... не съм съвсем адекватна. Погледнат през моите очи, светът ми изгежда някак си така...
Все пак, дъждовно е, извинението ми е желязно.
Затова се движа с 5 км/ч, поспирам често и като нищо бих пропуснала да позная познати физиономии край мен. На всичкото отгоре подсмърчам... Та, почакай да си ремонтирам чистачките и гледай какво ще става към Коледа ;)
(междувременно, по покана на Онди се замечтах за дома, а Стънчо отбеляза 26-я си рожден ден... остаряваме бавно...)
2 коментара:
Ами честит рожден ден на Стънчо, а ти горе главата.Следвай максимата "няма нищо по-хубаво от лошото време" ... а аз я продължавам така:... гумени ботуши, горещ шоколад и весела компания :)
Благодаря ти от негово име, Петя :)
Чудесна максима, ще я приложа, когато доброто ми настроение си почине и се върне отново ;)
Публикуване на коментар