"Аз още броя дните"... книгата, която остави Мая и Ради да се гледат (почти) сами

От години не ми се беше случвало буквално да не мога да оставя книга, докато не стигна края.

Още по-малко очаквах да се случи сега.

Ама ей го на -

романът на Георги Бърдаров съвсем обърка ежедневието ни.

От сутринта не съм го оставила.

Осигурих достъп до всички възможни играчки,

дадох на Мая кутия, пълна с листчета

(оказа се, че това е върхът на щастието и за двете),

сложих още сутринта супата за обяд,

и прочетох цялата "Аз още броя дните".

Едно око в книгата, едно око върху Мая, която все иска да подава на Ради нещо да яде.

Няколко прекъсвания за хранене, смяна на памперс и приспиване

(учудващо, но и двете много бързо заспаха следобед)

и романът вече е прочетен.

Знам какво ще подарявам... поне до края на година :)

***
Романът на Георги Бърдаров "Аз още броя дните" е победител в конкурса "Ръкописът" на БНТ 1.

Само 182 страници.

Но е много голям. Много.

Нито един излишен абзац, нито едно скучно изречение, което да се изкушиш да пропуснеш.

А последните 50-на страници... за първи път се ядосвах, че не мога да чета още по-бързо и по-бързо. Почти съм убедена, че от цялата динамика на действието краката ми сами си подскачаха нетърпеливо, докато седя на дивана.

***
" - Защо го правеше? Заради Аллах, заради Мохамед?
- Честно казано - не. Не беше заради религията.
- А тогава защо?
- Насилието ражда насилие. Безсилието също ражда насилие...
- Ти участвал ли си?
- Да.
- Ти? Един учител?
- Вече не бях учител.
- А какво?
- Войник."

"Войната е опиат. Когато убиеш първия, е страшно, когато убиеш десетия, е странно, когато убиеш стотния, искаш само още и още, и още. Такава е човешката природа - кървава. В нея се борят две еднакви половини - тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен."

"Абе, Пикасо, защо не си остана там в Швейцарията?" - а той клати глава и се усмихва по неговия си отнесен начин. "Не можах, Зоране" - вика. А аз вдигам вежди. "Как така - викам, - защо не можа? Не знаеше ли какъв ад е тук." Спря да се усмихва. "Не можах - вика, - босненец съм. Копнеех за нашето босненско слънце. Там е спокойно, но е студено и чуждо."

"На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг."

***