"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 9 септември 2012 г.

Имаше един човек на една тераса

Почти всеки ден миналото лято с мама минавахме покрай него. Някъде към 7 без нещо, на връщане от разходката до Морската градина. Живее на първия етаж, а пред неговата тераса бяха посадени цветя. Всяка сутрин този сравнително млад човек ни дебнеше и следеше (наистина зорко) да не откъснем някое. Един от най-сърдитите и дисциплинирани хора, за които мога да се сетя. До толкова ни беше интересен, че си фантазирахме истории за него. Сюжетите бяха все близки до романтичните фантазии на Никълъс Спаркс с дрматичен финал... например, че цветята са били посадени от неговата голяма и единствена любов, която го е напуснала внезапно точно в 6:35 и от тогава той не може да спи по това време (за разлика от мен :))).

Това лято щорите на терасата му са спуснати. Няма кой да ни дебне, но ние и не късаме цветя. Малко ми липсва. Може пък човекът да се е успокоил и да е започнал да си поспива до по-късно.

И сега време за плавен преход...

Като говорим за промени,

Вече си имам съвсем мое си работно място. Уютно и достатъчно просторно, за да могат всички папки, тефтери, листи и листчета да ми бъдат на една ръка разстояние.


1 коментар:

oferti каза...

Чудесно работно местенце и аз си търся такова, затова редовно гледам най- различни обяви и oferti в интернет.