За дзен настроението и крем супата от грах

Обичам петъка.

Много обичам петъка.

Междувременно си представяйте сладкото бебе, което рекламира пуканки (единствената реклама, която не превключвам или заглушавам).

Да се върнем на петъка.

Днес започнах много добре. Наспах се. Не сънувах кошмари или поне нямам спомен. Станах с 5 минути по-рано от обичайното. Навън беше студ и веднага се сетих за Коледа, която е на две крачки. Закусвах ананас, който вече ми е един от любимите плодове. Извадих си любимия син шал. Смених си лятната чанта с есенно-зимната. На път към работа слушах Ghostbusters и буквално усещах как се смея на ум. Само при спомена за песента (и филма) се настройвам на дзен вълна и ежедневните простотии далеч не ми изглеждат толкова сериозни.

Планираната работа за днес изобщо не беше свършена. Дори и започната. Защото беше изместена от друга. И с най-прекрасно настроение няма да си мръдна пръста почивните дни. Защото съм дзен. И слушам Ghostbusters.

Обядът беше наистина феноменален. Като за петък. Топла крем супа от грах с крутони. В кутийка "за вкъщи" от заведението, изтъпанчено в двора.

След работа нацелихме нов магазин (първа употреба!) с ниски цени. Мама ми подари блуза. Кеф. Утре ще й подаря обувки.

Сега си готвим леща... за да залеем ориза от сутринта, който не смогнахме да приготвим навреме, за да хапваме през деня. Преди 2 седмици тествахме рецептата инцидентно - след като изгорихме лещата. Беше най-вкусното нещо, което съм яла... с аромат на скара. Сега подкукуросвам (боже, как се пише това?!) мама да загорим пак лещата. Този път нарочно.

Много поздрави на този, който е измислил петъка.

Снимка "2 в 1" - тествам си зомби погледа, в случай, че зомбитата ни нападнат края на 2012, и... си тествам камерата на новия лаптоп...

което беше дискретния начин да спомена, че тактиката с касичката подейства (цък) и вече си имам нов лаптоп.