Обаче всеки ден ми се набива в очите. Пътуване към себе си. И, колкото и банално да звучи, дори и вече да е клиширано, виждам, че и аз съм поела на някаква такава екскурзия. Към мен си.
И, ако трябва да определя разходката до момента само с ЕДНА ДУМА...
... то тя определено ще бъде...
РОШАВА.
Въпреки че в някакъв речник към дефинициите попада и "Рошави мустаци"??? днес не говоря за това.
"Рошав", т.е. и "който е разбъркан".
Искам да се подредя.
5 коментара:
Хубаво е да поемеш към себе си, но трябва да си готов за това, което можеш да откриеш там, защото то може да е нещо красиво и добро или пък не. Никой не се познава прекалено добре за да не бъде изненадан... ;)))
И си мисля, че хората често се променяме - независимо дали го искаме или не, така че това пътуване може да продължи дълго.
А пък и какво му лошото на "рошавото", подредеността може да бъде скучна и предсказуема. :):)
При всяка промяна, ново пътешествие ;)
Най-дългият път... като че ли. И не знам дали някога го извървяваме.
А иначе, хубава книга. ;)
Надявам се скоро да я прочета.
И аз си я изтеглих. Да видим :))
Публикуване на коментар