -> MadWizard)

"От скоростната любов

в крайна сметка може да останат само силуетите" помисли си тя.

"Но какво ще остане от любовта, която те кара да чувстваш своето мъркащо доволно вкъщи"... е, това тепърва ще се разгадава.

Къщички за мечти

Заключени, осветени и обвити в призрачна мъгла. По-бързо ли се сбъдват мечтите, които си имат някоя къщичка да ги пази? Или и тези, скитащи на свобода, имат шанс?

(поздрав с Deep Purple и When a blind man cries... идея си нямам защо, но се сетих за нея)

Какво ли ще се случи Октомври?

Според тенденциите есен-зима 2009 гадаенето на боб, леща, кафе, карти или кълба вече не е актуално. За сметка на това, новият хит е предсказване по "прецакани" снимки ;)

Усмивка в чест на новия месец - той го заслужава :)

Експлозия

на цветове, форми, идеи, разбирания и смисъл. Всичко се разбърква, за да си дойде на мястото някой ден. В крайна сметка, защо ни е да сме еднакви?

Време е

да видя и Стара Загора.

Някъде между...

...деня и нощта,

лятото и есента,

снимката и съня...