"През 2015" - една добра идея за новогодишните желания

Всички казват, че е безсмислено в края на годината да се набелязват цели за следващата.

Защото човек още от средата на януари се отказвал от тях.

При мен обаче взеха, че се случиха... почти всички.

Причините за това са 3:

1. поставих си напълно постижими, дребнички, но пък удовлетворяващи цели;

2. написах ги на лист, който закачих на място, което виждам всеки ден;

3. срещу всяка цел имаше място за поставяне на отметка... и именно моментът, в който ще се отчетем в това малко квадратче, беше най-сладък. 

Равносметката накратко:

1. Успях да прочета 10 книги. Сега като ги погледнах ми се струват толкова малко :) Обаче през годината това беше голям подвиг. Добре, че беше чакането всеки месец пред лекарския кабинет за прегледи покрай бременността с Ради. Мисля, че тогава прочетох най-много. 

2. Все още мъча горкия Тери Пратчет. Той ми беше цяла една точка от списъка. Чета го от 3 месеца вече... май. И съм толкова твърдо решена да го дочета, че няма да слагам новия списък за 2016, докато не сложа и тази отметка. Вили дори ми подари за Коледа лампичка за четене в леглото... щастлив човек съм. 

(В момента Мая е седнала до мен на столчето си за хранене и си играе с лампичката. Щом видя, че я гледам, ми се ухили, ощипа ме по ръката и ми направи знак да я оставя на мира и да се връщам към блога. Расте детето... не иска непрекъснато вниманието на мама.) 

3. Другата цел, която е в процес на изпълнение, се надявам да ми отнеме още най-много седмица. Това ще бъде последната отметка за 2015, преди да преминем към настоящата година и новите цели. 

4. Успяхме да изкараме 30 дни без шоколад, вафли, зрънчовци, чипсове и всякакви храни от магазина със съмнителен състав. Случи се през юни. От тогава до днес драстично намалихме хапването им. Струва ми се, че през тази година ще имаме още по-голям напредък. Особено, след като вече и Мая хапва това, което и ние. 

5. Посетихме 3 нови места.

6. Положихме основите на бъдещата ни градина на село. Един ден там ще се случват големи игри.  

7. Започнах да правя мъфини. Първите бяха големи и с шоколад. Сега вече правим всяка седмица с какво ли не... ябълки, банани, тиква, спанак, портокали, лимони. Шприцованите капачета още не съм ги пробвала обаче. Половин изпълнена цел.

За следващата година оставяме това, което, въпреки голямото ни желание, не се случи - да видим падаща звезда, да посетим планетариум, да слушаме музика на живо. 

Последната цел за 2015 беше да научим Мая на поне една смешна дума. Планирахме това да бъде "кукумицин". Стигнахме до "куку" и смях. Последният ден на 2015 решихме да е нещо по-лесно - бахур. Там си останахме само със смеха. Нищо - минава автоматично към 2016. 

А, докато си набелзявахме целите за 2015, едно бобче вече се е зараждало. Най-сладката цел.

Пица, шоколад и гръмотевици

Започват коледните публикации. Да са ви честити.

1 декември 2012

(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)

Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!

Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".

Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!

Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.

Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.

Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.

Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?

1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.

Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.

2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.