Колкото и солети и Bob Marley да си вземеш... все същото.
Тъжно е.
Но продължавам да вярвам, че, когато обичаш някого наистина много, си длъжен да бъдеш откровен. И да се надяваш, че един ден Той отново ще може да те допусне в живота си. Защото е най-близкият ти човек. И си му благодарен не само за всички милион прекрасни моменти и още по-милион шантави снимки,
но и за възможността да се разделите с още по-по-милион разговори и времето, в което да си наваксате нещата от онази тъпа графа "ще направим някой ден"... като "ще отидем на сладкарница".
Тъжно е.
Но няма да е винаги така.
Сигурно някой ден пак ще мога да си гледам спокойно всички снимки. Дори и тази, една от последните.
