"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Размразяването на един ледников период

Появи се отново.

Вече знам, че е добре. И, кой знае, може пък наистина един ден да успеем да бъдем приятели. Както си обещавахме.

Мисля, че и двамата осъзнаваме колко израстнахме в последните месеци. Искрено се надявам да бъде щастлив.

Появи се отново. Ден, след като навън всичко се събуди в ледени шушулки. 


понеделник, 13 януари 2014 г.

Кратка история за вчера и точилката

Вчера извадих (не)забравената в шкафа точилка, която взех в пристъп на кулинарно вдъхновение преди... поне 3 месеца. И от вчера тя вече не е нова.

Вчера, отново в пристъп на кулинарно вдъхновение, разточих крекери с овесени ядки, овесени бисквити и направих третата през живота ми баница.

И край на кулинарната част.

Вчера си спомних нещо далечно. По-далечно дори от момента, в който взехме точилката от магазина. (А касиерката отбеляза, че явно агресивната ми страна ще излиза на бял свят.) Все още, усещането е като спомен от друг живот, от една друга история.

Вчера ми хрумна, че някога си имах неофициален план. (Всъщност колко планове и планчета имах преди... напр. да се пробвам да замина в Южна Америка на стаж към National Geographic.)

Неофициално си бях поставила за цел да се науча да приготвям всички онези любими хапвания, като баница, мусака, торта и т.н. Всичко онова, което мама умее да прави вкусно. За всеки случай, преди да стана мама.

Вчера върхът "баница" беше покорен.

А точилката още не е влязла обратно в шкафа.