Общо взето, щракам си с пръсти, но не ми е весело (дори и при спомена за онази училищна екскурзия, на която носех последния албум на Георги Христов, в който той възпяваше "шакадъм", а ние се кълчехме на дискотека в трапезарията).
Щракам си с пръсти и се чудя дали след като отрежа ноктите им да не ги лакирам... да рискувам ли, да не рискувам ли...
Щракам си с пръсти и си спомням за руската приказка, в която по заповед на щуката всичко се случваше на минутата.
Щракам си с пръсти, след като те са притичали по клавиатурата и са оставили във фейсбук следата - "Plamena Markova мисли, че в главата й е "blank space"... на кой му се попълва?" Да видим кой е истински приятел.
Щракам си с пръсти и откривам, че изобщо не съм почерняла това лято.
Щракам си с пръсти и забелязвам, че едно време по ми се отдаваше...
Щракам си с пръсти и осъзнавам, че това беше едно напълно безсмислено включване в иначе стриктно смисления ми блог.
Щракам си с пръсти и признавам, че при написването на този текст в действителност щракнах само веднъж - за да проверя дали е вярно това, че преди по ми се отдаваше. Вярно е.
3 коментара:
Ooooo...щтракни и за мен!!! Практиката води до съвършенство... :")
не си щракам а пиша стихове-2 стихотворения се загубиха по коментаритеСъжалявам.Нямам време да водя двойно архивиране.Отидоха в небитието.
Лени, специално за теб щракнах точно 3 пъти (и все пак, преди бях по-добра, още практика е нужна явно :))
Лили, докато очаквам някой твой стих да оцелее и при мен, ще почета тези в блога ти ;)
Публикуване на коментар