"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 30 октомври 2010 г.

Дама Пика, покажи се

Помните ли - тъмна стая, запалена свещ, огледало, малко парфюм върху него и картата на Дама Пика? Три пъти "Дама Пика, пожи се" и... някой знае ли края?

Една от "най-страшните" ми истории от детството е докато следвахме този ритуал в мазата на блока в Шумен. Според нашата легенда след третото изричане духът на Дама Пика трябваше да започне да ни души, като в същото време затиска вратата, от която ние инстинктивно ще се мъчим да излезем. Логичният въпрос е - защо ни е да го правим? Нашият отговор - защото бяхме на по девет-десет и във ваканция :D

Финалът на една от "най-страшните" ми истории от детството е, че изпукахме от страх и още на втория път хукнахме към апартамента.



Естествено подгрявам ви за идващия Хелоуин, но и продължавам да се чудя от къде идва тази "любов" към страха. Например защо Bla обожава зомбита? Защо посрещнахме една Нова година с The Hill Have Eyes... за втори път :) Защо един от най-вълнуващите моменти, докато бях на 6 или 7, беше да гледам Twin Peaks на руски... за втори път... този път изпод одеалото, защото вече знаех кога ще става страшно :D Защо в пети или шести клас планирахме да викаме някакъв друг дух, който пък ядеше захар? И защо ми се струва, че ще ни стане супер тъпо, ако наистина повярваме, че всичко е измама?

Ето ви още за Дама Пика.

(между другото, поради блокиране на страницата копирах "Дама Пика, покажи се" три пъти... все още се чувствам добре, може би новите технологии не й влияят :))

(избрахте ли кулминационния страшен филм за утре вечер? аз съм още в чудене и изрових тези - цък)

Няма коментари: